Протокол № 195 от 24.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 195 гр. Сливен, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря И.йла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100375 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът З. К. З., редовно призован, се явява лично и с адв. С. К., надлежно упълномощен от по-рано.

Ответното дружество ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв. К. Г., надлежно упълномощен с пълномощно от 09.04.2024 г.

Вещото лице Р. Н. М., редовно призована, се явява лично.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът констатира, че назначената съдебно-икономическа експертиза е изготвена в срока по 199 от ГПК, поради което пристъпва към разпит на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Р. Н. М. - **, българка, българска гражданка, висше икономическо образование, омъжена, неосъждана, без родство и други отношения със страните по делото.

1

Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателна отговорност по чл. 290 от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАНО ВЕЩОТО ЛИЦЕ КАЗА: Отговорила съм на въпросите.

Поддържам заключението.

На стр. 3, по въпрос 1, съм дала заключение за работната заплата, като съм отговорила на въпроса така, както е поставен, а именно: за определен период. Написала съм каква е заплатата на ищеца и към датата на сключване на договора Те са две различни суми. Когато е към датата на сключване на договора, брутното възнаграждение е 1004 лв., а 800 лв. е основното възнаграждение. Това е основно, чисто възнаграждение, на което той стъпва, след това се прибавят допълнителните възнаграждения и става обща сума от 1004 лв. Основното възнаграждение по трудовия договор е 800 лв. На годишна база излиза 9600 лв. и като го умножим по 7, ще се получи колко е за 7 години.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза.

На вещото лице Р. Н. М. за изготвената и изслушана в днешното съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза да се издаде РКО за сумата от 300 лв., платима от внесения по делото депозит.

АДВ. К.: Да се приеме заключението. Нямам възражения.

АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, оспорваме така изготвената експертиза. Сметките са правилни, но съобразно сключения договор, застрахователят извършва застраховане на съответния работник на база основното възнаграждение, което е 800 лв. и в тази връзка се определя съответната застрахователна премия. Дали в последствие работодателят ще заплаща бонуси, вредни или пък ще увеличава възнаграждението, това не касае застрахователния договор, не ограничава работника, същия може да отправя свои претенции спрямо застрахователя и над сумата, която вече работодателят му е представил и е застрахован за 800 лв., както и доколкото 2 ни е известно е налице друго гражданско дело срещу работодателя. В тази връзка оспорваме заключението в частта, че седемкратния размер е равен на 86 940 лв. и твърдим, че същия е равен на 800лв по 12 по 7, което прави 67 200 лв. Гледа се към момента на сключване на застраховката, както и чистото възнаграждение, което е уговорено. Нямаме искания. Само оспорваме експертизата като неправилна поради грешни параметри, заложени в началото.

Съдът ДОКЛАДВА, че с писмо от 19.03.2024 г. от РКМЕ към РЗИ Сливен са изпратени за прилагане по настоящото дело заверени копия от медицинската документация, съдържаща се в медицинското експертно досие на ищеца.

АДВ. К.: Да се приемат, считам че същите са относими с предмета на делото.

АДВ. Г.: Да се приемат..

На основание чл.148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от РКМЕ към РЗИ - Сливен медицински документи представени с молба от 19.03.2024 г.

Съдът КОНСТАТИРА, че назначената съдебно-медицинска експертиза не е изготвена до момента по причина, че вещото лице не е призовано.

АДВ. К.: Тази експертиза беше по инициатИ. на колегата. Колегата имаше предвид дали това увреждане е в причинно -следствена връзка с трудовата злополука. Ние не държим на тази експертиза. Не поддържаме искането си за назначаване на съдебно-медицинска експертиза в случай, че такова становище изрази и ответната страна.

АДВ. Г.: Видно от протокола от предходното с.з., адв. К. оспорва датата на настъпване на инвалидността, а не причинно-следствена връзка.

Трудова злополука е настъпила, само че в Общите условия на застрахователния договор, е уговорено застрахователят да плати

3 обезщетение до една година от настъпване на инвалидността. Като цяло на нас това ни е оспорването, че имаме една инвалидизация от 10%, която е около 10 месеца след инцидента. Имаме такова решение на комисията, но тук говорим вече за две години след инцидента, тоест вече е извън периода на застрахователното събитие. Това е нашето основно оспорване и в тази връзка твърдим, че по друга причина е настъпила инвалидизация, така че предоставям на съда преценката за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза.

АДВ. К.: Във връзка с днес приетата експертиза, на основание чл. 214 ал. 1 ГПК, правя искане за изменение цената на иска, а именно: от 33 583.20 лв. да се счита предявен за сумата от 35 036.67 лв.

АДВ. Г.: Считам, че искането е допустимо, но като цяло неоснователно, поради което го оспорвам изцяло с твърдение, че е неоснователно.

Съдът намира искането за изменение размера на иска за допустимо, направено своевременно и следва да се уважи, а ищецът не дължи заплащане на съответната държавна такса съобразно увеличението, тъй като с определение от 13.11.2023 г. е освободен от заплащане на държавна такса.

На основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на размера на предявения иска чрез неговото увеличаване от 33 583.20 лв. на 35 036.67 лв.

Съдът НАМИРА, че следва да отмени своето определение, държано в предходното съдебно заседание, с което по искане на ищеца е назначил съдебно-медицинска експертиза, тъй като същата е неотносима към предмета на доказване.

Предмет на доказване е наличие на покрит риск, настъпил в срока на действие на застраховката, а именно: трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност, настъпили вследствие на трудова злополука.

Съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“, временната неработоспособност и степента на трайно намалена работоспособност се 4 установяват с писмени доказателства - болнични листи и експертни решения.

Съгласно чл. 8 и чл. 9 от същата Наредба, размерът на застрахователното обезщетението при трудова злополука е фиксиран. Затова е ирелевантно установяването на причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука и претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания.

На основание чл. 253 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.03.2024 г., с което е назначена съдебно-медицинска експертиза, с поставените въпроси.

УКАЗВА на ищеца, че при подаване на молба и посочване на банкова сметка, ще му бъде възстановена внесената като възнаграждение на вещо лице сума в размер на 300 лв.

Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални искания, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, считам, че с оглед събраните по делото доказателства исковата претенция на доверителя ми се доказа в пълния претендиран размер, който беше изменен в настоящото съдебно заседание. В подкрепа на това съм изложил подробни аргументи по основателността на претенцията. По размера на иска, беше приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която според мен е правилна, изследвани са всички относими съм делото въпроси, които са поставени на вещото лице, така че в тази връзка Ви моля да постановите съдебен акт, с който съобразявайки се с изложеното от мен и събраните по делото доказателства, да осъдите ответното дружество да заплати на доверителя ми сума в общ размер на 35 036.67 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на 5 увреждането - 20.09.2021 г., до окончателното изплащане. Претендираме за направените по делото разноски.

АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, считаме, че ищецът, в условията на главно и пълно доказване, не доказа твърденията си изложени в исковата молба. На първо място, твърдим, че след настъпване на процесната злополука ищецът е минал през Т. комисия, във връзка, с което са издадени експертни решения съответно от 10.06.2022 г. и 13.04.2022 г. В тази връзка застрахователят е разгледал претенциите, доколкото експертните решения са били с по-ниска стойност на намалена работоспособност, а застрахователят е изплатил съответното обезщетение, а именно: били са налице 10% трайна неработоспособност. Представено е в с исковата молба решение от експертна комисия, което е от 2023 г. Това е вече последваща инвалидизация на ищеца, доколкото е настъпила след уговорения едногодишен срок на застраховката и твърдим, че застрахователят не дължи покритие. Това не означава, че ищецът няма право на обезщетение. Същият има право на обезщетение, но от работодателя, за което е и заведено друго дело пред СлРС, а именно № 4010/2022 г. В тази връзка, считаме, че доколкото инвалидизацията, която се случва на много хора, дори и без настъпил инцидент, същата не е обвързана със застрахователния договор и застрахователят не следва да дължи обезщетение за нея. В тази връзка, моля да отхвърлите изцяло предявените искове. В случай, че счетете, че е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, считаме, че е налице трудов договор, който е сключен на база 800 лв. брутно трудово възнаграждение. От там нататък работодателят вече дали е изплащал командировъчни, за вреден труд и други компенсации, ваучери и т.н. , това не е обвързано със застраховката и не следва да се вземат предвид при определяне на седем годишната работна заплата на работника. Доколкото направихме изчисления, същата се равнява на 800 лв. по 12 по 7 и се равнява на 67 200 лв., пак повтарям съобразно сключения договор, се гледа към момента на сключване на застраховката, а не периодът, който беше заложен в експертизата. Това е неправилно зададен въпрос. Следва върху тази сума, а именно половината на нея се равнява на 33 600 лв. и след отчитане на вече платените суми от застрахователя в размер на 8433 лв., да се определи дължимото обезщетение, но това е, както казах в условията на евентуалност.

Претендираме сторените разноски в процеса. Представям списък и 6 доказателства за сторените разноски. В условията на евентуалност, ако ищецът претендира възнаграждение за процесуален представител над минимума предвиден в Наредбата, правим възражение за прекомерност.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 23.05.2024 г.