Решение № 42 от 23.02.2023, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Момчилград, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на се****аря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100279 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС.

Ищците Т. Р. М. с ЕГН- **********, и Е. Р. М. с ЕГН- **********, чрез адв. М. Ч. от АК Кърджали, са предявили иск против Ф. Р. М. с ЕГН**********, и А. М. М. с ЕГН- **********, с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че първият ищец Т. М. и първият ответник Ф. М. са братя, и са били наследници на баща си Р. М.ов М. , а втората ищца Е. и втората ответница А. са били техни съпруги. Ищците заявяват, че в периода 1975г.- 1978г. техният баща Р. е построил в с.*****, общ.Джебел, ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с обща застроена площ 140 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, построена в УПИ 1 кв.1 по плана на с. *****, общ. Джебел, целият с площ 600 кв.м., при граници на имота: изток-улица, запад-УПИ II, север-улица и юг- урбанизирана територия.

Строителството е започнало през 1975г. и било завършено през 1978г., и същото е било извършено от баща им Р. М., но в изграждането помагали и всичките му деца.

Преди да почине, баща им е закупил на третият им брат-Б. Р. М. жилище-апартамент в гр.Джебел; на сестра им Мукатес закупил апартамент в гр.Пловдив, а на четвъртият им брат-М. М. дал пари. Къщата, която баща им Р. М. е построил в с.*****, оставил на него и на съпругата му Е., както и на ответника Ф. и на неговата съпруга А., за да живеят там двете семейства.

1

В исковата молба се твърди, че през 1985г., ищецът- Т. М. и брат му Ф.

/ответникът/ се разбрали и решили, че ще преградят и обособят жилищната сграда, като те- ищците, ще живеят в източната половина от къщата, обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, а ответника-Ф. и неговата съпруга, ще живеят в западната половина от построената от баща ни жилищна сграда, също обособена като самостоятелно жилище с отделен вход. Така двамата заедно започнали да преустройват къщата за целите на уговорката между тях, и изградили в коридора вътрешна тухлена стена и от него обособили два коридора, както и изградили всеки за своя сметка отделни външни входове на сградата, през които двете семейства да влизат в своята си половина от жилищната сграда. Изградили и външни входове в дворното место и преградили двора с бетонова масивна ограда, по начин по който всеки да ползва дворното место, съобразно разположението на двете половини от къщата.

Така през 1985г. ищецът Т. и заедно със съпругата си Е. заживяли в източната половина от къщата, а ответниците заживяли в западната половина от къщата. Всяко едно от обособените жилища имало самостоятелен вход, обособени санитарни възли, спални и кухненски помещения, коридори, като между двете жилища има и преградна тухлена стена и отделни покриви.

Ищецът Т. М. заедно със съпругата си от 1985г. извършили преустройството, като обитавали и поддържали своята източна половина от жилищната сграда, а брат му Ф. от същата година обитавал и поддържал своята западна половина- като надстроил своята част с още два етажа и ги свързал с вътрешно стълбище, за което никой от тях двамата ищци не е имал против.

Ищците твърдят, че за целта на самостоятелно обособените жилища и двамата открили всеки на своите си собствени половини самостоятелни партиди за електроенергия и вода. Ищецът заявява, че Ф., включително и преди преустройството, никога не е ползвал неговата източна половина от сградата, а той- ищецът, никога не е ползвал неговата западна половина.

Ищците през 2022г. решили да се снабдят с нотариален акт за собственост за тяхното самостоятелно обособено жилище представляващо източната половина от МЖС, като за целта посетили Общинска администрация- Джебел и поискали да им бъдат издадени скица и данъчна оценка. От справка в регистрите на общината, обаче установили, че ответника две години по-рано през 2020г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на цялата жилищна сграда, ведно с притежаваната от тях източна половина, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход. Останал учуден от поведението му, тъй като никога не са имали пререкания помежду ни, относно ползването на частите от жилищната сграда, както и относно собствеността и разположението на притежаваните от нас самостоятелни жилища. Помислил, че е станала грешка при заснемането на имота и при издаването на нотариалния акт, за което брат му не е знаел и решил да поговоря с него. В разговорът им ответникът категорично отрекъл да се е снабдявал с документ за собственост за неговата част. Това обаче е било факт, което е било видно от описанието на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт №9, том 2, дело № 209/20г. на Нотариус Григоров, където е било посочено, че ответника заедно със съпругата си са признати за собственици на цялата ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с 2 обща застроена площ 140 кв.м., вместо само на тяхната половина от имота, представляваща западната половина от сградата, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход със застроена площ 70 кв.м.

Считали, че ответниците са собственици само на западната половина от описаната в приложения нотариален акт, жилищната сграда, ведно с надстроеното над нея, която половина е със следното описание: западна половина от МЖС със застроена площ 70 кв.м., представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състояща се от две стаи и коридор, както и на надстроеният от тях, втори етаж разположен над притежаваната от ответниците западна половина от сградата, а те-ищците са собственици на: източната половина от МЖС със застроена площ 70 кв.м., представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход състояща се от от две стаи и коридор, придобити на основание извършено строителство, наследство и давност вкл. и в режим на СИО. Това било така, тъй като въпреки, че с началото на построяването на жилищната сграда от 1975г. и завършването и през 1978г., тя представлявала едноетажна жилищна сграда с обща застроена площ 140 кв.м., и те- двете семейства на ищците и на ответниците живеели заедно в периода от 1978 до 1985г., но след като през 1985г. по взаимно съгласие извършили нова строителство и преустроили сградата, от нея се обособили две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, разпределени за ползване и живеене между тях- ищците и ответниците.

Ищците заявяват, че притежаваната от тях източна половина, ползвали добросъвестно за жилищни нужди и владеели със семейството си от 1985г. и до сега. Само те ищците притежавали ключ от своя имот и никой освен тях и семейството им не го е ползвал и владял. За Източната половина от жилищната сграда, обособена като самостоятелно жилище са били самостоятелно открити партиди за електроенергия и вода на тяхно име.

Владението им над източната половина от сградата е било по силата освен на наследство и извършено строителство и на института давностно владение.

През годините и понастоящем ищците Т. М. и съпругата му Е. са владеели и ползвали, както и поддържали, извършвали и още извършваме ремонти и поддръжка на източната половина от сградата, като всички тези действия включително и по строителството били извършени през годините лично от тях, с техни средства със съгласието и без противопоставянето на ответниците. С издаването на нотариален акт за собственост в полза на ответниците и за тяхната част от имота, намирали, че същите претендират права върху притежаваното от тях, а по този начин сериозно се накърнявало правото им на собственост.

На това основание, за нас се поражда правен интерес от водене на настоящото дело, а именно да бъде признато за установено по съдебен ред спрямо ответниците, че те са собственици собственици на описаният по-горе недв.имот на основание извършено строителство, наследство и давност.

Считат, че ответниците, не могат да се легитимират, като собственици на претендираната от тях източна половина от жилищната сграда, тъй като, същите не са построили самостоятелно масивната жилищна сграда включително и източната половина, обособена като самостоятелно жилище и освен това никога не са владели и ползвали притежаваната от нас източна половина от имота, предмет на настоящото производство.

3

Предвид това молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответниците Ф. Р. М. с ЕГН- ********** и съпругата му А. М. М. с ЕГН-**********, че те- ищците са собственици на недвижим имот находящ се в с. *****, общ. Джебел, представляващ: ИЗТОЧНА ПОЛОВИНА на един етаж със застроена площ 70 к в . м . , обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, която източна половина представлява част от едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 140 кв.м. преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, построена в УПИ I в кв.1 по плана на с. *****, общ. Джебел с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: изток-улица, запад-УПИ II, север-улица и югурбанизирана територия, на основание извършено строителство, наследство и давност. Претендират разноски.

В законоустановеният 1- месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., чрез адв.Р. Х. от АК- Кърджали, в който се посочва, че исковата молба е недопустима, неоснователна, като посочват, че са Собственици на Недвижим имот съгласно Н .а. за собственост върху недвижим имот на основание чл.587 ал.1 от ГПК № 139, том 4, дело № 741/2020г. по описа на Службата по вписванията при PC- Момчилград, находящ се в с.*****, общ.Джебел, общ.Кърджали, представляващ:

ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м. построена на основание учредено право на строеж върху държавен недвижими имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I /ткзс/, кв.1 по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел, обл.Кърджали, одобрен със заповед № 369 от 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС Кърджали, с площ от 600 кв.м. при граници на имота : изток- улица, запад-УПИ-2, кв. 1, север улица, юг-улица.

Ответниците заявяват, че Процесния имот с а построили на основание подадена молба от тях с вх. № 262/ от 27.02.1975г. до УС на ТКЗС „9-ти септември“, по която молба им било учредено „право на строеж“ върху УПИ /парцел/ 1, кв.1 с площ от 600,00 кв.м. съгласно решение на УС на ТКЗС „9-ти септември“ и Заповед № 369 ат 07.03.1974г., като въз основа на тази заповед е била одобрена частична регулация на с.*****, общ.Джебел, обл.Кърджали.

Ответниците заявяват, че строежа започнали през 1975г. и същият е приключил през 1978г. След приключването на строежа те се нанесли да живеят в процесния имот.

Ответниците посочват, че поради факта, че били много деца- брат му Т.

/Тефик/ току що се бил оженил и нямало къде да живее, те го настанили 4 временно, докато се устрои да живее при тях, като му дали да ползва две стаи, коридор или 1/2 идеална част от процесния имот представляващ източната част от ЕДНОЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА описана по-горе, и за това е плащал наем. Посочват, че през 1989г. Ищецът Т. /Тефик/ се премести л в гр.Джебел на квартира, а през месец май 1990г. е заминал за Р.Турция.

Твърдят, че и те заминали за Р.Турция през месец ноември 1989г. , като през 2008г. Т. /Тефик/ се върнал и решил да прави ремонт на процесния имот, а именно на източната част на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със обща застроена площ от 140 кв.м. представляваща две стаи и коридор, и те го предупредили, че имота е тяхна собственост и да не предприема никакъв ремонт, и по- късно отново решил да направи ремонт на източната част на процесния имот, като разбил входната врата и е влязъл в имота им. Ответниците твърдят, че отново го предупредили да не извършва никакъв ремонт, защото имота техен. Същият започнал да им се заканва, да ги заплашва, дори дошъл в къщи със сина си да ги бие, и наложило се на няколко пъти да търс я т съдействието на полицията, но той не спира л със заканите.