Решение № 730 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000503405 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 260760 от 26.05.2023 г., постановено по гр.д № 5423/2021 г. по описа на СГС, съдът е приел за установено в отношенията между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 и Д. Б. Л., ЕГН **********, че Д.

Б. Л., ЕГН ********** дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, парични суми по Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., както следва: сумата 173 957.40 лв. – главница, сумата 116 248.36 - договорна лихва за периода от 21.08.2012 г. до 22.12.2020 г., сумата 2 490.85 - санкционна лихва за периода 21.04.2012г. до 22.12.2020г., сумата 724.82 - законна лихва за периода 22.12.2020г. до 06.01.2021 г., сумата 2 439.50 лв. - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021 г. до окончателното и изплащане, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2021 г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 9/2021 г. на PC - гр.Троян. С оглед изхода на делото е разпределил разноски между страните, като е осъдил Д. Б. Л., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 сумата от 5 917.22 лв. - държавна такса и сумата 50.00 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, 1 представляващи разноски, сторени в заповедното производство пред СРС, както и сумата от общо 6 617.22 лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, от които: сумата 5 917.22 лв. - държавна такса, сумата 300.00 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт и сумата 400.00 лв. - депозит за вещо лице. Съдът е оставил без уважение подадената от Д. Б. Л., ЕГН ********** молба по чл. 241 ГПК.

Недоволна от решението в неговата осъдителна част е останала ответницата Д. Б. Л., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. В нея излага, че съдът е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като се е произнесъл по правен спор, който вече е решен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 7664/2014 г. по описа на СГС.

Евентуално твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно изискуем. В тази връзка навежда, че в рамките на съдебното производство банката не е доказала, че до нея е изпратено редовно уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост като в тази връзка сочи, че в отправеното такова не е посочен размерът на дълга, неплатените суми и не е даден срок за доброволно изпълнение. Евентуално поддържа, че дори и да се приеме, че е редовно уведомена за това обстоятелство от страна на банката, към момента на получаване на уведомлението от нейна страна не са били налице обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като има надплащане на суми, предвид обявените за нищожни клаузи от договора за кредит в рамките на гр.д. № 7664/2014 г. по описа на СГС.

Евентуално поддържа, че съдът неправилно е преценил дължимия размер на вземанията на банката, както и че неправилно е преценил направеното от нея възражение за погасяване на претенциите по давност.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който обосновава становище за нейната неоснователност. Иска от съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 2 наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по приложението на императивни материалноправни норми, за което следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а по доводите срещу неговата допустимост и правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Д. Б. Л., с искане да се установи, че последната дължи на банката следните суми, произлизащи от сключен на 12.11.2007 г. договор за ипотечен кредит: 173 957.40 лв. – главница, 116 248.36 - договорна лихва за периода от 21.08.2012 г. до 22.12.2020 г., 2 490.85 - санкционна лихва за периода 21.04.2012г. до 22.12.2020г., 724.82 - законна лихва за периода 22.12.2020г. до 06.01.2021 г., 2 439.50 лв. - заемни такси и разходи на банката, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2021 г. на основание чл.

417 ГПК, по ч.гр.д. № 9/2021 г. на PC - гр.Троян.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от приложените по делото доказателства, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Д. Б. Л. кредит в размер на 200 000 лева, който е следвало да се изплаща на вноски на 21-во число от всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Срокът на издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Не се спори и че кредитът е усвоен на 21.11.2007 г.

Според чл. 7 от договора, кредитополучателят заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от БЛП и 1.4 процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка, подлежаща на намаляване по специална програма на банката.

Посочено е, че към датата на сключване на договора за кредит БЛП на банката е в размер на 4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,1 пункта или ГЛП по кредита е 8.29%. Установено е, че „БЛП се определя периодично от 3 кредитора.

В чл. 12 от договора е посочено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните услуги, която е в сила към деня на съответното плащане, с която същият е запознат, съобразно условието на чл. 13 от договора.

В чл. 14 от договора за кредит е посочено, че кредиторът има право да извършва изменения или допълнение на Общите условия и тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, постановени на видно място в салоните на банката.

По делото са представени Общите условия към посочения горе договор за ипотечен кредит, от които е видно, че в т. 9.1 е обективирана волята на страните, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и надбавка, посочени в индивидуалния договор.

Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. В т. 9.4 от ОУ е установено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

В т.20.1 от ОУ е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3%. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага.

Съгласно т. 25.3 от ОУ към договора за кредит е предвидено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.

Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: „а“, при изменение на от поне 1% на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; „б“. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; „в“, при изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България; „г“. въвеждане на рестрикции 4 от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка ДСК“ ЕАД; „д“. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките;

„е“, изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; „ж“. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.“.

Съгласно чл.20.2 от ОУ при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Чл.21.1 предвижда, че при всяко неплащане в срок на дължими погашения по главница и /или лихва, кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Към договора е приложен погасителен план, според който през първите три години погасителните вноски са в размер на 1 146.90 лева, при лихвен процент от 5.59%, а до края на 360-месечния период - по 1 482.89 лева, при лихвен процент от 8.29%.

Няма спор между страните, а е видно и от представените писмени доказателства, че във връзка с процесния договор за ипотечен кредит между страните е водено и друго дело. В тази връзка се установява, че по искане на банката е образувано гр.д. № 32045/2013 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против въззивника за заплащане на следните суми: 192 195,53 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2013 г, 34 650,64 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 25.07.2013 г. и 31 742,32 лв. наказателни лихви по т. 21 от ОУ към договора за кредит за периода от 30.11.2011 г. до 25.07.2013 г. Въз основа на заповедна е образувано ИД № 923/2014 г. по описа на ЧСИ С.

Я. с рег. № *** и район на действие СГС, което е спряно на основание чл. 420 ГПК. Въз основа на подадено възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК е образувано исково производство по чл. 422 ГПК и е образувано гр.д. № 7664/2014 г. на СГС. Същото е приключило с влязло в сила решение, по силата на което съдът е обявил за нищожни следните клаузи изцяло или частично, както следва: чл. 7 („Базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора“) и чл. 14 („Кредиторът има право да извършва изменения или 5 допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя.

За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.“) от договор за ипотечен кредит и клаузите на т. 9.1. („Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.“), т. 9.4 („При промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.“) и т. 25.3 („Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: „а“, при изменение на от поне 1% на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; „б“. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; „в“, при изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България; „г“. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка ДСК“ ЕАД; „д“. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките;