Определение № 739 от 27.04.2026, Административен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739

Разград, 27.04.2026 г.

Административният съд - Разград - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20267190700199 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.

Постъпила е жалба от Е. Р. Е. от [населено място], [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2701191/ 06.04.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В нея се съдържа искане съдът да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ, допуснато от закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП).

Направеното искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС по т.д. № 1/2009 г.

В казуса с обжалваната ЗППАМ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и е разпоредено временно отнемане на СУМПС на Е. Р. Е. до решаване на въпроса за неговата отговорност, но за не повече от 18 месеца. В нея е посочено, че на 06.04.2026 г. около 14, 40 часа в [населено място], [област] полицейски служители извършили проверка на жалбоподателя, който управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № [рег. номер]. Той бил тестван с техническо средство DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARNJ-0010, което показало положителен резултат за амфетамини и метамфетамини. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение водачът е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Издадената ЗППАМ е предмет на съдебен контрол по настоящето дело, като съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалбата срещу нея не спира изпълнението на приложената ПАМ и тя подлежи на предварително изпълнение. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен и обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

Според чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта (по арг. на чл. 166, ал. 4 от АПК), като доказателствената тежест да се установят тези нови факти и обстоятелства и тяхното въздействие е изцяло за жалбоподателя. Следователно в това производство той следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер, трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Наред с това претендираните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, които не са били осъществени към момента на издаване на акта. Такова доказване не е проведено в настоящето производство, поради което и направеното искане се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

По своя характер ПАМ е проявление на държавната принуда и винаги създава ограничения или въздейства негативно върху правната сфера на нейния адресат. Безспорно лишаването от СУМПС ще създава затруднения в ежедневието на жалбоподателя и неговото семейство, свързани с придвижването им. Това обстоятелство обаче не се явява новонастъпило по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и незабавно преустановяване на противоправното поведение на водача. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че личните права и интереси на жалбоподателя са съпоставими и надделяват по значимост защитения от закона обществен интерес.

По отношение на вредите, които съпругата на жалбоподателя евентуално би понесла от предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ следва да се отбележи, че те не могат да бъдат релевирани от него, тъй като не биха настъпили в неговия патримониум. Това са вреди, които би претърпяло трето лице, на което жалбоподателят не се явява процесуален субституент, поради което и с оглед на общия принцип на чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК той не може да ги претендира и защитава.

Мотивиран така Разградският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Р. Е. от [населено място], [област] да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2701191/ 06.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Разград.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд.

Съдия: