Решение № 248 от 29.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200384 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Паскалева – защитник на подсъдимия И. М. против решение № 64 от 24.03.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 572/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Защитникът поддържа, че във въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като подсъдимият и свидетелката Б. са обвинени за едни и същи предмет (наркотично вещество) в две отделни наказателни производства; че показанията на свидетелката Б. са оценени превратно от въззивната инстанция, доколкото не са взети предвид фактите за нейната наркотична зависимост, заниманията й с разпространение на наркотични вещества, множеството противоречия в казаното от нея, свидетелстването й под страх, че полицаите ще й вземат децата, ако не уличи подсъдимия; че Апелативният съд не е изложил убедителни мотиви за отхвърляне на обясненията на подсъдимия, които намирали подкрепа в показанията на свидетелите М., Ч., П.

Д.; че съдът е приел на основата на предположения факта, че подсъдимият е разпространил на свидетелката Б. инкриминираното наркотично вещество; че показанията на полицейските служители Д. , М. и Р. са оценени превратно и не според собственото им съдържание – никой от свидетелите не бил казал, че неотлъчно са проследили свидетелката Б. от тръгването й от дома на 1 подсъдимия до спирането на автомобила й в /населено място/, свидетелите установявали различна дата на деянието и различна посока на движение на подсъдимия при излизането от къщата в двора, за да вземе инкриминираното наркотично вещество; че не са обсъдени от въззивния съд редица противоречия и непълноти относно релевантните по случая факти – възможността свидетелката Б. да е придобила наркотичното вещество по-рано през деня от друго лице, липсата на иззети записващите камери в дома на подсъдимия, наличието на различен процент от активния компонент в трите пакета с наркотично вещество, открити у свидетелката Б.; че Апелативният съд е оценил превратно показанията на свидетелите М. и П. Д..

Нарушението на материалния закон се аргументира в жалбата с доводи за осъждане на подсъдимия за престъпление, което не е извършил. Защитата поддържа в условията на алтернативност основанието за явната несправедливост на наказанието – счита, че наказанието е определено при условията на чл. 55 НК служебно от съда, без защитникът да е пледирал за това и без прокурорът да е протестирал присъдата на Окръжния съд в частта за наказанието, а това навеждало за колебливост и неувереност на съда; че размерът на определеното наказание не съответства на личната степен на обществена опасност на подсъдимия, на семейната му установеност и трудова ангажираност.

С касационната жалба се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС; за отмяна на решението и оправдаването на подсъдимия, алтернативно се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

Пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената срещу въззивното решение касационна жалба. Пледира за отмяна на решението на Апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, доколкото Апелативният съд е изпълнил задълженията си за проверка на първоинстанционния съдебен акт – доказателствата са оценени според процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а определеното наказание е справедливо.

Подсъдимият И. М. в лична защита се придържа към казаното от защитника си, а в предоставената му последна дума заявява, че е невинен, не е извършил престъплението и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима

2

– подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

1. С присъда № 62 от 6.10.2025 г. по н.о.х.д. № 1066/2025 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. Й. М. за виновен в това, че на 12.03.2025 г. в /населено място/ при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешение държал с цел разпространение и разпространил на А. Б. високорискови наркотични вещества – 47.569 грама амфетамин с активен действащ компонент 10.9%, на стойност 1 902.76 лева, 20.358 грама амфетамин с активен действащ компонент амфетамин 11.4%, на стойност 814.32 лева и 2.765 грама амфетамин с активен действащ компонент 10.7%, на стойност 110.60 лева, всички наркотични вещества с общо нето тегло от 70.692 грама

, на обща стойност 2 827.68 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, пр. 1 и 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК и чл. 55, ал.

1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Съдът е приложил чл. 59, ал. 1 НК като е приспаднал към изпълнението на наказанието предварителното задържане на подсъдимия, както и се е произнесъл за веществените доказателства.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 80 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив и 231.88 лева по сметка на ОДМВР Пловдив.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Пловдивския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 572/2025 г., приключило с решение № 54 от 24.03.2026 г., с което на основание 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

2. Обобщено доводите в касационната жалба сочат на аргументи и за трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. С приоритет следва да се разгледат възраженията на защитата, с които се обосновават допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, тъй като обсъждането на останалите касационни основания предполага въззивен съдебен акт, който е постановен в пълно съответствие с процесуалния закон.

2.1. Развитите в жалбата съображения са насочени срещу доказателствената дейност на въззивния съд, като се настоява, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са оценени превратно; че Апелативният съд е използвал недопустими предположения при обосноваване на авторството на деянието; че не са обсъдени значими противоречия в свидетелските показания на Б. и полицейските служители, както и възможността Б. да е получила наркотичното вещество от лице, което е различно от подсъдимия.

3

Защитата е поставила пред въззивния съд идентични възражения, които подробно са били разисквани в атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд. Независимо от това ВКС дължи отговор в рамките на заявеното с касационната жалба касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Защитникът определя като съществено процесуално нарушение разделянето на наказателната отговорност на подсъдимия и на свидетелката Б. в две отделни наказателни производства. Този подход на държавното обвинение с основание е оценен от ПАС като проява на възложената на прокуратурата изключителна компетентност по чл. 127 от Конституцията на Република България да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления, както и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В досъдебното производство възможността за обединяване, респективно разделяне на наказателното производство, е предоставена изцяло на прокурора, като ръководно-решаващ орган на тази фаза от наказателното производство. В съдебната фаза, за съда съществуват хипотезите на чл. 248, ал. 5, т. 5, т 6 и т. 7 НПК, които предвиждат възможности за отделяне или обединяване на наказателни производства в рамките на разпоредителното заседание.

От материалите по делото се установява, че по повод задържането на А. Б. и иззетите при претърсването на автомобила й наркотични вещества, които придобила по-рано същия ден от подсъдимия, е образувано досъдебно производство № 44/2025 г. по описа на отдел КП при ОДМВР – Пловдив. За това, че подсъдимият държал и разпространил същите наркотични вещества на Б. било образувано досъдебно производство № 47/2025 г. на ОДМВР – Пловдив. Производството срещу Б. било внесено първо в ОС – Пловдив и било образувано н.о.х.д. № 994/2025 г., по което на 14.05.2025 г. било одобрено споразумение за решаване на делото, с което Б. била призната за виновна, че на 12.03.2025 г. придобила от И. М. и държала с цел разпространение без да притежава разрешение за това високорисково наркотично вещество амфетамин с общо тегло 70.692 грама на обща стойност 2827.68 лева.

Междувременно на 12.05.2015 г. в ОС – Пловдив бил внесен обвинителен акт срещу И. М. за това, че държал с цел разпространение и разпространил на 12.03.2025 г. на А. Б. същото наркотично вещество. Разпоредителното заседание по делото е проведено на 4.06.2025 г. Към тази дата съдебното производство срещу Б. е било приключило, поради което за първоинстанционния съд не е съществувала възможността да обедини двете производства на основание чл. 248, ал. 5, т. 7, вр. с чл. 41 НПК.

Същественият правен проблем е дали провеждането на две паралелни наказателни производства срещу М. и Б., които имат един и същи предмет – инкриминираното наркотично вещество, създава непреодолими пречки в наказателния процес срещу подсъдимия по настоящото дело.

ВКС счита, че на този въпрос въззивният съд е дал законосъобразен отговор. Предметът на обвинението срещу М. е иззет и приложен като веществено доказателство по другото наказателно производство, приключило 4 срещу свидетелката Б.. Това обстоятелство е установено чрез прилагане на заверени копия от протокола за претърсване и изземване на веществото от автомобила на Б., определението на ОС – Пловдив за одобряване на принудителното процесуално действие, определението на ОС – Пловдив, с което е одобрено споразумението с Б. по н.о.х.д. № 994/2025 г. по описа на съда.

Доколкото става дума за доказателства по друго наказателно производство, първоинстанционният, а след това и въззивният съд са извършили самостоятелна оценка на наличните по делото доказателствени материали, от които по несъмнен начин е установен предметът на престъплението, извършено от М.. Обективната липса на инкриминираното наркотично вещество като веществено доказателство по делото не обезсмисля доказването на наличието му посредством други предвидени в НПК доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на свидетелката Б. и на полицейските служители М., Д. и Р., както и обективните данни, изведени от заключенията на двете физико-химически експертизи – първото № 779/2025 г. от досъдебното производство по писмени данни и второто № 2382/2025 г. по допуснатата от съда експертиза, която е изследвала трите обекта, които са били надлежно съхранявани в отдел Криминална полиция на ОДМВР – Пловдив – писмо на л. 149 от съдебното дело на ОС – Пловдив.

Този доказателствен подход на първия съд мотивирано е подкрепен от Апелативния съд, което е в съответствие и с практиката на ВКС в сходни случаи – Р. № 234/2.09.2009 г. по н.д. № 209/2009 г., ІІІ н.о.

От приобщените в процеса срещу М. доказателства се установява, че намереното в автомобила на Б. наркотично вещество било предадено, надлежно опаковано, за съхранение в ОДМВР – Пловдив, и след това било изследвано посредством назначената от Окръжен съд Пловдив физикохимическа експертиза. Всеки един етап от намирането, опаковането, съхранението и изследването на наркотичното вещество е надлежно документиран, поради което не е налице съмнение в идентичността на предмета на престъплението по настоящото наказателно производство.