Решение № 419 от 30.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. С., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.йло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от И.йло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500880 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ответник и настоящ въззивник Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ботевград“, чрез юрисконсулт И. Т. срещу решение № 352/ 04.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1866/2025 г., по описа на Районен съд Ботевград (поправено с решение № 53 / 24.02.2026 г., по реда на чл.247 ГПК за ОФГ), с което съдът е

ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНИЛ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. И. С., ЕГН **********, с. Т., общ. Ботевград, ул.

„Л.К.“ № 10, чрез адвокат Р. Д., гр. С., ул. „О.“ № ....., ет. ..., оф. ...., извършено със Заповед № 0-07.11.07.2025 г. на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, БУЛСТАТ: 2016174760073, част от „Северозападно държавна предприятие“, ЕИК 201617476, гр. Ботевград, ул.

„Цар Освободител“ № 25, издадена на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 11.07.2025 г.;

ВЪЗСТАНОВИЛ е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. И. С. на длъжността „ГЛАВЕН ЛЕСНИЧЕЙ“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“;

ОСЪДИЛ е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да плати на С. И. С. сумата от 8165,57 (осем хиляди сто шестдесет и пет лева и 57 ст.) лева - обезщетение за оставане без работа, 1 ведно със законната лихва от 01.09.2025 г. до окончателното й изплащане, като е

ОТХВЪРЛИЛ така предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 17802,00 (седемнадесет хиляди и осемстотин и два) лева за обезщетение за оставане без работа за периода от 04.11.2025 г. до 11.01.2026 г., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН;

ОСЪДИЛ е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да плати на С. И. С. сумата от 495,42 (четиристотин деветдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) лева;

ОСЪДИЛ е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“ да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Ботевградския районен съд сумата от 426,62 (четиристотин двадесет и шест лева и 62 ст.) лева за държавна такса, както и 05,00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като въззивникът счита, че първоинстанционния съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ищеца.

Счита, че издадената от него заповед за уволнение е в съответствие с фактите, изложени в нея, мотивирана е и е изцяло съобразена със законовите изисквания.

Изтъква, че в процесния случай длъжността „Главен лесничей“ изрично е включена в ръководните длъжности и е на пряко подчинение на директора, поР. което представлявала ръководна длъжност. Първоинстанционният съд не изследвал останалите елементи от състава на уволнителното основание по чл.

328, ал. 2 КТ, като неправилно е счел, че за да уважи предявения иск е достатъчна само неправилната констатация за липсата на ръководен характер на длъжността „главен лесничей“.

Счита, че са налице всички предпоставки за законността на процесното уволнение: наличие на валидно сключен договор за управление, предвиден в него определен резултат - постигането на задачи, установени в бизнес план/програма; изпълнителят по договора за управление инж. Ганчев е започнал ефективното му изпълнение; уволнението на ищеца е извършено в рамките на девет месечния срок от началото на изпълнението на договора за управление.

Ето защо иска цялостна отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявенните искове, като недоказани по основание и размер.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от въззИ.емата страна и първоначален ищец С. И. С., чрез адвокат Р. Д. от САК, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

Изтъкват се аргументи в подкрепа на горното.

2

Претендират се разноски.

Предявява и насрещна въззивна жалба с искане въззивния съд да отмени първоинстанционното решението в отхвърлителната част за обезщетение за незаконно уволнение, поР. изтекъл към момента 6-месечен период и да осъди ТП ДГС - Ботевград да заплати на С. С. пълния претендиран размер на обезщетението, ведно със законната лихва от момента на депозирането на исковата молба до момента на цялостното изплащане на обезщетението.

Излага, че с исковата молба бил предявен иск по чл.225 КТ - за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа в размер на БТВ за периода, считано от 11.07.2025 г. до 11.01.2026 г. в размер, увеличен в о.с.з. съгласно приетата съдебно - счетоводна експертиза на сумата от 17802,00 лева.

Тъй като последното съдебно заседание било проведено преди да изтече шестмесечния срок, съдът е уважил частично предявения иск до постановяването на съдебното решение, като е осъдил ответника да плати обезщетение за оставането без работа на С. в размер на 8165,57 лева за периода от момента на уволнението - 11.07.2025 г. до провеждането на последното съдебно заседание - на 04.11.2025 г. като е прихванал обезщетението по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2967 лева.

ПоР. настоящото обжалване на решението обаче, работодателят Държавно Горско Стопанство - Ботевград" ДП продължавал да възпрепятства работата му и след 04.11.2025 г., поР. което счита, че следва да му бъде присъдена и сумата до изтичането на пълния шестмесечен срок – от 04.11.2025 година до 11.01.2026 г. за оставането без работа на С. С., в размер на сумата от 6669,30 лева / 3409,96 евро, ведно със законната лихва от момента на депозирането на исковата молба пред съда - 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ето защо иска окръжния съд да осъди Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство - Ботевград“ ДП да заплати на С. И. С. обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ в размер на БТВ за шест месеца в общ размер на 14835,00 лева (след прихващането на платената вече сума от 2967 лева, по чл.220, ал.1 КТ) / 7585,02 евро, ведно със законната лихва от момента на депозирането на исковата молба пред съда - 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски пред районния и въззивния съд.

3

Депозирана е и частна въззивна жалба по реда на чл.248, ал.3 ГПК от С. И. С., чрез адвокат Р. Д. от САК срещу определение № 162 от 24.02.2026 година, постановено по гр.д.№ 1866 / 2025 г., на РС Ботевград, с което съдът е оставил без разглеждане искането на С. И. С., ЕГН ********** за изменение на Решение № 352/04.11.2025 г. по гр.д. № 1866/2025 г. на Ботевградския районен съд, в което е поправена ОФГ с Решение № 53/24.02.2026 г. по гр. д.

№ 1866/2025 г. на Ботевградския районен съд, в частта, с която съдът е осъдил Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП да плати на С. И. С. съдебно-деловодни разноски за един адвокат в размер на 495.42 лева, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК. Излага, че с исковата молба били предявени три обективно съединени иска по чл.344 от КТ: за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поР. уволнението. Счита, че според НВАР - чл.7, ал.1, т.1, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, за което представил доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1077,00 лева, какъвто бил минималният размер на адвокатското възнаграждение и към момента на сключване на договора и към момента на определяне на възнаграждението, което иска въззивния съд да му присъди изцяло.

С отговора на частната въззивна жалба по реда на чл.248, ал.2 ГПК от Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“, чрез юрисконсулт И. Т. се иска оставянето й без уважение, като неоснователна и потвърждаване на обжалваното определение на РС Ботевград, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от 4 активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Ботевградски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Ботевградски районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС Ботевград, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

По делото не се спори между страните, че о т 1996 година С. С. работи в Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ботевград“ ДП, част от „Северозападно държавна предприятие“, като преди уволнението е заемал длъжността „главен лесничей“ срещу брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 2 967 лева, получено за месец юни 2025 г.

5

Със Заповед № 0-07/11.07.2025 г. служителя бил уволнен от длъжността, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като между „Северозападно държавно предприятие“ ДП, гр. Враца, ЕИК 201617476, представлявано от инж. В. К., Директор и М. Н.-Й., Ръководител „Финансов отдел“ в СЗДП, от една страна и инж. Д. Г., Директор на ТП „ДГС Ботевград“, от друга страна, като инж. Д. Г. започнал изпълнението на този договор.

На основание чл. 220, ал. 1 КТ на С. С. била изплатена сумата от 2 967 лева, тъй като работодателят не бил спазил срокът за предизвестие.

При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.