Решение № 3321 от 06.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12130/2021
- Вид
- Решение № 3321
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206, ал. 1, пр. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3321 гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20211100112130 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове на М. И. И. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, за което впоследствие е призната за невиновна с Присъда по НОХД № 4153/2011г. на СРС, потвърдена с Решение № 182/25.02.2019г. по ВНОХД № 4625/2018г. на СГС, влязло в сила на 25.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 25.02.2019г., до окончателното и изплащане.
Твърди, че с постановление за привличането и като обвиняем от 26.06.2009г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, за което впоследствие бил призната за невиновна с Присъда по НОХД № 4153/2011г. на СРС, потвърдена с Решение № 182/25.02.2019г. по ВНОХД № 4625/2018г. на СГС, влязло в сила на 25.02.2019г. За времето на наказателното производство търпяла мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство за престъпление, за което е впоследствие оправдана, проведените следствени действия и множество съдебни заседания и взетата мярка „подписка“ за продължителен период от време, преживяла болки и страдания с голям интензитет. Изпитвала чувство на страх, малоценност, била подтисната и депресирана, не можела да се храни нормално, в резултат на което придобила редица заболявания. Било нарушено правото и на личностно развитие, социална и професионална реализация, и общностна интеграция. Не била в състояние да се грижи за семейството си.
1
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило за твърденият период, както и взетата мярка „подписка“.
Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени вреди, а ако са настъпили не са със сочения интензитет. Възразява и, че ищеца е осъждана трикратно за идентично престъпление – „Противозаконно присвояване на чужда движима вещ“ по чл. 206 НК, както и в процесния период срещу нея са водени и други досъдебни производства, които обстоятелства определят по ниска степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на отрицателни изживявания във връзка с конкретното наказателно производство, както и затрудняват разграничаването на евентуално настъпили за ищцата неимуществени вреди за същия период.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материално правна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в 2 него специални хипотези. В случая, по делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че ищеца е привлечен като обвиняем с постановление за привличането и като обвиняем от 26.06.2009г. за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, за което впоследствие е оправдана с Присъда по НОХД № 4153/2011г. на СРС, потвърдена с Решение № 182/25.02.2019г. по ВНОХД № 4625/2018г. на СГС, влязло в сила на 25.02.2019г. За времето на наказателното производство е търпяла мярка за неотклонение „подписка“.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето М.И.Н. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по НК, като впоследствие лицето е било оправдано от съда с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган.
Ето защо, съдът намира, че са налице първите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД извършени спрямо ищеца от страна на Прокуратурата като държавен орган деяния /актове, действия и/или бездействия/ и тяхната незаконосъобразност.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ - настъпили неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с деянията на ответника, следва да се отбележи, че държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането, като преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Наличието на тези два кумулативни елемента от фактическия състав на деликтната отговорност по ЗОДОВ - вреди и причина връзка с деянието на ответника, обаче не се предполага и те не възникват автоматично с прекратяване на наказателното производство или с оправдаването на лицето от съда, т.к. липсва законова презумпция в тази насока, а тези 2 предпоставки следва да се установят във всеки конкретен случай и да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
От събраните по делото писмени доказателства и приложените наказателни дела не се установяват претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността; накърнени чест и достойнство; стрес и притеснения; психически срив; накърняване правото и на свободно предвижване, личностно развитие, социална и професионална реализация, и общностна интеграция. Ищеца не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, настъпването на твърдените вреди, въпреки дадените му от съда указания в тази насока и многократно отлагане на производството за да бъдат събрани допуснатите в тази връзка доказателства.
Всяко физическо лице възприема фактите от действителността според своята 3 субективна преценка, която е обусловена от множество различни обективни и субективни фактори – вродени способности, интелект, образование, социална среда, практически опит, житейски разбирания, морал и др., и не всеки индивид реагира по един и същи начин на различните събития. Затова и законът не предвижда автоматично настъпване на имуществени и/или неимуществени вреди в патримониума на дадено лице, което е оправдано от съда или спрямо което наказателното производство е било прекратено, а следва тези вреди да се докажат по вид и интензитет, както и тяхната връзка с конкретното наказателно дело или досъдебно производство. По делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, като не се установява в какво конкретно се изразяват твърдените неимуществени вреди.
Не се установява и наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди и конкретното наказателно производство.
Ето защо, съдът намира, че при подчертано процесуално бездействие на ищеца не се установяват при условията на пълно и главно доказване наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, т.к. не се установи ищеца е претърпял претендираните от него неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с воденото наказателното производство. При това положение предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като главният иск за неимуществени вреди е неоснователен, неоснователна и акцесорната претенция за лихви, както и направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„*******, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 30000,00 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, за което впоследствие е призната за невиновна с Присъда по НОХД № 4153/2011г. на СРС, потвърдена с Решение № 182/25.02.2019г. по ВНОХД № 4625/2018г. на СГС, влязло в сила на 25.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 25.02.2019г., до окончателното и изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5