Решение № 73 от 27.05.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 27 май 2019 г.

С. О. СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: П.. П.

Членове: Я. Б.

К. Т. при секретаря Д. и с участието на прокурор от СОП К., като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 152 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 8 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.. постановена по н.о.х.д. № 27/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия Г.Х.Р.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 16.06.2017 г., около 09,10 ч., в местността „Р.о“, в землището на гр.Е.е, област Софийска, се е заканил с убийство на С.Т.Ц.,***, като насочил срещу него огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“, със сериен номер ЗК2204, като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й у заплашения, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

С тази присъда подсъдимия Г.Х.Р. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Т.Ц. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди от престъпното деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този уважен размер до пълния предявен размер от 8000 лева, предявения граждански иск е отхвърлен.

С присъдата подсъдимия Г.Х.Р. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Т.Ц., сумата от 781,25 лева, представляваща направени от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С горепосочената присъда подсъдимия Г.Х.Р. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата - по сметка на РС – гр.Етрополе сумата от 520 лева, представляваща направени по делото разноски в първоинстанционното съдебно производство и по сметка на ОД на МВР С. - сумата от 655,34 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски.

Със същата присъда е постановено, след влизането й в законна сила, иззетите по делото като веществени доказателства – пистолет марка „ТТ“, със сериен номер ЗК2204, 12 броя патрони и 4 броя гилзи, да бъдат отнети в полза на държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Н. – упълномощен защитник на подсъдимия Г.Х.Р., с оплакване за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че първостепенния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отчел сторени на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване и препятстване правото на защита на подсъдимия, без същите да се посочват конкретно. Излагат се доводи, че неправилно районния съд при изграждане на решаващите си изводи е игнорирал показанията на свидетеля Г. Г., а същевременно е дал вяра на тези на свидетелката Е. М., които са необективни и несъответни на останалия доказателствен материал. Сочи се, че с атакуваният съдебен акт, първата инстанция не е изяснила категорично въпроса за наличието на причинна връзка между здравословните проблеми на пострадалия Ц. и процесното деяние, въпреки релевирано възражение от защитата в този смисъл. Излагат се и твърдения за липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е било преценено от първостепенния съд, че съществуващите по делото доказателства не установяват претендираната „закана за убийство“ да е била възприета от пострадалия и да е могла да възбуди в него основателен страх за осъществяването й. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първата инстанция е приела осъществено от подсъдимия и от субективна страна деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като установените по делото фактически данни сочат, че подсъдимия не е съзнавал отправената от него закана, не е целял и не е искал да създаде у пострадалия основателен страх от извършване на убийство. Излагат се доводи от защитата, че атакуваната присъда е неправилна и в гражданско-осъдителната й част, доколкото присъденото на гражданския ищец обезщетение за нематериални вреди е в прекомерно завишен размер, с оглед значимите за определянето му обстоятелства.

Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимия Г.Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. Алтернативно се прави искане от защитата въззивния съд да измени атакуваната присъда в гражданско-осъдителната й част, като намали размера на обезщетението за морална обезвреда от процесното деяние, присъдено на гражданския ищец и определи същото в границите от 500 лева до 1000 лева.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия Г.Х.Р. в лицето на адвокат Н.Н. поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия оправдан, тъй като неправилно първия съд е достигнал до извода, че същият е виновен за извършването на твърдяното престъпление. Твърди се в частност, че в случая липсва елемент от обективната страна на процесното престъпление, а именно „заканването с убийство да е могло да възбуди основателен страх у пострадалия”, доколкото от свидетелските показания се установява, че поведението на пострадалия след деянието е било спокойно, същия напуснал местопроизшествието и заедно със св.М. позвънили на телефон 112. Сочи се от защитникът и, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали не се установява подсъдимия да е насочвал оръжието срещу пострадалия и да е приготвял същото за стрелба. Защитникът поддържа и оплакването си за несправедливост на атакуваната присъда в гражданско-осъдителната й част, доколкото определеното обезщетение за морална обезвреда е в силно завишен размер и не е съобразено с установената съдебна практика.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния обвинител и граждански ищец С.Т.Ц. – адвокат С. моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна. Според повереникът, в резултат на обективно и всестранно проведената от първия съд доказателствена дейност, са събрани и проверени доказателства, включително и такива по инициатива на защитата, които напълно подкрепят обвинителната теза. Сочи се и, че присъдата е законосъобразна в гражданско-осъдителната част, доколкото присъденото обезщетение по гражданския иск е определено като справедлив паричен еквивалент на търпяните от пострадалия и към настоящия момент неимуществени вреди.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Г.Х.Р. поддържа изцяло казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Р. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимия също е справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не са налични основания за ревизирането му. Прокурорът от СОП твърди и, че в хода на разглеждане на делото от първия по степен съд, както и при постановяване на присъдата, не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата да бъде оставена без уважение и респективно присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 15.06.2017 г. подсъдимият Г.Х.Р.,***, посетил вилата на внук си, намираща се в местността „Р.”, в землището на гр.Е., С. област, до в.з.”Я.”. Целта на посещението му била да насипе с чакъл черен път, който водел до имота. За помощ потърсил свой познат – свидетеля Г. П. Г., който се грижел за поддръжката на вилния имот. Същият ден, подсъдимия и свидетеля Г. отишли с автомобила на последния до посочения имот, за да се разберат какво ще правят и какви материали ще са им нужни за работа. На място, двамата започнали да оглеждат пътя, за да преценят какво е необходимо.

Забелязали, че на завоя, който отбива от главния път и откъдето започвал пътя за имота на подсъдимия, е паркиран лек автомобил – джип, марка „Н.”. Свидетелят Георгиев знаел, че този автомобил се ползва от пострадалия свидетел С.Т.Ц.,***, с прякор „К.о”, който отглеждал животни в същия район. Подсъдимият Р. заявил, че джипа ще им пречи, тъй като е спрян точно на мястото, откъдето следвало да започне насипването с чакъл на пътя. Свидетелят Г. уведомил подсъдимия, че знае на кого е джипа и ще говори с него да го премести, за да не пречи на работата по насипване на пътя. Свидетелят Г. обаче не успял да намери и да уведоми свидетеля Ц..

На следващият ден – 16.06.2017 г., сутринта, подсъдимия и свидетеля Г. отишли отново в имота. Установили, че джипа на свидетеля Ц. не бил паркиран на пътя, но малко по-нагоре на същия път, бил паркиран друг автомобил – микробус, за който свидетеля Георгиев знаел, че също се ползва от свидетеля Ц.. Свидетелят Георгиев изразил предположение, че Ц. е оставил микробуса и е взел джипа, за да отиде да нагледа животните си.

Двамата започнали да чистят черния път и да го подготвят за насипване. След около час, по черен път идващ от местността „М.” се задал джипа на пострадалия Ц., управляван от него, насочвайки се към мястото на което обикновено го паркирал.

Свидетелят Г. се приближил до пострадалия и му обяснил, че участъка от пътя ще се насипва с чакъл и да не оставя джипа там. Свидетелят Ц. се съгласил и попитал свидетеля Г. къде да спре джипа си, така че да не пречи на работния процес. Свидетелят Г. му казал, да спре по-нагоре от обичайното място. След това свидетелят Ц. се качил на джипа, за да го премести и в този момент през отворения прозорец на колата си видял, че към него се приближава подсъдимия Р., когото той не познавал. Приближавайки се към автомобила, в който се намирал свидетеля Ц., подсъдимия извадил пистолет от носената на рамо черна кожена чантичка. След като го извадил, подсъдимия насочил пистолета с дясната си ръка срещу тялото на свидетеля Ц. и го заредил. Същевременно подсъдимия започнал да крещи на свидетеля Ц. с думите „Аз ще те убия…ще те оправя…виж какво си ми направил, окрал си ме, пътя си е мой”. Пострадалият се уплашил, че подсъдимия, който се намирал на около метър от него с насочен пистолет и видимо разгневен, може да натисне спусъка и да го застреля, поради което веднага му отговорил, че ще му оправи пътя. В същият този момент по пътя се задал лек автомобил – джип „В.”, управляван от свидетелката Е. М., която видяла насочения от подсъдимия спрямо свидетеля Ц. пистолет. Тя също се уплашила и без да спира, продължила напред. След като подсъдимия видял свидетелката М., свалил пистолета.Тогава свидетелят Ц. привел автомобила си в движение и го паркирал по-нагоре от мястото, на което обикновено спирал, качил се в микробуса си и потеглил. На полянката видял паркиран джипа на свидетелката М. и спрял при нея. Последната му казала, че е видяла насоченото срещу него оръжие от подсъдимия и тъй като забелязала, че свидетеля Ц. треперил, видимо бил уплашен и не можел да говори спокойно, тя набрала телефон 112 и подала сигнал за случилото се. На дежурният служител от РУ на МВР – гр.Е. – свидетеля Л. П., св.М. съобщила за отправената заплаха с пистолет към Ц. от страна на подсъдимия. В разговора се включил и пострадалия Ц., потвърждавайки думите й. Същият отишъл и лично в сградата на РУП – гр.Е.. На мястото на произшествието били изпратени полицейски служители – свидетелите Х. Х., Т. Г.в, Д. Д., И. Г. и С. О., който били придружени от пострадалия Ц.. При пристигането им на място, заварили подсъдимия, който косял тревата покрай пътя.