Решение № 276 от 07.08.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Видин, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20261320200581 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23 – 1786 - 000543/15.11.2023г. на Началника на РУ гр.Видин към ОДМВР - гр. Видин, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на Л. Ц. Ц. от гр.Видин е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева/ 25,56 евро, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител моли наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не оспорва факта, че към момента на спирането му за проверка е бил без поставен обезопасителен колан посочвайки, че това е било по здравословни причини, което обстоятелство не било съобразено, както актосъставителя, така и наказващият орган.

В съдебно заседание се жалбоподателя не се явява лично. Вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За административно – наказващият орган, редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.10.2023г. в гр.

Видин по ул. „Райна Княгиня“ срещу „Младежки дом“ , с посока на движение от ул. „Цар Симеон Велики“ към ул. „Бдин“, жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка „Пежо“ модел „806“ с рег. № *****, собственост на „Енерджи Трейд 2009“, като по време на 1 движение не е бил поставил обезопасителен колан с който е оборудван автомобилът.

За констатираното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП св.Б. Б. – мл. полицейски инспектор при РУ Видин съставил срещу Л. Ц. Ц. АУАН , срещу който жалбоподателя се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения срок, видно от които и от представените към тях писмени доказателства към момента физическо му състояние не позволявало използването на обезопасителен колан . Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел – Б. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Пежо“ модел „806“ с рег. № *****, собственост на „Енерджи Трейд 2009“, в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа на което представя писмени доказателства – медицински документи.

Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя жалбоподателят, е обстоятелството, че въпреки че е обяснил на контролните органи за причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан, представил и медицинска документация в подкрепа на твърденията си, тези обстоятелства не са били взети предвид.

Нормата на чл.137а ал.2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл.137 ал.2 т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени доказателства, 2 че жалбоподателят в деня на проверката е бил с болки в коремната област – около пъпа и подуване. Същият е претърпял преди време оперативна интервенция при пъпна херния с непроходимост. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпяната операция и амбулаторния лист , доказващ , че същия ден му е извършен преглед е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.

Издадените медицински документи представени и пред АНО не се оспорват от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл.52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По делото е представено адвокатско пълномощно. В съдебно заседание проц. представител на жалбоподателя е поискал да се присъдят направените разноски.

Съдът намира , че са представени безспорни доказателства, обосноваващи наличие на реално осъществено плащане /тъй като, съгласно ТР №6/2013 г. на ВКС, се присъждат само реално направени разноски по делата/. Следователно с оглед изхода на делото претенцията е основателна.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а на жалбоподателя следва да се уважи искането за присъждане на направените разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 1786 - 000543/15.11.2023г. на Началника на РУ гр.Видин към ОДМВР - гр. Видин, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на Л. Ц. Ц. от гр.Видин е наложено административно наказание глоба в 3 размер на 50 лева/ 25,56 евро , за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати сумата от 260 евро на Л. Ц. Ц. от гр.Видин, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Видин на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4