Решение № 98 от 17.05.2019, Районен съд - Левски

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Л., 17.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Л., III състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№825 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е.К.Ш. *** против П.С.П. от гр.Л.и П.К.П. ***, кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца Е.К.Ш. на следните разпоредителни сделки:

1. договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №171, том 1, рег.

№857, дело №75 от 11.02.2015г. на Нотариус с рег. №021 на НК, по силата на който първият ответник П.С.П., чрез пълномощник С.Н.С., продал на втория ответник П.К.П. по ½ идеална част от следните свои недвижими имоти, находящи се в землището на с.Г., общ.Л., обл. Плевен и представляващи: 1) поземлен имот с номер ***, с площ 3 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел – 16, масив – 378; 2) поземлен имот с номер

***, с площ 24.996 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел 15, масив 335; 3) поземлен имот с номер ***, с площ 9.502 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, парцел 14, масив 390; 4) поземлен имот с номер ***, с площ 15.004 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване:нива, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел 2, масив 406; 5) поземлен имот с номер ***, с площ 10.572 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел 2, масив 438; 6) поземлен имот с номер ***, с площ 9.995 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: използв. ливада, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел 14, масив 370; 7) поземлен имот с номер ***, с площ 7.580 дка, находящ се в местността „***” в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, парцел – 33, масив – 419; и

2. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт №173, том 1, рег. №860, дело №77 от 11.02.2015г. на Нотариус с рег. №021 на НК, по силата на който първият ответник П.С.П., чрез пълномощник С.Н.С., прехвърлил на втория ответник П.К.П. 1/4 идеална част от следния свой недвижим имот, находящ се в землището на с.Г., общ.Л., обл. Плевен и представляващ: поземлен имот с номер ***, с площ 9,352 дка, находящ се в местността „***” в землището на с.Г., с

ЕКАТТЕ 17556, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, срещу задължение от страна на приобретателя П.К.П. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя занапред.

В исковата молба се твърди, че с присъда по НОХД №462/2014г., ответникът П.С.П. бил признат за виновен за това, че умишлено умъртвил Е. Е. Ш. – син на ищеца. Твърди се, че със същата присъда ответникът П. бил осъден да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2014г. до окончателното й изплащане. Наведен е довод, че с влизане на присъдата в сила ищецът придобил качеството на кредитор спрямо ответника по отношение на вземането за неимуществен вреди. Изложени са съображения, че със сключването на процесните сделки, с които ответникът П. се разпоредил с притежавани от него недвижими имоти, същият увредил ищеца, в качеството му на негов кредитор. Ищецът твърди, че П. знаел и целял увреждането на кредитора, тъй като към датата на сделките наказателното производство срещу него вече било образувано. Изложени са твърдения, че вторият ответник П. също знаел, че сключването на процесните сделки уврежда интересите на кредитора, като се позовава на широкия обществен отзвук за извършеното престъпление, както и на това, че пълномощното, с което се легитимирал пълномощникът на продавача било заверено в Затвора – гр.Ловеч. Посочва като индиция за знание и нарушената еквивалентност на престациите, както и фактът, че бащата на съпругата на купувача бил брат на майката продавача П.П.. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба вземането му към ответника П.П. не било изплатено.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.С.П., който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че причина за разпореждане с имотите било безпаричието му и тежкото му здравословно състояние. Паричните средства от продажбата били предназначени да послужат на неговите близки за закупуването на храна и животоспасяващи лекарства за него. Твърди липсата на знание за увреждане на кредитора, тъй като имотите били продадени преди да бъде осъден по наказателното дело, което не допускал без наличието на вина и доказателства.

Ответникът П.К.П. не е подал отговор на исковата молба в указания му от съда срока. Преди първото по делото заседание депозира декларация, в която посочва, че признава изцяло исковете.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И. С. и адв.С. Л., които поддържат исковата молба по изложените в нея доводи. Излагат подробни съображения за доказаност на предявените искове от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Считат за безспорно установен по делото и субективният елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Искат от съда да уважи предявените искове, както и да осъди ответниците да заплатят на ищеца направените от него разноски в хода на производството, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Ответниците П.С.П. и П.К.П. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че с Присъда №111/19.11.2015г. постановена по НОХД №462/2014г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, ответникът П.С.П. е признат за виновен в това, че на 14.03.2014г., около 06:00 часа, в гр.Лясковец, обл.В.Търново, предумишлено, по начин, опасен за живота на мнозина, умъртвил Е. Е. Ш., в качеството му на полицейски служител на МВР, при изпълнение на службата му – участие в полицейска операция на територията на ОДМВР В. Търново, за което му е наложено наказание Доживотен затвор без замяна.

Със същата присъда П.С.П. е осъден да заплати на ищеца в настоящото дело Е.К.Ш. сума в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2014г. до окончателното й изплащане.

Присъдата е потвърдена с Решение №244/08.02.2017г. на

Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД №202/2016г., оставено в сила с Решение №112/21.08.2017г. по н.д.№402/2017г. на ВКС.

В полза на ищецът Е.К.Ш. е издаден изпълнителен лист

№38/22.05.2018г. на Окръжен съд – Велико Търново за присъдената сума от 80 000 лв.

Установява се, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №171, том 1, рег. №857, дело №75 от 11.02.2015г. на Нотариус с рег. №021 на НК, първият ответник П.С.П., чрез пълномощник С.Н.С., продал на втория ответник П.К.П. притежаваните от него по ½ идеална част от процесните седем недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с номер ***, с площ 3 дка; поземлен имот с номер ***, с площ 24.996 дка; поземлен имот с номер ***, с площ 9.502 дка; поземлен имот с номер ***, с площ 15.004 дка; поземлен имот с номер ***, с площ 10.572 дка; поземлен имот с номер ***, с площ 9.995 дка, и поземлен имот с номер ***, с площ 7.580 дка, всички находящ се в землището на с.Г., общ.Л., обл. Плевен, за сума в размер на 1700 лв.

Установява се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран Нотариален акт №173, том 1, рег. №860, дело №77 от 11.02.2015г. на Нотариус с рег. №021 на НК, първият ответник П.С.П., чрез пълномощник С.Н.С., прехвърлил на втория ответник П.К.П. притежаваната от него 1/4 идеална част от процесния поземлен имот с номер ***, с площ 9,352 дка, находящ се в землището на с.Г., общ.Л., обл. П., срещу задължение от страна на приобретателя П.К.П. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя занапред.

Установява се от представени по делото удостоверения за родствени връзки, че пълномощник на продавача П.П. по процесните две сделки е С.Н.С., негова майка.

Установява се от писмени обяснения на ответника

П.К.П., депозирани до Председателя на Комисия за извършване на проверка относно недеклариране от същия, в качеството му на служител на МВР придобиването на процесните имоти (на л.218 от приложеното към настоящото дело гр.д. №781/2107г. по описа на РС-Л.), че братът на С. С. е баща на съпругата на ответника П.. Установява се от депозираните писмени обяснения, че ответникът П. научил от бащата на съпругата си, че С. С. има намерение да продаде имотите на сина си и се съгласил да ги закупи, за да помогне. Признава, че е закупил част от процесните имоти, а последният му бил прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане.

Съдът прие за установени изложените в писмените обяснения факти. По своето естество същите представляват извънсъдебно признание от страна на ответника П. за неизгодни за него факти, които съдът, след преценка с оглед на всички обстоятелства по делото прие за установени.

Посочените факти не се опровергават, а се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. В подкрепа на направеното извънсъдебно признание на посочените факти, е и направеното в хода на съдебния процес деклариране от страна на ответника П., че признава изцяло предявените срещу него искове, което съдебно признание, след преценка по реда на чл.175 ГПК, съдът кредитира.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля И. Н. се установява, че същият познава ищеца, който е баща на неговия приятел М. От последния знаел за убийството на другия син на ищеца - Е. Е.Ш.. Изяснява, че заедно със сина на ищеца – М., свидетелят Н. ходил на няколко дела във Велико Търново за морална подкрепа. Преди едно от заседанията, пред съдебната зала, свидетелят Н. се намирал в близост до майката на подсъдимия П.П.. Чул същата да обяснява на висок глас, че синът й е невинен, че всичко е постановка, че дори и да го осъдят, не могат да му вземат нищо, защото всичко било прехвърлено на техен близък. Съдът даде вяра на депозираните свидетелски показания, тъй като същите бяха последователни, логични и безпротиворечиви. Показанията се отнасят за факти, непосредствено възприети от свидетеля, не са в противоречие с други доказателства по делото.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд – Л. е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

За уважаване на предявените искови претенции е необходимо от доказателствата по делото да бъдат установени кумулативно изискуемите за това материално-правни предпоставки, а именно: 1) качеството на ищеца на кредитор на вземане спрямо ответника; 2) наличието на увреждащо кредитора действие; 3) вземането на кредитора да е възникнало преди разпореждането с имуществото на длъжника; 4) знание у длъжника и третото лице, приобретател по сделките, че с извършването им кредиторът се уврежда.