Решение № 4850 от 01.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 01.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10829 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Г.М. против Г. фонд, с която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, всила от 01.01.2016 г.

Твърди се, че на 08.11.2016 г. около 19,15 часа в гр. София автомобил с неустановена марка и регистрационен номер, управляван от неустановен водач, се е движил по бул. „Добринова скала“ с посока на движение от бул. „Захари Стоянов“ към ул. „Филиповско шосе“ и в района на бл.464 участва в ПТП с пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Н.М.-ищцата по делото. Твърди се, че МПС станало причина за ПТП, е напуснало местопроизшествието без да спре и изчака пристигането на органите на полицията.

Твърди се, че водачът на неустановеното превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата чл.5, ал.1, чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Поддържа се, че вследствие на горното на ищеца са причинени следните травматични увреди: контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в левия слепоочен дял, контузия и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, счупване-изкълчване в близката до рамото част на лявата раменна кост, наличие на вкалцеен менингем в ляво темпорално с размери 12/18 мм. Твърди се, че ищцата претърпяла болнично лечение с проведено симптоматично лечение, а на раменната кост е поставена превръзка Дезо с назначение да се носи 30 дни, след което лечението е продължило домашно-амбулаторно.

Твърди се, че възстановителният период е повече от 4 месеца, продължава и сега, а предвид възрастта на ищцата пълно възстановяване не се очаква. Освен претърпените болки от уврежданията ищцата е изживяла стрес и душевни страдания, които ще я съпътстват до края на живота й. Твърди се, че във връзка с лечението си ищцата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер от 271,64 лв.

Твърди се, че на 23.11.2017 г. ищцата предявила доброволна претенция за заплащане на обезщетение, като с писмо от 14.02.2018 г. ответникът е отказал да заплати такова.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получени травматични увреждания и сумата от 271,34 лв.-имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 08.11.2016 г., виновно причинено от неустановен извършител, ведно със законната лихва върху главницата от 80 000 лв., считано от 14.02.2018 г., а върху главницата от 271,64 лв., считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че не са представени доказателства за виновно, противоправно поведение на водача. Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Твърди липсата на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди.

Твърди, че сочените от ищцата увреждания са получени при падане от собствен ръст, без предходно блъскане от неидентифицирано МПС.

Оспорва размера на претенциите като прекомерни.

В срока за допълнителна искова молба, ищцата не депозира такава.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира разноски, за което представя списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол № К-1067 от

08.11.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2016 г., скица, фотоалбум, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че на 08.11.2016 г. около 19,15 часа ищцата в качеството си на пешеходец е пресичала платното на бул. «Добринова скала», на обозначена с пътни знаци и пътна маркировка пешеходна пътека тип «зебра». По същото време неизвестен автомобил се е движил по платното на булеварда към ул. «Филиповско шосе», като на пешеходната пътека и най-вероятно с предна дясна част, е ударил пешеходката, която била отхвърлена напред и надясно. Автомобилът не е спрял и напуснал местопроизшествието. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието, в условията на осветление на фарове на автомобилите и улично осветление.

Вследствие на горното произшествие и в пряка причинна връзка от него, ищцата получила следните травматични увреждания: контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в левия слепоочен дял, разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, счупване на проксималния /горен /край на лява раменна кост.

Установява се, че черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната рана на главата-временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а фрактурата-трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Фрактурите на раменната кост зарастват за период от 45-60 дни. През първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване на счупената кост, болките и страданията са с по-голям интензитет, като във времето постепенно намаляват. ЧМТ отшумява за около 30 дни, когато няма настъпили усложнения, както е и в конкретния случай.

За лечението на получените увреждания ищцата е била настанена в болница за периода от 08.11.2016 г. до 14.11.2016 г., където е проведено симптоматично лечение.

Във връзка с проведеното оперативно лечение, ищцата извършила следните разходи: 105 лв. за ортеза за рамо -фактура № ********** от 17.11.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, 59,50 лв. закупени лекарства-фактура № 1983/11.11.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, 107,14 лв. за лекарства -фактура

№ ********** от 29.11.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата. Общо ищцата е направила разходи в размер на 271,64 лв.

Установява се, че причина за ПТП е субективното поведение на водача на неустановеното превозно средство, който не е пропуснал движещата се с предимство пешеходка.

От заключението на СМЕ се установява, че причинените телесни увреждания на ищцата са получени от удари на тялото и главата върху земната повърхност, вследствие падане от удар с високо енергийна сила. При падане от собствен ръст, не би могло да се получи тежката черепно-мозъчна травма.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.Т.М.-син на ищцата установява, че веднага след като бил уведомен за произшествието отишъл в „Пирогов“, където заварил майка си с бинтована глава и ръка. Първият ден ищцата не била много адекватна. След престоя в болница ищцата се прибрала в къщи. Купена била една специална превръзка за ръката. Майка му престояла вкъщи около 3 месеца. Свидетелят я обслужвал за хранене, къпане, обличане, ставане. Първоначално свидетелят раздвижвал майка си из къщи, а след около два месеца започнала да става и да ходи навън на по-дълги разходки с помощта на сина си. Но и досега лявата й ръка е малко подвижна. Усещат се леки тремори в двете ръце и по малко тътри краката и има страх като пресича улица, все стиска сина си за ръката. Преди катастрофата ищцата била дейна, идвала в дома на сина си всеки ден, където чистела, пускала прахосмукачка, не се спирала. Сега този ищах го няма. От време навреме й блуждае погледа, забравя някои работи.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

На 23.11.2017 г. ищцата сезирала ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до момента.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

За да е основателен искът по чл.557, ал.1, т.1 от

Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.

Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника.

С поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка на 76 години и това негово виновно поведение е и единствената причина за настъпване на процесното ПТП.

Пряката причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП се установяват с приетата по делото СМЕ, поради което възражението на ответника, че уврежданията на ищцата са получени при падане от собствен ръст, без предходно блъскане от неидентифицирано МПС, е напълно неоснователно.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания.

Ищцата е получила травматични увреди, във връзка с които не е осъществявано оперативно лечение, като в рамките на около три месеца се е излекувала от травмите.

Черепно-мозъчната травма е отшумяла за около 30 дни, без настъпили усложнения.

Към момента няма доказателства за настъпили трайни остатъчни увреждания. Касае се за 76-годишна жена към датата на произшествието, вследствие на което същата е загубила предишната си жизненост, страхува се да пресича улици.

Ищцата не е ангажирала доказателства за вреди в по-голям обем и интензитет.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв., поради което и за тази сума искът ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 80 000 лв. като неоснователен.