Присъда № 1 от 18.02.2021, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 1, постановена на 18.02.2021г. по НОХД № 926/2020г. по описа на Районен съд - Т..

Подсъдимата Н. В. Х. от гр.Т. с ЕГН ********** е предадена на съд с обвинение по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че:

За времето от неустановена дата на 2016г. до 24.11.2016г., в гр.Т. и в гр.Р., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у:

С. Д. С. от с.М., общ.Т. заблуждение, че майка му Н.Д.Д., била прехвърлила собствеността върху апартамента в който живеел, находящ се в гр.Т., **************, на брат му М.Б., който е искал да го „изгони“ от жилището, в резултат на което го мотивирала да се разпореди със своята 1/2 идеална част от съсобствения му недвижим имот в гр.Т., **************, като с това му причинила имотна вреда в размер на 19500 лева;

М. И. Б. от гр.Р., заблуждение, че брат му С. Д. С. е искал да продаде съсобствения им недвижим имот в гр.Т., **************, без неговото знание и съгласие, и че апартамента е в много „окаяно“ състояние, поради което стойността на имота била в размер на 25 000 лева, в резултат на което го мотивирала да се разпореди със своята 1/2 идеална част от горепосоченото жилището за сумата от 12000 лева, като с това му причинила имотна вреда в размер на 14500 лева; като с това причинила на пострадалите имотна вреда в големи размери - общо в размер на 34000 лева.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимата така, както е повдигнато с обвинителния акт. Намира, че същото е безспорно доказано от показанията на свидетелите М.Б., С.С., Г.Д., Д.Д., заключенията на психолого –психиатричните и съдебно – техническите експертизи по делото, кореспондиращи и с нормалната житейска логика. Пледира подс.Х. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, както и конфискация на ½ от имуществото й. Пледира като отегчаващо отговорността й обстоятелство да бъде отчетен факта, че подсъдимата е била осъждана, макар и понастоящем да е реабилитирана.

Повереникът на частния обвинител С.С. също намира обвинението за доказано от свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Повереникът сочи, че при постановяване на присъдата следва да бъде отчетено наличието на противоречие между обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на нейния съпруг, да бъдат взети предвид заключенията на психолого - психиатричните експертизи във връзка с личностните особености на Св.С. и М.А. и житейската логика.

Пледира, подс.Х. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което да й бъде наложено съответно наказание, при отчитане на обстоятелството, че същата е била осъждана за кражба.

1

Подс.Н. Х. не се признава за виновна. Подробно описва фактическата обстановка като обяснява следното: докато Н.Д. била жива, тя живеела сама в процесното жилище. След като се разболяла, с помощта на кварталния отговорник издирили сина й - Св.С.. Последният дошъл задно с жената, с която живеел на семейни начала –М.А.. Двамата останали в жилището на Д., която около седмица покъсно починала. През това време С. и М.А. ходели на работа, а грижи за Д. полагала подсъдимата. През м.април 2016г. Д. починала. Около два месеца по-късно Св.С. се разболял, а след това не искал да ходи повече на работа. Същият решил да продаде наследственото жилище, а подс.Х. изявила желание да го купи. Предложила му цена от 25000лв, с която С. се съгласил. При подготвянето на необходимите документи станало ясно, че Св.С. има брат – М.Б., който фигурирал като наследник в удостоверението за наследници, издадено от Община Т.. Тогава подсъдимата и съпругът й посетили Б. в гр.Р.. С. отказал да ги придружи, тъй като не желаел да вижда брат си. Подс.Х. казала на Б., че майка му е починала и му обяснили, че брат му иска да продава жилището, за което е необходимо неговото съгласие. На въпроса как вървят цените, подс.Х. му казала, че цените за гарсониерите са около 25 000 30 000лв., което можел и да провери. Казала му също, че апартамента няма никакви подобрения и е в окаяно състояние. Б. заявил, че е съгласен с продажбата, както и че е съгласен той да получи сумата от 12000лв. Тъй като Св.С. настоявал подсъдимата да му даде парите, след като разговаряла с нотариус, подс.Х. му превела сумата от 7000лв. в Пощенска банка. Няколко дни по-късно той изтеглил парите от банката и впоследствие ги изхарчил. Подсъдимата твърди, че не го е придружавала при тегленето им. В деня преди сделката Х. превела на Б. също сумата от 7000лв. Тъй като С. не искал да вижда брат си, със съгласието на нотариуса, двамата братя не влезли заедно, а по отделно при изповядването на сделката. След продажбата Х. платила на Б. допълнително сумата от 5000лв., а на С. платила също 5000лв. два дни по -късно.

За тези плащания разписки не били подписвани. След продажбата Ст.С. и М.А. останали да живеят в апартамента под наем, като близо година след това С. не ходел на работа.

Защитникът на подсъдимата – адв. Д.П., излага становище, че случаят представлява гражданскоправен, а не наказателноправен спор. Намира за необосновано твърдението, че процесната сделка е реализирана на цена 2-3 пъти пониска от пазарната. В тази връзка пледира да се има предвид заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, в частта, касаеща имотите в ***** в гр.Т.. На тази база и предвид състоянието, в което се е намирало процесното жилище, счита, че пазарната му цена към датата на деянието е била около 30 000лв. На следващо място сочи, че следва да се отчете решенето на ОС - Т. по гр.д.№ 105/2019г., с което е прието, че спрямо С. не са налице основанията на ЗЛС за поставяне под запрещение. Изтъква, че с оглед данните по делото, няма как подс.Х. да е взела решение да придобие процесния имот „без да заплати неговата част /на С./“, както е посочено в обвинителния акт, след като към този момент, тя не е знаела за съществуването на втория наследник. Сочи, че показанията на св.Б. по никакъв начин не подкрепят обвинението, доколкото същия не се чувства измамен от подсъдимата.

Отбелязва, във връзка с кредитирането на доказателствата, че следва да се има предвид и обстоятелството, че св.Г.Д. е разбрала за сделката на 01.12.2016г., а жалбата е била подадена близо 2 години по –късно. Защитникът намира обвинението за недоказано, 2 поради което пледира, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът да постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимата – адв.Т.Д., също намира обвинението за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че в случая не е налице въвеждане в заблуждение, както и користна цел, а са налице отношения по договаряне между страните по сделката. На следващо място сочи, че решението за продажбата е взето от Св.С., преди той да е знаел, че има още един наследник на имота т.е. няма как същият да е взел това решение, мотивиран от заблуждението, че брат му ще го изгони. Защитникът изтъква, че липсват доказателства, подсъдимата да е въвеждала в заблуждение Б., тъй като според свидетелски му показания, всичко което му е казала е било истина. Защитникът сочи, че в случая са налице гражданскоправни отношения, при които чл.9 от ЗЗД прокламира свобода на договаряне. Налице е подписан от страните договор, продавачите по който са били наясно с последиците. Счита за неправилно твърдението на обвинението, че вредата в случая произтича от това, че имотът не е бил продаден на пазарна цена. Изтъква, че няма механизъм, по който обвинението да определи на каква стойност продавачът и купувачът ще сключат договора, както и няма механизъм по който да се гарантира, че продажбата ще се извърши точно на посочената от вещото лице цена, имайки предвид, че измамата е резултатно престъпление и вредата трябва да е реално претърпяна.

Предвид тези съображения пледира за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Н.Д.Д. от гр.Т. имала син на име С. Д. С. роден ********г. След раждането на сина й, тя заживяла с И. Б.. От съвместното им съжителство на ******г. се родил сина им М. И. Б.. Малко след това Н.Д. и И. Б. се разделили, като грижите за детето М. изцяло поел баща му, а грижи за по-големия й син - Светлин полагали родителите на Д. в с.М., общ.Т.. След раздялата между Н.Д. и И. Б., двете момчета израснали отделно едно от друго.

Н.Д. живеела сама – в собственото си жилище, находящо се в гр.Т., *********************. В началото на 2016г., Д. се разболяла и за известно време била настанена в МБАЛ гр.Т. за лечение. Тъй като състоянието й не било добро, със съдействието на органите на МВР бил издирен синът й С.С., който бил уведомен за необходимостта някой да полага грижи за майка му след изписването й от болницата.

С.С. живеел на семейни начала с М.а А. в с.Т., общ.Л.. А. страдала от лека умствена изостаналост, а С. бил лесно податлив на внушения и манипулируем, с липса на критично мислене. След изписването на Д. от болницата, С. и А. се преместили в жилището в гр.Т., *********************, за да полагат грижат за нея.

На 20.04.2016г., Н.Д. починала, като в жилището й в гр.Т., ************, останали да живеят съпружески С.С. и М.а А.. На 11 -ти етаж в същия блок живеела подс.Н. Х., която била пенсионер по болест и изпълнявала функциите на касиер и домоуправител в блока. Приживе подсъдимата поддържала връзки с Н.Д.. Тя й помагала и след изписването й от болницата, докато С. и А. били на работа. След смъртта й продължила често да контактува със С. и А.. След като ги поопознала, подс.Х. решила, че лесно ще убеди С. да й продаде апартамента, останал в наследство от майка му при изгодни за нея условия, тъй като дъщеря й се нуждаела от жилище, и 3 успяла. След като С. се съгласил с продажбата, двамата посетили Община Т. за снабдяване с удостоверение за наследниците на Н.Д.. От издаденото удостоверение станало ясно, че освен С., наследник на починалата Н.Д. е и другият й син - М.Б..

В неустановен ден през м.10.2016г. /след 04.10.2016г./, Х. се срещнала със св.Б. в гр.Р. и му съобщила, че майка му е починала. Казала му, че е наследил част от недвижим имот - апартамент в гр.Т., както и че брат му С.С. иска да продаде жилището, но не желае да се вижда с него. Обяснила му, че апартамента е в окаяно състояние и му предложила да дойде на място да го види. Допълнително му съобщила, че цената, на която са се спрели е 25000 лв. Попитала го дали и е той е съгласен на сделката. След като обмислил информацията, която му предоставила подсъдимата, Б. се съгласил с продажбата и с предложената му сума от 12 500 лева (1/2 от 25 000 лева). Уговорил се с Х., тя да подготви документите, след което да посетят нотариус за финализиране на сделката.

За да бъде сигурна, че сделката ще се осъществи въпреки получената информация за наличието на втори наследник на имота, в разговор със С., подсъдимата му казала, че майка му е прехвърлила собствеността на апартамента в гр.Т., ************ на брат му М.Б. и че на него се полагали само избеното помещение и терасата. Казала му и че ако не се подпишел при нотариуса, брат му щял да го изгони от апартамента.

Във връзка с предстоящото сключване на сделката, на 24.10.2016г., подсъдимата превела сумата от 7000 лева по сметка на С. в банков клон на „Юробанк България“АД, като в основание за превода било записано „покупко- продажба на недвижим имот“. Два дни по-късно С. изтеглил посочената сума от банката.

На неустановена дата през м.ноември 2016г., подс.Х. информирала двамата братя, че е уговорила сделката по продажбата на имота да се извърши на 24.11.2016г. в гр.Т., при нотариус Г. Г.. На посочената дата в гр.Т., подс.Х. и С. отишли до кантората на нотариуса, вписан под № 223 при Нотариалната камата, с район на действие PC-Т..

За да се избегне евентуална среща между двамата братя, по указание на подсъдима в кантората първо влязъл св.С., който положил подписа си лично пред нотариус Г.. След като св.С. излязъл от кантората, подсъдимата превела на брат му сумата от 7000 лева в клон на „Обединена Българска Банка“АД в гр.Т., след което придружила св.Б. в кантората на нотариус Г. Г.. Същият положил подписа си върху нотариалния акт пред нотариуса. Тогава подс.Х. му изплатила в брой и разликата до пълния размер на цената на неговата 1/2 ид. част от имота.