Решение № 26 от 23.06.2023, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ардино, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100159 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК.

Ищецът А. И. Б. твърди, че с ответника М. Х. С. сключили граждански брак на 07.05.1968г. с акт за сключване на граждански брак № 7/07.05.1968 г., издаден от кметство с.******, община Ардино и по време на брака им се родило детето А. М.ов С., с ЕГН **********. Сочи, че през 1973г. ответникът избягал в РТурция чрез преминаване на границата нелегално, бил лишен от българско гражданство и ищцата, че не е виждала ответника М. С. от 1973 г. до момента, като двамата съпрузи живеели във фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти. Бракът им съществувал формално , ищцата сама изгледала детето Алдин М.ов С., като ответникът не предоставил никаква издръжка за детето и семейството и изобщо не се интересувал от тях и не й бил известен адреса му в Р Турция и имената му в чуждата държава. От разговори с хора от общината, живущи в Р Турция, знаела, че той бил женен и имал две деца. Твърди,че фактическата им раздяла продължавала 39 години, през което време придобила с лични парични средства и със парични средства на сина си А. М.ов С., без какъвто и да било принос на ответника, два жилищни недвижими имота, находящи се в гр.Ардино и лек автомобил, описани подробно в исковата молба. Сочи, че ответникът М. Х. С., като неин съпруг, нямал никакъв принос за закупуването на процесните недвижими имота и лекия автомобил и изцяло липсвал съвместен принос при закупуването на същите вещи. Посочва, че с решение № 59/12.12.2022 год., постановено по гр. дело № 83/2022 г. по описа на Районен съд - Ардино, бракът на ищцата с ответника М. С. бил прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга й. Моли съдът да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника, че недвижими имоти и лек автомобил – предмет на установителния иск, 1 придобити по време на брака с ответника, са индивидуална собственост на ищцата. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи.

Представя списък на разноските.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК чрез назначените особени представители намира иска за допустим и основателен, с оглед приобщените по делото писмени и гласни доказателства.

Районният съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства-писмени и гласни, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, съдът е признал за безспорно, че гражданският брак между страните е сключен на 07.05.1968г. в с. Г., общ.Ардино, обл.Кърджали, за което е издаден акт за женитба № 7/07.05.1968г. от кметство Г., общ. Ардино,обл. Кърджали.

Установява се, че с влязло в сила на 31.12.2022г. решение № 59/12.12.2022г. по гр.д. № 83/2022г. по описа на РС-Ардино, бракът между страните е прекратен по вена на съпруга М. Х. С..

Установява се, че по време на брака, ищцата А. И. Б. /Ф. Ш. К., Ф. Ш.

С./ е придобила следните два жилищни недвижими имота и лек автомобил, както следва:

1. на 14.10.1998г. - апартамент № 4, находящ се в гр. ****, ул. „Пирин" № 10, блок на СМК, вх. А, ет. 3, със застроена площ 80,83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с принадлежащото му избено помещение № 4 с полезна площ 10,16 кв.м., както и ведно с 18,391 % идеални части от общите части на сградата, в размер на 15,74 кв. метра, и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: югозапад - ап. 3 и стълбище; горе - ап. 6; долу - ап. 2 и на избеното помещение: югоизток - мазе 5; северозапад - мазе 3 и югозапад - коридор, за сумата 5939055лв. /с актуална данъчна оценка на имота 13852,10 лева/;

2. на 05.06.2006г. - апартамент № 12, находящ се в гр. ******, жилищен блок на CMК, вх. „А“, ет. 3, със застроена площ 45,13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски кът, спалня, баня - тоалетна, коридор и балкон, при граници: горе - ап. 18; долу - ап. 6, североизток - ап. 11; северозапад коридор; югозапад - ап. 13, ведно с припадащите се 3,831 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 8,83 кв.м. и 3,831 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с пл. сн. № 46, за който бил отреден парцел VII в кв. 19, по плана на гр. Ардино, за сумата 3500,00лв. с вкл. ДДС /с актуална данъчна оценка на имота 8788,10 лв./ и

3 . на 11.12.2019г. - Лек автомобил марка „Ланд Ровер Дефендер 90“, с ДКН № К 8043ВК, рама № SALLDVAF7TA984158, двигател № 16L39111A /със застрахователна стойност 5000,00лв./.

По делото се установява, че в информационните масиви на МВР липсват данни за лице с имената М. Х. С., роден на 14.08.1949г.

Установява се, че ищецът е майка на А. М. С., роден на 07.07.1971г.

По делото са снети свидетелски показания. От разпита на св. Л. И. Д. първа братовчедка на ищцата, се установява,че ищцата била омъжена за кратко за М. С. – около 3-4 години, тъй като мъжът й напуснал България нелегално преди около 48-49 години - през 1972-1973г. и тя останала сама с 2 детето, което било на около две години. Семейството живеело на квартира в гр.****. Ищцата закупила жилище с помощ на свидетелката и сестра й С. И. и със свои лични спестявания, след като ответникът я напуснал. Тогава не й достигали пари и 1000 лв. предоставила свидетелката и 300,00лв. - сестра й.

Жилището се намирало в блока на СМК, на третия етаж. Апартаментът разполагал с кухня, спалня и санитарно помещение. През 2006 г. закупило и друго жилище - също гарсониера с кухня, спалня и сА.рно помещение със собствени средства. Ищцата работела като готвачка в кухнята на ресторант в ТК „Бели брези“ и не била прекъсвала работа, а през това време съпругът й не й помагал с нищо и тя не знаела той къде се намира. Неговите родители също не й помагали,тъй като прекъснали всякакви връзки. Синът на ищцата А. живеел в чужбина от над 12 години , където има постоянна работа - разнос на газови бутилки по домовете с кола. На свидетелката не е известно дали ищцата ползвала кредити от банки. Майка й живеела в гарсониерата, закупена през 2006 г. и била възрастна - 90-годишна. На свидетелката не е известно дали синът Алдин предоставял средства на майка си за закупуване на някое от жилищата. Преди около 2 години той закупил процесния автомобил, докарал го в България и същият бил регистриран на името на ищцата.

От разпита на св. З. С..- съсед на ищеца, се установява, че през 1995 г. и тя , и свидетелят били на квартира и около 1996- 1997 г. закупили апартаменти в блока на СМК, вх. А, на ул. „Пирин“, откогато били съседи.

Синът на А. – А., с когото били приятели, живеел в Англия над 20 години - от 2001г. Ищцата притежавала и друг апартамент на ул. „Пирин“, вх. Б, ет.3, тъй като по същото време и свидетелят закупил апартамент в другия вход и сделките били изповядани по едно и също време. През 1996 – 1997 г. бил закупен големият апартамент, а през 2006 г. - малкият. На свидетеля е известно, че средствата за закупуване на апартамента ищцата взела от близки и роднини, но не от мъжа й, когото св.З.Трифонов не познавал, тъй като съпругът й не никога не бил идвал. Счита, че синът на ищцата А. не поддържал никаква връзка с баща си и би му споделил, ако баща му е помогнал дори с малка сума. Освен баща си, Алдин никога не бил говорил и за роднините на баща му. А. била готвач и през 1996 г. работела като готвач към СМК и на ТК „Бели брези“ държала под наем и малък магазин и през цялото време работела. Преди 3-4 години синът й Алдин докарал джип „Land Rover“ от Англия, който А. закупила с нейни средства и около 2000 - 3000 лв. дал синът й, който споделял, че изпраща на майка си пари. С А. винаги се виждали, когато той се върнел в България, когато споделял, че изпраща пари на майка си. В малкия апартамент живеела майката на А. и А. се грижела за нея.

При тези данни, съдът намира предявения иск за основателен.

Съгласно чл.21,ал.3 във вр. с ал.1 от СК, приложим по силата на §4, ал.1 от ПРЗ на СК, с оглед датата на сключване на брака – 07.05.1968г., съвместният принос в придобиване на вещните права, придобити по време на брака, независимо от това на чие име са придобити, се предполага до доказване на противното. По делото бе установено, че след сключване на брака, страните живели като съпрузи за около 5-6 години и когато синът им, роден през 1971г. били около 2 годишен, ответникът напуснал нелегално Република България, с което напуснал и семейството си и повече никога не се завърнал в страната и прекъснал всякакви връзки със съпругата си и детето си. Установено бе, че през изминалите 50 години ответникът по никакъв 3 начин не е предоставял финансова или материална помощ на семейството си и не е проявил никаква активност в придобиването на процесните вещи, които ищцата придобила по време на брака със свои средства, средства получени в заем от роднини и като дарение от синът й, установил се над 20 години в Обединеното кралство - държава със значително по-висок жизнен стандарт от България. Или, не се установи ответникът да има принос по смисъла на чл.21,ал.2 от СК, изразен във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството във вещните права, придобити по време на брака, върху процесните вещи. Или, с оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът несъмнено установи, че с ответника са бивши съпрузи, че придобитите по време на брака движима и недвижими вещи, подробно индивидуализирани в исковата молба съгласно титулите за собственост, са придобити с лични средства на ищцата, в това число дарени й и дадени за послужване от нейни роднини и същите са вложени при закупуване на вещите, стойността на придобитите с лични средства вещи и продължаващата между страните фактическа раздяла над 39 години.

С оглед горното, следва да се приеме, че за придобиването на процесните вещи по време на прекратения между страните брак ответникът няма принос и че същите са изключителна собственост на ищцата.

Предвид горното, следва да се признае за установено по отношение на ответника пълна липса на принос от негова страна за придобиването по време на брака му с ищеца следните вещи:

1. апартамент № 4, находящ се в гр. ******, ул. „Пирин" № 10, блок на СМК, вх. А, ет. 3, със застроена площ 80,83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с принадлежащото му избено помещение № 4 с полезна площ 10,16 кв.м., както и ведно с 18,391 % идеални части от общите части на сградата, в размер на 15,74 кв. метра, и правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: югозапад - ап. 3 и стълбище; горе ап. 6; долу - ап. 2 и на избеното помещение: югоизток - мазе 5; северозапад мазе 3 и югозапад - коридор;

2. апартамент № 12, находящ се в гр. ******, жилищен блок на CMК, вх. „А“, ет. 3, със застроена площ 45,13 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски кът, спалня, баня - тоалетна, коридор и балкон, при граници: горе ап. 18; долу - ап. 6, североизток - ап. 11; северозапад - коридор; югозапад - ап.

13, ведно с припадащите се 3,831 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 8,83 кв.м. и 3,831 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с пл. сн. № 46, за който бил отреден парцел VII в кв. 19, по плана на гр.

Ардино и

3. лек автомобил марка „Ланд Ровер Дефендер 90“, с ДКН № К 8043ВК, рама № SALLDVAF7TA984158, двигател № 16L39111A.

При този изход на делото и на осн. чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски от ищцата, претендирани в обема, посочен в приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК - за държавна такса – 632,82 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение - 500,00 лв. и за възнаграждение за назначени на ответника особени представители - 2250,00 лв., или, общо 3382,82 лв., следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Предвид изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал. 4 СК по отношение на М. Х. С., роден на 14.08.1949г. в с.******** общ. Ардино, обл.