Решение № 2451 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110217172 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на М. Б., родена на ,,***'' година в Руската федерация, притежаваща паспорт №*******, издаден на ,,***'' година, живееща в Руската федерация, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат П. С. В. от Ямболската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №349, издадено на 29. IХ. 2029 година от А.Т.М. в качеството на началничка на СОФИЙСКОТО ГРАНИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ към РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - АЕРОГАРИ на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи на Република България.

Пълномощникът на жалбоподателката оспорва процесното постановление от нейно име. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Наказателното постановление било нищожно, защото не било връчено на жалбоподателката. На жалбоподателката била издадена виза за постъпване в университет и тя действително постъпила на обучение в Нов български университет. В последствие жалбоподателката влязла на територията на Република България с друга виза – за обучение.

Наказващият орган не поддържал връзка с жалбоподателката и така не дал възможност да подаде документи, които да позволят да остане на територията на Република България, затова не следвало да издава наказателно постановление.

Направено е искане наказателното постановление да се обяви за нищожно.

1

Претендират се разноски.

Жалбоподателката не се явява в открито съдебно заседание. Вместо нея се явява пълномощникът , който от нейно име поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

На 01. IV. 2026 година в съда постъпва становище от пълномощницата главен юрисконсулт Е.Л.К., която оспорва жалбата и претендира разноски.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателката е гражданка на Руската федерация, видно от представен по делото паспорт.

На 13. V. 2025 година Дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката на Република България издава на жалбоподателката представено по делото Удостоверение №04-11-581, видно от което тя е приета за студентка от зимен семестър на учебната 2025/2026 година в Нов Български университет. Удостоверението е издадено на основание чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, както и на основание чл. 15а, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. В същия смисъл е и представено по делото уверение на Нов български университет от 13. V. 2025 година.

На същата дата консулската служба на Република България в гр. Тбилиси в Грузия издава на жалбоподателката представена по делото еднократна шенгенска българска виза, валидна за времето от 15. V. 2025 година до 27. VIII. 2025 година с разрешен престой от 90 дни с цел – частно посещение. Въз основа на визата жалбоподателката преминава държавната граница на Република България на 20. V. 2025 година през граничния контролно-пропускателен пункт Аерогара София.

На 02. VII. 2025 година пълномощникът на жалбоподателката в настоящото производство подава до Министерството на външните работи на Република България представено по делото искане за получаване на виза „D“ в държава, различна от тази на постоянното пребиваване на основание чл. 11, т. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим.

На 12. IX. 2025 година около 16 40 часа свидетелят Б.Г.Г. с ЕГН**********, старши полицай в IV група на граничния контролно-пропускателен пункт Аерогара София, извършва проверка на пътниците за полет до гр. Истанбул в Република Турция. Сред пътниците е и жалбоподателката. При извършване на проверката жалбоподателката представя на свидетеля визата, издадена на 13. V. 2025 година. Свидетелят установява изтичането на срока на визата на 27. VIII. 2025 година, преди датата на извършване на 2 проверката. След извършена справка свидетелят установява още, че жалбоподателката не е напускала Република България след влизането в страната на 20. V. 2025 година и пристъпва към издаване на акт за установяване на административно нарушение.

На 18. Х. 2025 година на жалбоподателката е издадена представена по делото виза по чл. 248 от Закона за чужденците в Република България.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, изброени по-горе, както и от показанията на разпитания свидетел – актосъставител. От показанията му се установява начина на извършване на проверката.

Същите са достоверни, логични и непротиворечиви, затова съдът им дава вяра.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателката започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №318 на 12. IХ. 2025 година от свидетеля Б.Г.Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността старши полицай в IV група на граничния контролно-пропускателен пункт Аерогара София, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателката в деня на съставянето.

Като се запозна с акта, съдът установи в лявото му поле ръкописния текст „Превел и разяснил на английски език: Г.Б.“. До ръкописния текст е положен и подпис.

Жалбоподателката не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

На 29. IX. 2025 година А.Т.М. в качеството на началничка на СОФИЙСКОТО

ГРАНИЧНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ към РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - АЕРОГАРИ на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи на Република България издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление №349, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателката глоба в размер на 600.00 лева на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България за нарушение на чл. 34 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Към датата на подаване на жалбата, наказателно постановление не е връчено на жалбоподателката, видно от съпроводителното писмо на административнонаказващия орган по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните 3 нарушения и наказания, постъпило в съда на 02. ХII. 2025 година. Жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 19. ХI. 2025 година – преди връчването на наказателното постановление, т. е преди срокът по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания да започне да тече.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение от външна страна

Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. По силата на посочената правна норма нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в определени случаи и от органите на Министерството на труда и социалната политика. С оглед представената по делото Заповед №3282з-2420, издадена от Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи на 16. V. 2025 година, следва да бъде прието, че актосъставителят Б.Г.Г. с ЕГН**********, старши полицай в IV група на граничния контролно-пропускателен пункт Аерогара София е бил орган на Министерството на вътрешните работи към момента на съставянето на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България наказателните постановления за нарушения на същия закон се издават от министъра на вътрешните работи и министъра на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица. В процесния случай наказателното постановление е издадено от началничката на Софийското гранично полицейско управление, упълномощена за това със Заповед №8121з-378 на Министъра на вътрешните работи от 06. IV. 2020 година.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 53, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

4

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверка от актосъставителя на 12. IХ. 2025 година. В посочения ден е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 29. IХ. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон във връзка с чл. 53, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 53, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – еднакво описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, и законовите разпоредби, които са нарушени.