Решение № 60 от 21.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000763 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264115 от 14.04.2022г. от „Е.Т.Д.К.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез адв. Н. Ш. с адрес: **** против решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. П., с което са отхвърлени предявените от „Е.Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** против „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** искове за заплащане на следните суми, представляващи неизплатена част от дължимите съгласно т. 4 от Приложение № 1 към сключения между страните договор от 01.01.2017 г. комисионни за задържане на абонат за сключени договори за услуги, както следва: 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г. - или общо 41 163.15 лева, /с включен ДДС/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и с което е осъдено „Е.Т.Д.К.“ ЕООД с ЕИК *********, със 1 седалище и адрес на управление: **** да заплати на „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** сумата 700 лева – разноски по делото.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и по същество да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира за присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.

Изразени са оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал клаузата на чл.4 от Приложение №1 – неразделна част от сключения договор между страните като е приел, че възнаграждение не се дължи за всички абонати, а само за тези, за които са сключени договори за нови услуги. Счита, че извършеното тълкуване на посочената клауза от съда е несъобразено с правилото на чл.20 от ЗЗД.

Твърди, че клаузата на чл.4 от Приложение №1 предвижда заплащане на комисионна за всеки абонаментен план, ако услугата е активирана по договор за услуги, сключен от партньора и ако тя е активна за период от шест месеца.

Счита, че след като в тази клауза не е използван термина „нова услуга“, то комисионната се отнася за всички услуги, не само за новите. Счита, че заплащането на различните комисионни зависи от настъпването на различни факти и касае различни аспекти от дейността на партньора. Счита, че сравнение следва да се извърши не само с клауза на чл.3, както е сторил съда, но и с клаузата на чл.2 от Приложение №1. Намира, че разрешението, посочено от съда, би довело до неприложимост на клаузата на чл.4, защото тя би се дублирала с тези по чл.3 и чл.2 от Приложение №1.

Въззиваемата страна „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****, чрез пълномощника на дружеството адв. Н. П. с адрес: **** с писмен отговор вх. №265170/22.05.2022г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа твърдението, че претендираната комисионна не се дължи за всички абонати, за които е сключен някакъв договор, а само за нови услуги по сключен от партньора договор. В случаите на продължаване на срок по действащ договор се дължи отделна комисионна – тази по чл.3 от Приложение №1. Последната касае продължаване на срока на вече действащ договор чрез анекс или ново 2 приложение към вече действащ договор. В този смисъл намира, че в случаите на продължаване на вече действащ договор, това не представлява услуга, активирана по договор за услуга, сключена от партньора, за каквато активация би се дължала комисионната съгласно клаузата на чл.4.1.1 от Приложение №1 към договора. Счита, че комисионна за задържане на абонат се дължи с оглед на това колко време ще се ползва услугата, която е продадена от партньора. Ако услугата е съществувала преди това, т.е. не е била продадена от партньора, и бъде продължено действието и, би се дължала комисионната по чл.3 от Приложение №1, а не и тази по чл.3, и тази по чл.4 от Приложение №1.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 268551 от 29.09.2022г. от „Е.Т.Д.К.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* – чрез адв. Н. Ш. с адрес: **** против решение №260205 от 05.09.2022г., постановено по т.д. № 837/2020г. по описа на О.С. П., с което е допълнено решение №260078 от 22.03.2022г., постановено по т.д.

№ 837/2020г. по описа на О.С. - П. като искът на жалбоподателя против „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** е отхвърлен и за разликата над 41 163.15 лева до предявения размер от 49 395.78 лева, от които помесечно 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.;

7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.;

5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Поддържа доводите, изложени във връзка с жалбата против основното решение като се иска отмяна и на допълнителното.

Постъпил отговор на въззивната жалба от „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** с който е изразено становище за нейната неоснователност като се поддържат доводите, изразени с отговора по въззивната жалба против основното решение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Осъдителната претенция почива на твърденията за неизпълнение на 3 задължение на ответника за заплащане на сумата 49 395.78 лева, представляваща сбор от неизплатена част от комисионни възнаграждения за задържане на абонат съгласно чл.4 от Приложение №1 към сключен между страните договор от 01.01.2017 г., както следва: 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.; 6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г. - или общо 49 395.78 лева, /с включен ДДС/.

Твърди се, че съгласно уговорките по сключения договор от 01.01.2017г. и практиката в отношенията между страните, всеки месец ищецът сключвал от името на ответното дружество договори за услуги. След изтичане на месеца, до 5-то число на следващия месец, оригиналите на договорите и заявките за услуги, подписани от абонатите на ответника и партньора са предавани на ответното дружество. Твърди, че след извършване на проверка по сключените договори за услуги, ответникът изпращал на ищеца справка относно начислените комисионни за съответния период. Това се случвало до 25-то число на месеца, следващ активирането на услугите. Въз основа на получената справка за начислените комисионни, ищецът твърди, че е издавал фактура. В срок от 10 до 30 дни от получаването и ответникът плащал дължимите комисиони и бонуси. Счита, че за периода юни 2017г. – декември 2017г. не са му заплатени комисионни съгласно клаузата на чл.4 от Приложение №1 към договора. Твърди, че с нея е уговорено задължение за заплащане на комисионна за задържане на абонат за всяка услуга, активирана по договор за услуги, сключен от партньора, която е била активна и достъпът до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на 6 месеца от сключване на договора за услуги. Нейният размер се определял на 50 % от средната месечна абонаментна такса при сключен договор за срок на ползване от 12 месеца и в размер на една средна месечна абонаментна такса при сключен договор за срок на ползване от 24 месеца. Твърди, че въпреки проведените разговори и изпратената писмена покана, за която се твърди да е получена от ответника на 17.09.2020г., не е получил плащане на претендираните суми, представляващи комисионни за задържане на абонат.

Претендира се заплащане на сумата 49 395.78 лева, представляваща сбор от неизплатена част от комисионни възнаграждения за задържане на абонат съгласно чл.4 от Приложение №1 към сключен между страните договор от 4

01.01.2017 г., както следва: 4 559.39 лева – за месец юни 2017 г.; 7 732.70 лева – за месец юли 2017 г.; 6 322.91 лева – за месец август 2017 г.; 5 798.41 лева – за месец септември 2017 г.; 10 370.81 лева – за месец октомври 2017 г.;

6 558.96 лева – за месец ноември 2017 г.; 8 052.60 лева – за месец декември 2017 г. - или общо 49 395.78 лева, /с включен ДДС/ , ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда – 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по делото.

Ответникът „А.*Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** не признава предявените искове. С отговор на исковата молба от 15.02.2021г. се признава обстоятелството, че между „Е.Т.Д.К.“ ЕООД – гр.П. и „А.*Б.“ ЕАД е бил сключен договор от 01.01.2017г., с който ищецът е поел задължение да сключва договори за услуги от името на праводателя на ответника – М. срещу насрещното задължение на ответника да му заплаща възнаграждение. Признава се и обстоятелството, че договорът е продължил да действа до 2019г. Твърди, че са изплатени всички дължими комисионни съобразно представените от ищеца сключени от името на ответника договори за услуги. Посочва, че ищецът не е издавал фактура за някакви конкретни дължими суми, нито такава е предявявана пред А.*, поради което изобщо не започнал да тече срок за плащането им. В този смисъл твърди липса на ликвидно и изискуемо задължение. Изразява становище, че ищецът не сочи по кои сключени договори, за какъв срок, за каква услуга, с кой абонат, са дължими претендираните комисионни, за да се провери дали са налице условия за заплащането им. Евентуално – в случай че съдът намери, че са налице неизплатени комисионни, счита, че се касае за периодични задължения, които се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл.114 ал.4 от ЗЗД. Предвид датата на предявяване на иска 30.12.2020г. – прави възражение за изтекла погасителна давност за комисионните възнаграждения, претендирани като дължими за периода юни – декември 2017г.

С допълнителна искова молба ищецът представя фактура от 10.03.2021г. за сумата 49 395.78 лева с ДДС. Изразява обаче съображения, че при непредставяне на справка от ответника, не би могъл да издаде фактура.

Счита, че падежът на задължението не е обвързан с издаване на фактура.

Оспорва възражението за погасяване на претенциите с изтичане на 5 тригодишен давностен срок.

С допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и се поддържат вече изложените с първоначалния такъв твърдения. Поддържа, че всички дължими комисионни са надлежно заплатени и не са налице условията по чл.4 от Приложение №1 към договора за заплащане на други претендирани от ищеца комисионни.

С договор от м. януари 2017г. праводателят на ответника „М.“ ЕАД е възложил, а ищецът „Е.Т.Д.К.“ ООД, наричан „партньор“, се е задължил срещу заплащане на предвидените в договора възнаграждения да извършва от името на М. и чрез търговски консултанти на принципа „от врата до врата“ на място при съответния абонат или потребител следните дейности: 1.1.1 да сключва договори за услуги, да приема заявки за услуги от абонати и потребители, да продава стоки и стартови пакети /като сключва договори за услуги на абонаментен план с марка „bob“, 1.1.2. да събира в брой суми, дължими по фактури и 1.1.3. да предостави услуги по организиране, планиране и осъществяване на контакти с абонати във връзка със сключване на договори за услуги.