Определение № 24079 от 02.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15117/2026
- Вид
- Определение № 24079
- Подписан
- 02.07.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24079 гр. София, 02.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110115117 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявен от ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от управителя **********, чрез **********., член на **********, със съдебен адрес: ***********, с р е щ у **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от управителя **********, за заплащана на сумата от 667,23 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато по ч.гр.д. № ********** по описа на ********, чрез запор на банкови сметки, което е било отменено, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2026 г. до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се изиска за прилагане към настоящото дело ч.гр.д. № ********** по описа на *********.
Ответникът е оспорил истинността, автентичността и достоверността на представените с исковата молба договор за паричен заем от 01.12.2025 г. и разходенкасов ордер №№ *******, за които са изложени твърдения, че са съставени за целите на настоящото производство, които твърдения обаче не са относими към автентичността на оспорените частни документи, поради което в тази хипотеза производство по чл. 193 ГПК не се открива. С оглед на горното не се налага и представянето на документите в оригинал, доколкото не се твърди същите да не съществуват обективно, нито пък се оспорва авторството.
Следва да се уважи искането на ответника за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото искането необходимо за изясняването на правнорелевантни за спора факти.
Следва да се уважи искането на ответника по реда на чл. 192 ГПК трето на спора лице – ********* да бъде задължено да представи посочените в отговора на исковата молба документи, но липсва необходимост за представяне на оригинал на *********, а копие е представено с исковата молба. Съгласно чл. 192, ал. 2 ГПК ответникът следва да представи препис от молбата по чл. 192 ГПК за връчване на третото неучастващо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № ********** по описа на ********* за прилагане към настоящото дело.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, извърши справка в счетоводството на ищеца и в това на ********* и извърши допълнителни справки, където е необходимо, да отговори на въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, тел. *********, като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит и единствено по въпросите, за които е заплатен такъв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 2 ГПК *********, в едноседмичен срок от получаване на съобщението заедно с препис от молбата на ответника, да представи по делото препис на следните документи: касова книга на дружеството за периода ноември – декември 2025 г., регистър (опис) на издадените разходни касови ордери за 2025 г., хронологичен и аналитичен регистър (главна книга) по сметка „Каса“ – 201 (лева) и 502 (валута) за цялата 2025 г., Аналитична партида на контрагента ************ в счетоводството, счетоводни статии за осчетоводяване на заема (дебит сметка за предоставени заеми/други вземания, начисляване на лихви и неустойки, постъпване на връщането на 08.04.2026 г. и оборотна ведомост за 2025 г., к а т о УКАЗВА на *********, че ако откаже да представи намиращите се у него документи, съдът ще му наложи глоба.
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от съобщението да представи препис от молбата по чл. 192, ал. 1 ГПК за връчване на *********, като след постъпването й същата да бъде изпратена на *********.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 14,50 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ************ извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 27.11.2025 г. ответникът подал молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ищцовото дружество, въз основа на която било образувано ч.гр.д. № ********** по описа на *********, в рамките на което с с Определение № ******** било допуснато обезпечение, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в следните банки: *****************, до достигане на сумата от 1812.60 лв. Сочи, че въз основа на допуснатото обезпечение била издадена обезпечителна заповед, въз 2 основа на която било образувано изп. дело № ********* по описа на *********.
Излага, че допуснатото обезпечение е обжалвано от ищеца, тъй като сумата по бъдещия иск била заплатена преди подаване на искането за обезпечение – на 03.11.2025 г., като допуснатото обезпечение било отменено с Определение № *********, а въз основа на молба от 25.03.2026 г. съдебният изпълнител вдигнал наложените запори. Поддържа, че в следствие на наложеното обезпечение претърпял неимуществени вреди, както следва: 440 евро, представляващи платени лихви и неустойки по договор за заем, 204,52 евро, представляващи заплатени разноски за адвокатска защита и 22,71 евро платени разноски за вдигане на обезпечителните мерки, като ги претендира заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва, а потвърждава, че в негова полза е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с Определение № ******** по ч.гр.д. № ********** по описа на *********, което впоследствие е било отменено поради не представяне на доказателства за предявен иск в определения от съда срок. Оспорва иска в частта за претендираните вреди в размер на 440 евро, представляващи платени лихви и неустойки, при възражения, че липсата на причинно-следствена връзка с наложените обезпечителни мерки. В тази връзка излага, че заплащането на лихви и неустойки в претендирания размер не произтича пряко от наложения запор, а произтича от отделно правоотношение, сключено с трето лице. Счита, че ищецът е разполагал с други ликвидни средства за покриване на текущите си задължения. Оспорва представения договор за заем и издадения разходен – касов ордер като съставени единствено за целите на настоящото производство, както и, че са съставени на посочената в документите дата. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с бездействие от страна ищцовото дружество по заплащане на задължението по процесния договор за заем, доколкото запорът е вдигнат на 25.03.2026 г., а плащането е извършено една на 08.04.2026 г. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в договора за заем, с плащането на която ищецът свързва настъпването на вредите, поради противоречието й с добрите нрави, поради това, че така уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Оспорва се и искът за вреди, съизмерими с разноските за адвокат и вдигане на запора с доводи, че същите подлежат на присъждане по реда на обезпечителното производство, а не като самостоятелна деликтна вреда. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание 403, ал. 1 ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, които съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: с Определение № ******** по ч.гр.д. № ********** по описа на ********* е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу ищцовото дружество, чрез запор на банкови сметки, по молба на ответното дружество, депозирана на 27.11.2025 г., което е било отменено поради не представяне на доказателства за предявен иск в указания от съда срок.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, 3 за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца е да установи следните факти, включени във фактическия състав на спорното право: настъпването на твърдените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от допуснато по искане на ответника обезпечение на бъдещ иск, чрез запор на банковите сметки, което е било отменено, както и техния размер.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на датата на договор за заем и разходен – касов ордер, в тежест на ищеца е да установи, че договорът за заем е сключен на посочената в него дата, както и, че плащането по разходен-касов ордер № 9 е извършено на посочената в ордера дата.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми или наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине заповече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.