Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260168 от 24.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 691/2019
Вид
Определение № 260168
Подписан
24.02.2022
Състав
КИРИЛ СТОЯНОВ ГРАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.53 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 ал.1 · Кодекс на международното частно право
  • чл.430 · Търговски закон

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

Номер 260168 24.02.2022 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година В закрито заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело №691 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по исковата молба на „Инвестбанк“АД , ЕИК ********* – гр.София против В.А.Л. , роден на *** г. от гр.Москва , Руска федерация с адрес по регистър БУЛСТАТ – к.к. Слънчев бряг, комплекс „Амадеус“1 ап.90/91 с правно основание чл.79 ал.1от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ. Ищцовата страна сочи , че на 10.07.2007 г. между нея и ответника Л. е бил сключен договор за банков кредит във валута. На кредитополучателя е бил предоставен банков кредит в размер на 92 000 евро като крайния срок за издължаване на кредита съгласно чл.19 ал.2 от Договора е 26.08.2017 г. като тази сума е следвало да бъде върната ведно с лихвите на 120 анюитетни вноски. Сумата е билапредоставена от банката и кредита е бил усвоен еднократно на 22.08.2007 г. Кредитът не се обслужва редовно считано от 26.02.2011 г. по главница и 26.08.2011 г. по лихви като не са погасени 79 броя дължими погасителни вноски по главница и 73 вноски по лихви съгласно погасителния план. На 26.08.2017 г. е настъпил кайния падеж за погасяване на всики задълженияна отетника към Банката – тази дата е крайния падеж по Договора , поради което към настоящия момент всики вземания , произтичащи от договора са изцяло изискуеми. Задълженията на кредитополучателя Л. не са погасени поради което Банката предявява иск за осъждането му да запати всички просрочени , дължими , изискуеми , неизплатени и непогасени по давност вземания произтичащи от Договора за кредит. От общо дължимата , неизплатена от ответника сума в размер на 336 379.37 лв. с исковата претенция се претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 110 551.00 лв. Обосновава се подсъдността на спора на окръжен съд – Бургас : - в чл.25 от Договора страните са се договорили , че всички спорове по повод изпълнението на договора за кредит ще бъдат окончателно решени от компетентния български съд съгласно нормите на българското законодателство. Така страните са договорили както компетентността на българския съд , така и приложимостта на нормите на българското право. С оглед регистрирания адрес по БУЛСТАТ на ответника и размера на цената на иска то подсъдността е обусловена да бъде на Бургаския окръжен съд. Съобразно изложеното ищецът претендира осъждането на ответника В.Л. да заплати на „Инвестбанк“АД просрочените , дължими , изискуеми и непогасени по давност задължения по Договора за кредит както следва: 34 850.96 евро – просрочена главница , формирана от дължими вноски за периода 26.12.2014 г. до 26.08.2017 г. включително; 436.17 евро – просрочена договорна / възнаградителна/ лихва върху главницата , формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2016 г. до 25.08.2017 г. включително;

20 391.62 евро – лихва за забава върху просрочената главница , формирана от дължими вноски върху претендираната просрочена главница от 34 850.96 евро за периода от 26.11.2016 г. до 19.12.2019 г. включително; 45.07 евро – такси за обслужване на разплащателна сметка в евро дължими за периода от 26.12.2016 г. до 26.11.2019 г.; 910.29 лева – застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2017, 2018 и 2019 г.; 654.39 лв. – такси по служебно подновено вписване на ипотека – общо вземания в размер на 110 551.00 лв. Претендират се и разноските по делото – заплатената държавна такса в размер на 4 422.04 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Прилагат се писмени доказателства по опис в четири пункта. Прави се искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, задачите към която са формулирани в четири пункта на стр.4-5 от исковата молба. Прави се искане за даване на допълнителна възможност за ангажирани и на други доказателства съобразно позицията на ответната страна.

В законоустановения срок от страна на ответника В.Л. e постъпил отговор на исковата молба / О И

М / с вх.№272 529 от 22.12.2021 г. чрез назначения му от съда особен процесуален представител – адвокат. Първоначално страната сочи , че иска е допустим. Оспорват се твърденията в исковата молба – изразява се несъгласие с тях. Твърди се , че е налице нарушение на процесуалните правила и производството е недопустимо. В тази връзка се прави искане за прекратяване на производството по делото. Излагат се доводи в тази насока във връзка с обстоятелството , че ответникът е чужд гражданин и относно същите са налице особени правила в ГПК – чл.53 от ГПК. Излага се становището , че липсват доказателства ответникът да има статут на временно или продължително пребиваващ в страната чужд гражданин и не може да се направи извод , че адресът на придобития недвижим имот е адрес за призоваване по смисъла на чл.53 от ГПК. Оспорва се и липсата на извършен превод на руски на книжата по делото предназначени за връчване на ответника. Излагат се доводи и по неоснователността на претенцията : - пълномощникът на страната акцентира , че от датата на внасяне на последната погасителна вноска – 26.02.2011 г. до момента на предявяване на иска – 20.12.2019 г. е изминал значителен период от време

, което е довело до погасяване на претенцията по давност: - погасени по давност са както претендираната главница по кредита , така и договорната лихва върху главницата и лихва за забава на основание 3 – годишния срок за погасяване по давност на лихвите. Поради това се прави искане за оставяне без уважение на исковата молба на „Инвестбанк“АД. Алтернативно – се поддържа искането за прекратяване на производството поради съществено нарушение на процесуалните правила.

Постъпила е допълнителна искова молба

/ Д И М / с вх.№260323/21.01.2022 г. от страна на

„Инвестбанк“ АД – със седалище и адрес на управление – гр. София. Оспорват се като неоснователни твърденията на особения представител на ответника Л. , изложени в ОИМ относно начина на връчване на книжата.Касае се за ответник – чуждестранен гражданин със заявен адрес в Агенцията по вписванията , регистър БУЛСТАТ. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.53 от ГПК неоснователно е възражението , че тази разпоредба е неприложима. Адресът вписан в Регистър

БУЛСТАТ има характер на адресна регистрация и адрес за кореспонденция с лицето. Прилагането на на разпоредбата на чл.53 от ГПК не противоречи на чл.33 ал.1 от КМЧП, нито на чл.8 ал.1 от договора за правна помощ между РБ и СССР. Оспорва се и възражението , че по делото не били представени преписи от книжата в превод на руски език – такива са налични в изпълнени ена разпореждане №847/11.03.2020 г. на съда. Оспорва се и възражението за погасяване на задълженията на ответника по давност по чл.111 б.“в.“ от ЗЗД. Тази теза не намира опора в законодателството и съдебната практика. Тази давност касае периодичните плащания. Погасителните вноски по договора за заем , какъвто е банковия кредит нямат характер на периодични плащания. В случая със съгласието на Банката – кредитор приемането на изпълнението става на части съобразно т. нар. погасителен план по аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Страната се позовава на практиката на ВКС , според която за вземания , произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност. При договора за банков кредит кредитополучателя се задължава да погасява задължението си към банката с погасителни вноски , за всяка от които тече отделна давност съобразно падежа й . Поради и това ищецът сочи , че в исковата молба изрично е посочено , че към датата на депозирането на ИМ в съда се претендират единствено непогасените по давност падежирали вноски по процесния договор за кредит : - главница , формирана от падежирали вноски за периода от 26.12.2014 г. до 26.08.2017 г. , възнаградителна лихва върху главницата от 26.11.2016 г. до 25.08.2017 , лихва за забава върху просрочената главница , формирана от просрочени вноски за периода от 26.11.2016 г. до 19.12.2019 г. , такси за обслужване на разплащателна сметка в евро, дължими застрахователни премии , такси за подновено вписване на законна ипотека.

С оглед на изложеното страната моли наведените твърдения и аргументи в ОИМ като неоснователни и необосновани да не бъдат кредитирани от съда. Моли се съда да уважи предявената претенция както е предявена ведно с присъждане на разноските.

С вх.№260 743 от 15.02.2022 г. от страна на ответника В.Л. чрез неговия особен процесуален представител по делото е депозиран отговор на допълнителната искова молба / О Д И М / .

Изложените в ДИМ твърдения и възражения досежно неправилност на становището на ответната страна за погасяване на задължението по давност и за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и норми по уведомяване на страните в производството се оспорват като неоснователни и неправилни.

Завява се че се поддържат изцяло всички изложени твърдения. Исканията на ищцовата страна не следва да бъдат уважавани и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Моли се да не се вземат предвид твърденията на ищцовото дружество в депозираната искова молба от 21.01.2022 г. и да не се кредитират въведените в тях твърдения и възражения. Завява се , че страната ще вземе допълнително становище и ще ангажира допълнителни доказателства при необходимост. Не се прилагат доказателства.

Предявения иск от „Инвестбанк“АД следва да бъде приет за разглеждане като допустим. Следва да се допуснат и приложените с ИМ писмени доказателства по делото.

Наведените от ответната страна чрез особения процесуален представител възражения за процесуални нарушения по призоваването на ответника с оглед обстоятелството , че същият е гражданин на Руската Федерация са несъстоятелни. След първоначалното неуспешно връчване на препис на исковата молба на известния адрес не територията на Р България на ответника, с разпореждане на съда от 11.03.2020 г. е стартирана процедура по връчване на съдебните книжа на известния адрес в чужбина в гр.Москва. От л.20 до л.273 по делото се намират всички съдебни актове, молби от страна на „Инвестбанк“АД във връзка с изпълнесние указания на съда по изпълнение на процедурата по връчване на книжата на ответника чрез поръчка чрез Министерството на правосъдието, преписи на книжата на руски език и др. Установено е , че връчването от

Московски съд на книжата на ответника Л. въпреки неколкократните опити на московския съд е било неуспешно. Въз основа на молба на ищеца от 24.08.2021 г. с приложена справка от Регистър БУЛСТАТ за регистриран адрес на ответника за кореспонденция на територията на страната съдът е приложил разпоредбата на чл.53 от ГПК. От страна на съдебните служители по връчване на призовки и съобщения е била изпълнена процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК.

Въпреки ненамирането на ответника на адреса с разпореждане на съда от

03.11.2021 г. е прието , че на основание чл.47 ал.5 от ГПК процедурата е редовно изпълнена. На основание чл.47 ал.6 от ГПК впоследствие е била изпълнена и процедурата по назначаване на ответника на особен представител. Поради това съдът намира и счита , че са изпълнени възможните процедури по

ГПК за връчване на препис на исковата молба на ответника и възраженията за процесуални нарушения от страна на съда са неоснователни и несъстоятелни.

От фактическа страна при установените твърдения и възражения на страните съдът намира за установено по делото:

На 10.07.2007 г. между страните по делото – „Инвестбанк“АД и В.Л. е бил сключен договор за банков кредит с краен срок на издължаване на погасителните вноски – 26.08.2017 г. Предоставена е сума на кредитополучателя Л. в размер на 92 000 евро , който е бил усвоен изцяло и еднократно на 22.08.2007 г. Последната погасителна вноска по главницата е от 26.02.2011 г. , а по лихвата – 26.08.2011 г.

Спори се между страните по дължимостта на претендираните с исковата молба суми. Ищецът – „Инвестбанк“АД претендира осъждането на ответника да заплати общо сумата от 110 551 лв. – представляващи просрочени , неплатени, дължими и изискуеми , непогасени по давност задължения по договора за кредит от 2007 г.