Решение № 341 от 19.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Б., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Андонова

Членове:

П. Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Елена Костова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600445 по описа за 2024 година Производството е въззивно такова и е образувано по повод подадена бланкетна въззивна жалба на адвокат П. С., в качеството му на защитник на Ю. П., подсъдим по НОХД № 129 от 2018 г. по описа на Районен съд - Разлог, срещу Присъда № 500709 от 17.10.2022 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец януари 2009 г. в град С., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи на обща стойност от 6 000 лева, собственост на православен храм “С.” в с. К., Столична община, за които знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление - деяние по чл. 215, ал. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК, като с присъдата е оправдан да е укрил придобитите вещи, както и да е извършил престъплението в условията на реална съвкупност. С присъдата подсъдимият Ю. П. е признат за невиновен в това на **** г., в двуетажна масивна сграда, построена в имот с пл. № 541001 по картата на землището на град Я., да е държал описаните в ОА огнестрелни оръжия - самоделно устройство, пушка и патрони. С протест на 1 прокурор при РП - град Б., ТО - град Разлог така посочената присъда се атакува в нейната оправдателна част, като се иска подсъдимият П. да бъде признат за виновен по отношение на всички престъпления, за които е предаден на съд. В допълнение към подадения протест се възразява, че изводите на съда, чрез които е оправдал подсъдимия по част от обвиненията, били неправилни и необосновани, тъй като не почивали на събрания по делото доказателствен материал, като прокурорът предлага свой анализ на относимите доказателства, като в тази връзка прави искане за прочитане от страна на въззивния съд на показанията на св. Е. П., дадени в съдебно заседание от 12.09.2019 г. пред друг съдебен състав на РС - Разлог по НОХД № 129 от 2018 г. В проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция процесуалният представител и подсъдимият се явяват, като правят възражение за приложение на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК по отношение на обвинението с правна квалификация по 215, ал. 1 НК, тъй като за това престъпление се предвиждали шест години лишаване от свобода, а инкриминираният момент бил през 2009 г. Това становище се поддържа и от представителя на държавното обвинение, който счита, че за изпълнителната форма укриване давността е изтекла, но претендира протестът на районна прокуратура да бъде уважен по отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като съдът неправилно оправдал подсъдимия и в тази връзка се акцентира, че с оглед доказателствата по делото огнестрелните оръжия и боеприпаси били намерени в ползвания от подсъдимия недвижим имот, като същите били на такива места, че единствено той е могъл да се разпореди с тях по всяко едно време както намери за добре и нямало как да твърди, че същите не са били негови. В своята пледоария защитникът възразява срещу тези аргументи на прокурора, като се посочва, че процесното помещение не било използвано единствено от Ю. П., поради което нямало как да бъде прието, че това обвинение е несъмнено доказано. Изтъква се, че по отношение на инкриминираните икони липсва образувано досъдебно производство за извършена кражба, така както е сторено за други икони, които не са предмет на настоящото производство.

Окръжен съд - Б., съобразявайки изтъкнатите позиции и възражения на страните, както и приетите под делото доказателства, намира следното:

Срещу подсъдимия Ю. П., роден на **** г. в град И., Р.Т., турски гражданин, с настоящ адрес в град С., е повдигнато обвинение за това в периода от 2 неустановена дата в началото на месец януари 2009 г. до **** г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил, а след което укрил, в двуетажна масивна сграда, построена в имот с пл. № 541001 по картата на землището на град Я., обл. Б., находящ се в м. “Б.М.”, чужди движими вещи, собственост на православен храм “С.” в с. К., област Софийска, а именно шест броя икони, всички на стойност 6 000 лева, за които той знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК, което деяние да съставлява престъпление с правна квалификация по чл. 215, ал. 1, предложение първо и второ НК. Срещу този подсъдим е повдигнато и обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предложение второ от НК - за това че на **** г. в двуетажна масивна сграда, построена в имот с пл. № 541001, държал огнестрелни оръжия, а именно самоделно устройство, годно да произведе изстрел с патрон 12-ти калибър, една пушка модел 1866 г. с дължина 980 мм., различни по брой и характеристика патрони, подробно индивидуализирани в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния документ. С първоначалната присъда № 4518 от 14.07.2016 г. по НОХД № 343 по описа за 2013 г. на Районен съд - Разлог Ю. П. е признат за виновен в това на неустановена дата през м. януари 2009 г. в град С., с цел да набави за себе си имотна облага, придобил инкриминираните чужди движими вещи - шест броя икони, за които знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление, като е оправдан да е укрил придобитите вещи, както и да е държал огнестрелните оръжия и патроните. Тази присъда била отменена с Решение № 649 от 06.02.2018 г. по ВНОХД № 476 по описа за 2017 г. на ОС - Б., а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради липса на мотиви относно оправдаването на подсъдимия П.. Така било проведено ново първоинстанционно производство и била постановена сега атакуваната присъда на Районен съд - Разлог, обективираща същия правен резултат относно наказателната отговорност на предаденото на съд лице, а именно последното е признато за виновно да е осъществило формата на изпълнително деяние “придобиване” на престъплението “вещно укривателство”, като е оправдано по отношение на другите обвинения. В хода на въззивното производство, което е второ по ред, е отправено искане от процесуалния представител на подсъдимия Ю. П. наказателното производство срещу последния, водено за престъплението по чл. 215, ал. 1 НК, да бъде прекратено поради изтичане на погасителната давност за това деяние. Към това 3 становище се присъединява и подсъдимият, и представителят на държавното обвинение. То е основателно.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК образуваното наказателно производство се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, но при условие, че подсъдимият не е направил изрично искане то въпреки това да продължи (чл. 24, ал. 2 НПК). В тази връзка за деянието по чл. 215, ал. 1 НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до шест години. В този случай според чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т.

3 НК наказателното производство се изключва по давност, когато е изтекъл поне срок от петнадесет години. Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им (чл. 80, ал. 3 НК). Така в обстоятелствената част на обвинителния акт е наведено твърдение, че на неустановена дата в началото на месец януари 2009 г. П. придобил иконите от св. А. от град С. и след което ги занесъл във вила, собственост на него и съпругата му свид. Е. Х. П., където имал намерение да ги държи, докато намери лице, на което да ги продаде. На **** г. инкриминираните движими вещи били иззети от управляван от св. У. лек автомобил. В диспозитива на акта обвинението е формулирано, че на неустановена дата в началото на месец януари 2009 г. в град С., с цел да набави за себе си имотна облага, Ю. П. придобил и до началото на месец юли 2011 г. в двуетажна масивна сграда, построена в имот с пл. № 541001 по картата на землището на град Я., обл. Б., укрил чуждите движими вещи, собственост на трето лице. От описаното по този начин е видно, че държавният обвинител свързва темпорално както придобиването, така и укриването на движимите вещи с неустановена дата през месец януари 2009 г., като именно това е правнорелевантната дата, поставяща начало на броене на срока на абсолютната давност, който както се посочи, в случая е 15 години, като същият е изтекъл към 06.12.2024 г., датата на последно проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция. В случая е вярно, че прокурорът е посочил, че укриването на вещите е траело до 2011 г., когато фактическата власт върху тях била принудително прекъсната, но това е без значение, тъй като изпълнителното деяние на вещното укривателство, в трите му проявни форми, се осъществява само чрез активни действия (укрива, 4 придобива, спомага), никога чрез бездействие или действие и бездействие (Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността. А.

Стойнов, 1997 г., стр. 121). Ето защо не се касае за продължено престъпление по смисъла на чл. 80, ал. 3, предложение четвърто НК, тъй като при този тип престъпни прояви е налице осъществяване само на едно деяние, изразено в бездействие или съчетание от действие и бездействие (”Наказателно право.

Обща част”. А. Стойнов, 2019 г., стр. 440). Поради това престъпните форми по придобиване и укриване са довършени още в момента, в който деецът е установил фактическата власт върху вещта и я поставил на такова място, на което трудно ще бъде забелязана или променено нейното положение, а както се посочи, съгласно изложените факти в обвинителния акт в процесния казус това се твърди да се е случило през януари 2009 г. Ето защо наказателното производство в частта относно обвинението по чл. 215, ал. 1 НК следва да бъде прекратено, като въззивният съд съобразява изричното желание на подсъдимия в тази връзка.

По отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК съдебният състав не счита, че са налице основания за промяна на присъдата в тази й част, тъй като изводът на първата инстанция е в корелация с приобщените доказателства, които не установяват по категоричен начин авторството на това инкриминирано деяние. Безспорно е по делото, че самоделното устройство, пушката и патроните са открити във вила на семейство П., намираща се в землището на гр. Я. (така св. Д., св. Ш. и протокол за изземване и претърсване на стр. 55 от ДП). Но в тази връзка правилно е съобразено от страна на първата инстанция, че процесната вила не е еднолична собственост на подсъдимия, като в нея пребивавали и други хора, в това число и свидетелката Е. П., която посочва това обстоятелства, поради което поначало е правилен изводът на съда, че единствено предположение би било да се каже, че фактическата власт върху тях е била упражнявана именно от подсъдимия.

Действително в своите показания св. Н.Т., приобщени по надлежния за това ред, казва, че пред полицейските органи П. признал, че патроните са с колекционерска стойност, а устройството служило за ловене на къртици, но тези показания не могат да бъдат ползвани с доказателствена стойност на две основания - първо, видно от цялостния прочит на показанията, че св. Трантин е участвал фактически в извършването на претърсванията, поради което по арг. от чл. 118 НПК неговите показания са недопустими, но отделно от това, 5 към онзи момент спрямо П. вече било извършено действие по разследването, респективно казаното от него пред разследващите не може да се цени в доказателствен план. Не на последно място е обстоятелството, че по делото е изслушана и съдебно-балистична експертиза, според която инкриминираната пушка “Winchester” 1866 г. е негодна да произвежда изстрели поради констатиран дефект, ето защо не може да представлява предмет на престъпление. Предвид на така приобщения доказателствен материал, присъдата в тази й част подлежи на потвърждаване.