Решение № 4878 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. С., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110132635 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира от „. ЕАД срещу П. А. С. по реда на чл.

422 ГПК искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за признаване за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата в размер на 3493.08 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С.. с аб. № .едно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 635.28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.08.2024г.; сумата в размер на 29,90 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 7.94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.08.2024г върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53796/2024г по описа на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, 1 като тя не е заплатила дължимата цена, форМ.на на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез назначения особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се процесуалната легитимация на ответника. Твърди се, че топлината енергия, за която са начислени процесните суми, не е била реално потребена, във връзка с това се подчертава, че представените кредитни известия съдържат само прогнозни суми. Изтъква се, че от представените по делото доказателство не се установявало начина, по който са форМ.ни задълженията. Подчертава се, че титуляра на партидата . е починала през 2011г, поради което не е налице възможност същата да е присъствала на ОС на ЕС пред 2012г и да е положила подпис като живущ в .. Поддържа се, че ответникът не е собственик на процесния имот, поради което не е титуляр и на партидата.

Релевира възражение за давност. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 11, находящ се в гр.С., ул. „И.“ ., .., се наМ. в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Ирелевантно в случая е дали наследодателят на ответника е подписал протокол от проведено общо събрание или не, 2 доколкото, взетото решение на общото събрание на етажните собственици е влязло в сила.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответника П. А.

С. е бил собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ ., том ., от .г /л.12 от делото/, съгласно който . е придобила право на собственост именно върху ап. 11, находящ се в гр.С., ул. „И.“ ...

Видно от представено удостоверение за наследници на . /л.94 от делото/ същата е починала на 12.07.2011г, като е оставила за свой единствен наследник сина си П. А. С.. Предвид това съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗН именно ответникът П. С. е станал собственик на процесния топлоснабден имот считано от 12.07.2011г.

Съгласно действащата към 2011г нормативна уредба /когато ответникът С. е придобил право на собственост/ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът С. се явява материално легитиМ.н да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на единствен собственик на топлоснабден имот е придобила и качеството потребител на топлинна енергия. ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответникът е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответникът С. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника, че не съществува облигационна връзка между 3 него и „. ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор. Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд наМ., че другият спорен въпрос по делото е дали до имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на исковата молба, съд наМ. следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от ищеца годишен отчет /л.29 от делото/, се установява, че за имота на ответника за исковия период е бил осигурен достъп на 11.05.2023г, като е констатирано, че в имота са поставени 3 . – уреди на „.“ на радиатори в хол и кухня без да са посочени стари показания, а в графата нови показания е изписано „0“. Извършен е отчет на водомер, като са отчетени старо показание 147 и ново показание 147, т.е нулево потребление. Отчетът е бил подписан от потребител и неоспорен от ответника. Вещото лице е констатирало, че е бил извършен отчет в имота и на 10.05.2022г, в който отново е констатирано, че уредите за дялово разпределение не са сменени. Във връзка с така съставения отчет вещото лице е уточнило, че ищецът е начислил служебно на база инсталационна мощност на 3 броя отоплителни тела топлинна енергия.

Съдът констатира, че за да бъдат начислени служебно суми за отопление на имота, ищецът е приел, че поради това, че . са на „.“, а не на извършващото дялово разпределение през исковия период дружество, е налице неработещ уред/неосигурен достъп и именно това е посочено като причина за начисляване на процесните суми в индивидуалната изравнителна сметка за топлинна енергия за периода 01.05.2023г – 30.04.2023г.

Настоящият състав наМ., че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е осигурил достъп до имота за извършване на отчет, при което е констатирано, че монтираните уреди за дялово разпределение са на различно от дружеството, което е извършвало дялово разпределение през исковия период. От съвкупната преценка на представените по делото доказателства /протоколи от общи събрания и договор от 23.10.2012г. за извършване на услугата дялово разпределение/ се установява, че до 23.10.2012г услугата дялово разпределение е била извършвана от „.“, като след проведени общи събрания на етажните собственици в сграда с адрес гр.С., ул. „И.“ . са били взети решения за сключване на договор с „. ЕАД за извършване на дялово разпределение и за подмяна на оборудването/електронните топлоразпределители, т.е за промяна на средствата за дялово разпределение от такИ. на „.“ на такИ. на ищцовото дружество. Въз основа на така взетите решения е сключен и договор с „. ЕАД за извършване на услугата дялово 4 разпределение. Следва изрично да се отбележи, че обстоятелството, че в един от протоколи от общо събрание от 23.10.2012г е посочено, че и наследодателката на ответника е участвала, въпреки че към тази дата същата е починала, не може да обоснове извод, че взетото решение на общото събрание не е влязло в сила. Независимо от какви пороци страда взетото от етажните собственици решение, ако същото не е било атакувано по реда на чл. 40 ЗУЕС, то е породило действие и е обвързало етажните собственици. С оглед така взетите решения на ОС на ЕС, сключения въз основа на тях договор с „. ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение и констатацията, че уредите в имота на ответника са на „.“, а не на дружеството извършващо дялово разпределение, съдът наМ., че по делото е доказано, че ответникът С. не е изпълнил задължението си да подмени уредите за дялово разпределение в съответствие с нормата на чл. 140, ал. 2 ЗЕ, предвиждаща, че клиентите, присъединени към една абонатна станция в сграда - етажна собственост, прилагат средства за дялово разпределение за отопление от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него. Неизпълнението на това задължение не може да доведе до облаги за потребителя и следва да бъде приравнено на липса на уреди. Ето защо настоящият състав приема, че топлинната енергия за отопление на имота следва да бъде изчислено на база инсталационна мощност на трите отоплителни тела в жилището. Същевременно вещото лице е констатирало в заключението си, че изчислението е извършено изцяло в съответствие с изискванията на Наредбата за топлоснабдяването.