Решение № 22 от 02.02.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 1137/2022
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 02.02.2023
- В сила
- 05.06.2023
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 32, ал. 1 · Закон за измерванията
- чл. 461 , т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 81 ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. гр.Несебър, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20222150201137 по описа за 2022 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 10484/24.11.2022 г. от „Т.Е.“ ООД, ЕИК 81*******, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № 158, представлявано от управителя – П. Г. Б., чрез адвокат М. Ц. от АК - В., подадена на 17.11.2022 г., чрез наказващия орган, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № 0028028/01.08.2020 г. на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ вр. чл.
638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461 , т. 1 от КЗ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Излагат се съображения, че обжалваният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължително съдържание, като не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Твърди се назаконосъобразност на акта, като се посочва, че жалбоподателят е бил санкциониран с издаден по-рано електронен фиш за идентично нарушение, извършено от него на същите дата и място и по същото време – с 6 минути по късно. С доводи за недопустимост на двойната наказуемост за допуснато административно нарушение, се иска отмяна на обжалвания фиш. Заявяват се и редица допуснати нарушения при издаване на фиша, засягащи законосъобразността му – нарушаване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и позоваване на изтекла давност в този смисъл; отсъствие на компетентност за издателя; техническа непригодност на средството, с което е заснето нарушението и отсъствие на доказателства за мястото на контрол и разположението на уреда; липса на описание на нарушението; неправилна и неясна квалификация на нарушението; като се достигало до неяснота, какво нарушение се вменява. Ангажира писмени доказателства.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и 1 не се представлява. С писмена молба по делото, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания, моли за отмяна в цялост на фиша и присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторените разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ /съгласно твърденията на жалбоподателя и становище на наказващия орган от 14.12.2022 г. по делото/, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 01.08.2020 г., 12,06 часа, в Обл.Б., гр.Н., ул."Х.К.", с техническо средство „АТС Саирн" m*Speed Det 2D“, монтирано в служебен автомобил „К.С.“ с рег. № С******В, от служители на РУ - Несебър бил установен запис на превозно средство с рег. № В*****В, регистрирано в Република България и не спряно от движение, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/. От средството била изготвена разпечатка /справка по критерии от mOffice/ и снимка на автомобила. Техническото средство било сред одобрените за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1 на БИМ /л. 10-11 от делото/. При извършена проверка по регистрационен номер на автомобила, чрез АТС, се установило, че за автомобила към 01.08.2020 г. не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При тези данни от наказващия орган бил изготвен „Електронен фиш за налагане на имуществена санкция“ /л. 8 от делото/, в който за собственик на автомобила бил вписан „Т.Е.“ ООД, ЕИК 81*******, със законен представител П. Г. Б., и с който му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
На „Т.Е.“ ООД, ЕИК 81*******, със законен представител П. Г. Б. бил издаден и електронен фиш за налагане на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на имуществена санкция в размер на 2000 лева за идентично нарушение, установено с АТС на същата дата 01.08.2020 г., в 12,12 часа, в гр. Несебър, к.к. Сл.б., главна алея до х. А..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № 0028028/01.08.2020 г. на ОД на МВР - Бургас, връчен на жалбоподателя на 04.11.2021 г.; справка от системата mOffice, ведно със снимка; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, допълнение № 18.07.5133.1 на БИМ; електронна справка с Гаранционен фонд за действаща застраховка ГО за МПС с ДКН В*****В към 01.08.2020 г.; писмо на началника на РУ – Несебър от 14.12.2022 г. по делото, ведно с справка от системата mOffice; заверени копия на два броя електронни фиша /л. 6-7 от делото/. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
За настоящият съдебен състав се налага извода, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, което да представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания фиш.
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638 ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Съгласно цитираните норми когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1 – за неизпълнение на задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С цитираните норми е направено разграничение за санкциите, въз основа на това дали собственик е физическо лице, или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 от КЗ препраща към условията и реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП /с изключение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е цитирана в текста на електронния фиш, поради което в него е направено и необходимото препращане към реда за налагане на наказание въз основа на установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. Нещо повече – касационната инстанция е формирала трайна и последователна практика /Решение № 931 от 23.07.2020г. по КАНД № 1011/2020г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1023 от 31.07.2020г. по КАНД № 1080/2020г. по описа на Административен съд Бургас и много др./, според която когато нарушение, като процесното, е констатирано с автоматизирано техническо средство и санкцията е наложена на собственика на съответното МПС, чрез издаване на електронен фиш, задължително при посочване на нарушените норми следва да се изпише разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Настоящият случай е точно такъв, като в квалификацията, отразена в електронния фиш, фигурира нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, предвид което и същото се наказва именно с електронен фиш, а не с наказателно постановление.
Не се констатират и нарушения при описание на нарушението, свързани с изпълнителното деяние, противно на оплакванията на жалбоподателя. Както бе посочено по-горе, изпълнителното деяние на нарушението се изразява в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В случая, субектът, който е управлявал автомобила, не е от значение, тъй като по силата на чл. 638, ал. 4 от КЗ не той е лицето, което следва да понесе административната санкция. Следователно, за пълно описание на нарушението е достатъчно в текста на електронния фиш да е посочено, че към момента на констатиране на нарушението моторното превозно средство се е движило, което изискване на закона е спазено в случая, като в акта ясно е посочено, че се санкционира собственика на „движещо се МПС“.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че описанието на нарушението отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /към който текст препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ/ електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за 3 доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, като в случая, издаденият електронен фиш отговаря на този образец. В него фигурира място на нарушението, съгласно справката mOffice устройството съдържа функция „разпознат регистрационен номер“, като по ясен и недвусмислен начин се установява, че е заснет автомобил с рег. № В*****В – собственост на жалбоподателя. Както бе посочено и по-горе, съдът намира, че описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е извършено по ясен начин, като в текста на фиша са посочени дата, час, място на нарушението, описание на вида МПС /автобус/, регистрационен номер, данни за собственика и законния му представител, както и описание на самото нарушение – движение при отсъствие към датата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид изложеното, всички факти, относими към нарушението на чл. 638, ал. 4 КЗ вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ са описани в пълнота, противно на оплакванията, като във фиша е посочен и неговият издател. Не могат да се споделят съображенията на жалбоподателя, че от фиша не става ясно, дали се ангажира отговорността на физическо или юридическо лице. От съдържанието на същия се установява категорично, че в ред „собственик“ е посочено именно дружеството „Т.Е.“ ООД, а в ред „законен представител на фирмата“, освен иманата на физическото лице, отново е посочено качеството му по отношение на дружеството. Отделно, в описанието на нарушението изрично е посочено, че се ангажира отговорността на нарушителя в качеството на собственик. Относно оплакванията за отсъствие на компетентност за ОД МВР – Бургас да издаде обжалвания фиш, следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, в случая се установява от самото ѝ наименование – Областна дирекция МВР - Бургас, действаща на територията на обл. Бургас, а в описанието на мястото на извършване на нарушението е посочено „обл. Бургас, гр.
Несебър“, предвид което и възражението е несъстоятелно.
Съдът намира за неоснователни и изложените от жалбоподателя оплаквания за техническа непригодност на средството, с което е заснето нарушението и отсъствие на доказателства за мястото на контрол и разположението на уреда. По делото са ангажирани удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение № 18.07.5133.1 на БИМ, видно от които пригодността на АТСС /пътна радарна система/ е удостоверена от надлежния орган – Български институт по метрология и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават този факт. От друга страна и съгласно становище на началника на РУ – Несебър от 14.12.2022 г., в процесния случай нарушението е установено от монтирана в служебния автомобил „К.С.“ с рег. № С******В система, автоматично, без намеса на служител, като системата работи 24 часа, в спряло състояние и в движение на служебния автомобил, и от нея се правят периодични извадки. Съгласно разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изисквания за съставяне на протоколи са относими единствено към контролиране на нарушения на ограниченията за скорост, какъвто не е настоящия случай. При това положение, съдът намира за неоснователни горните възражения на жалбоподателя.