Определение № 262 от 03.11.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Бургас, 03.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Росица Ж. Темелкова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600255 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 от НПК т.е. за проверка на определение постановено по чл.306 ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по /частен/ протест от прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу определение № 260004/05.10.2026 г., постановено по НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С атакуваното определение е оставено без разглеждане като недопустимо предложението на Окръжна прокуратура – Пловдив за произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК относно съдбата на веществено доказателство – автобус марка „Мерцедес“ О 303, с рег.№ ** **** **, иззет в хода на наказателното производство и намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

В протеста, депозиран от прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив в установения от закона и указан от съда срок за атакуване на съдебния акт, последният се определя като неправилен и незаконосъобразен. Изразява се несъгласие с отказа на съда да се произнесе по направеното искане, с което е бил сезиран, оставяйки го без разглеждане като недопустимо, с аргумент, че с постановената по НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас влязла в сила присъда № 210/30.09.2013 г. вече е решен въпросът относно всички веществени доказателства по делото, доколкото в диспозитива й е посочено същите да бъдат унищожени, с изключение на изрично посочени документи. Заявява се, че в предложението на Окръжна прокуратура - Пловдив не е поставян въпрос за ревизиране на влязлата в сила присъда, нито за преразглеждане на вече разрешен с нея въпрос, а искането е насочено към конкретно произнасяне относно съдбата на индивидуално определено веществено доказателство, по отношение на което липсва изрично разпореждане в съдебния акт. Твърди се, че в хода на досъдебното производство като веществено доказателство е бил иззет автобус марка „Мерцедес“ О 303, с per. № ** **** **, собственост на „Бургас Тур 90“ ЕООД, който е бил изрично посочен като веществено доказателство в обвинителния акт, въз 1 основа на който е образувано НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като в хода на съдебното производство, с определение от 17.04.2013 г. съдът е разпоредил връщането на управителя на дружеството единствено на регистрационните табели на автобуса, като изрично е посочил, че самото моторно превозно средство представлява веществено доказателство по делото и остава на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Сочи се, че впоследствие, с присъда № 210/30.09.2013 г., съдът е постановил общо разпореждане за унищожаване на веществените доказателства по делото, без същите да бъдат индивидуализирани, с изключение на изрично посочени документи, подлежащи на връщане. Като се признава, че действително е налице произнасяне по въпроса за веществените доказателства, се сочи, че то е формулирано общо, без разграничаване на отделните вещи, техния характер, принадлежност и приложимия по отношение на тях ред за разпореждане, поради което не може безусловно да се приеме, че подобно общо произнасяне представлява конкретно разрешаване на въпроса относно съдбата на процесния автобус, който е собственост на трето лице и представлява моторно превозно средство със самостоятелна имуществена стойност. Обосновава се извод, че предвидената процесуална възможност за произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК не следва да се изключва единствено поради обстоятелството, че присъдата съдържа общо разпореждане за веществените доказателства, когато е налице конкретна вещ, чиято съдба не е индивидуално разрешена и по отношение на която съществува необходимост от изрично съдебно произнасяне. Изразява се несъгласие със съображенията на първоинстанционния съд, че е налице валидно произнасяне, придобило сила на пресъдено нещо, което не може да бъде ревизирано от друг съдебен състав, като се сочи, че е безспорно, че влязлата в сила присъда е задължителна и не може да бъде изменяна извън предвидените в закона процесуални способи, но в случая с направеното предложение не се цели изменение или ревизиране на присъдата, а разрешаване на конкретен въпрос относно съдбата на веществено доказателство, по отношение на което липсва изрично и индивидуализирано произнасяне. В тази връзка се заявява, че в противен случай би се стигнало до положение, при което всяко общо и неиндивидуализирано разпореждане относно веществените доказателства автоматично би препятствало приложението на посочената разпоредба, независимо от характера на конкретните вещи и необходимостта от разрешаване на тяхната съдба. Според прокурора, допълнителното произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК не представлява инстанционен контрол върху присъдата, а самостоятелно предвидена от законодателя процесуална възможност за разрешаване на въпроси относно веществените доказателства, поради което изводът на Окръжен съд - Бургас, че произнасянето по предложението би представлявало недопустима ревизия на влязъл в сила съдебен акт, се определя като необоснован, доколкото не е била извършена конкретна преценка дали с общото разпореждане в присъдата действително е разрешена съдбата на процесния автобус.

Като допълнителен аргумент относно необходимостта от произнасяне относно съдбата на това конкретно веществено доказателство се сочи и обстоятелството, че процесният автобус продължава да се намира на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив повече от десет години след приключване на наказателното производство, като по 2 отношение на същия са налице данни за наложени запори от съдебен и публичен изпълнител. Първоинстанционният съд се упреква и в това, че е приел предложението за процесуално допустимо от гледна точка на легитимацията на прокуратурата, но е отказал разглеждането му по същество въз основа на съображения, които по своя характер засягат основателността на искането, като изводът, че с присъдата вече е разрешена съдбата на процесния автобус, представлява преценка по съществото на поставения въпрос, а не самостоятелно процесуално основание за недопустимост на сезирането. Настоява се за отмяна на атакуваното определение като неправилно, като делото бъде върнато на Окръжен съд - Бургас за разглеждане по същество на направеното предложение.

В представеното от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас писмено становище протестът се определя като допустим, а разгледан по същество и като основателен. Поддържат се изложените в протеста на прокурора при Окръжен съд – Пловдив съображения за неправилност на атакувания съдебен акт респ. за необходимостта от произнасяне по същество по предложението направено по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.

Заявява се, че в случая не става дума за ревизиране на влязлата в сила присъда, а за произнасяне по отношение на индивидуално, конкретно определено веществено доказателство, по отношение на което съдът не се е произнесъл в присъда № 210/30.09.2026 г., като се акцентира на обстоятелството, че в хода на самото производство на управителя на дружеството са били върнати регистрационните табели на коментираното МПС и изрично е било посочено, че същото, като веществено доказателство, ще остане на съхранение в сектор „Пътна полиция“. Като се признава факта, че с посочената присъдата съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства, се сочи, че това е станало общо и без индивидуализиране на отделните вещи и най-вече без да посочи приложимия към тях ред на разпореждане, поради което не можело да се да се приеме, че това е решаване на въпроса относно коментираното по-горе веществено доказателство - МПС. Обосновава се извод, че именно това е наложило сезирането на съда по реда чл.306, ал.1 , т.4 от НПК - да се произнесе по отношение на конкретно веществено доказателство, което не е било сторено с присъдата. Предлага се атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на Окръжен съд - Бургас за разглеждане на направеното предложение по същество.

Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста на прокурора, като обсъди изтъкнатите от него доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери, че протестът е допустим, доколкото е подаден в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу обжалваем първоинстанционен акт и отговаря на изискванията според чл.320 ал.1 до 3 от НПК.

Разгледан по същество протестът е основателен.

От фактическа страна по делото е установено следното:

На 15.06.2011 г., при извършен оглед на местопроизшествие в хода на досъдебно производство – сл.дело № 97/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна 3 прокуратура – Пловдив, като веществено доказателство бил иззет автобус марка „Мерцедес“ 0 303 с рег.№ ** **** **, собственост на „Бургас Тур 90“ ЕООД – гр. Бургас /понастоящем със статут „заличен търговец“ от 05.04.2023 г./, който бил оставен на съхранение в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Пловдив.

След приключване на досъдебното производство бил изготвен обвинителен акт /в който автобусът бил изрично посочен като веществено доказателство/, внесен за разглеждане първоначално в Окръжен съд – Пловдив, а след промяна на подсъдността било образувано НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С присъда № 210/30.09.2013 г., постановена по НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подсъдимите Е. Ч., Н. Т. и С. Д. били признати за виновни и осъдени по повдигнатите по отношение на тях обвинения – по чл.123 ал.3 предл.2 вр.ал.1 от НК и по чл.143 ал.3 предл.2 вр.ал.1 предл.2 т.2 от НК за първите двама подсъдими и по чл.343а ал.1 б.“г“ предл.2 вр.б.“б“ вр.чл.343 ал.4 вр.ал.3 предл.2 б.“б“ вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК за третия подсъдим. Постановено е веществените доказателства по делото /без същите да са конкретизирани и индивидуализирани/ да бъдат унищожени, с изключение на немския задграничен паспорт и личната карта на Х. Е., за които е посочено, че следва да бъдат върнати на посолството на Република Германия в Република България.

В мотивите към посочената присъда, при обсъждането на въпроса за съдбата на веществените доказателства, последните също не са конкретизирани и индивидуализирани, а е посочено общо, че следва да бъдат унищожени, с изключение на немския задграничен паспорт и личната карта на Х. Е., за които е посочено, че следва да бъдат върнати на посолството на Република Германия в Република България.

С решение № 91/18.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, присъда № 210/30.09.2013 г., постановена по НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е изменена в частта относно правната квалификация на деянията на подсъдимите, относно приспадането на основание чл.59 ал.4 от НК на времето на лишаване от право на управление на МПС и относно разноските, като в останалата си част вкл. и по отношение на веществените доказателства е потвърдена.

С решение № 326/21.10.2015 г., постановено по н.д. № 746/2015 г. по описа на ВКС, 2-ро н.о., решение № 91/18.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 25/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е оставено в сила.

С предложение на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив от 17.09.2026 г.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран на основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК да се произнесе по въпроса за вещественото доказателство - автобус марка „Мерцедес“ с рег.№ ** **** **, собственост на „Бургас Тур 90“ ЕООД, намиращ се на съхранение в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

С атакуваното определение от 05.10.2026 г. предложението на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е било оставено без разглеждане като недопустимо, като първоинстанционият съд е приел, че с влязлата в сила присъда № 210/30.09.2013 г., 4 постановена по НОХД № 794/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е налице произнасяне по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.301 от НПК, вкл. по разпореждането с веществените доказателства, като именно с оглед на влизането в сила на посочения съдебен акт, който не е бил коригиран от въззивната и касационната инстанции в тази му част, не е възможно ревизиране на това произнасяне.