Решение № 4 от 13.01.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100313 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката (ЗЕ) , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А. А. и Председателя на Управителния съвет И. Е. , чрез пълномощник, против Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 23.11.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 66696/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, което с Разпореждане от 14.01.2022 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 205/2022 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 115 от 01.04.2022 г. за следните суми: сумата от 3 278,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация **, аб. № ***, сумата от 531,05 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 1 начислена за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., сумата от 23,16 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г. за същия топлоснабден имот, сумата от 4,87 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г. и законната лихва върху двете главници, считано от 23.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и 76,29 лева – заплатена държавна такса.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, относно топлоснабдения имот, поради което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок от датата на публикуването на интернет-страницата на ищеца. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 3 255,41 лева – главница за доставена топлинна енергия, 531,05 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 23,16 лева – главница за дялово разпределение и 4,87 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главниците считано от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

За разликата над 3 255,41 лева до 3 278,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., за която сума е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с № 115 от 01.04.2022 г. на Районен съд Своге, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор.

С него се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че в имота няма монтирани радиатори и съответно уреди за отчитане на потребена топлинна енергия към тях от повече от петнадесет години, поради което ответникът няма техническа възможност да потребява топлинна енергия.

Оспорва се ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е налице валидна облигационна връзка между него и ищеца.

Оспорва се редовността на воденето на счетоводството на ищеца. Възразява се, че приспадане и добавяне на суми по изравнителни сметки към фактури 2 може да става само с изричното съгласие на ответника, за наличието на което липсват доказателства по делото. Твърди се, че неправомерно е начислявана лихва върху прогнозните размери на потребление, че на ответника не са връчвани фактури или сметки. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираните по делото вземания за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за лихви.

По отношение на доказателствата ответникът възразява срещу приемането на представените с исковата молба доказателства и срещу допускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза по делото. Оспорва да е подписал представения с исковата молба списък с етажни собственици във вход ** на бл. ** в ж.к. „**“, гр. С., приложен към Протокол от 20.08.2002 г. на Общо събрание на етажните собственици (ОСЕС) в сградата, като твърди, че подписът за ответника в приложението към протокола, не е положен от него, с оглед на което, С. С. не е имал представителна власт да подпише за ЕС договора с „Техем Сървисис“ ЕООД, сключен в съответствие с решенията, обективирани в протокола от 20.08.2002 г. от ОСЕС.

Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взе участие в производството.

По делото са събрани писмени доказателства и са приети техническа и счетоводна експретиза.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е приложен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.10.1991 г. (л. 15-16) по силата на който ответникът е станал собственик на процесния недвижим имот. Следователно, през исковия период ответникът е собственик на имота, който няма данни да е бил обременен с вещно право на ползване на друго лице.

Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца.

Видно от представения договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.

139в от ЗЕ (л. 28-35), сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – като изпълнител, изпълнителят е приел да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите ЕС в гр. София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.

По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР (л. 36).

С исковата молба са представени още съобщения към общи фактури и извлечение от сметки по месеци за процесния период (л. 24-27).

3

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., че общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол съгласно изискванията, че е отчитан редовно и че технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно, отчислявани ежемесечно за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД за сградата и имота на ответника, както и че е извършено в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за енергетиката. Направените изчисления за отдадената топлинна енергия за отопление, топлинна енергия от сградна инсталация, и топлинна енергия за топла вода (битово горещо водоснабдяване), са начислени съгласно методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за енергетиката. Изравнителната сума за процесния период е 428,66 лева (за получаване). Общата сума за топлинна енергия начислена от ищеца във фактури по прогнозни данни за абоната е 3 602,86 лева, с ДДС, включваща топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е заключило, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника с абонатен № 164844, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на топлинна енергия, действащи през процесния период. Във връзка с поставените от ответника задачи вещото лице е посочило, че липсва необходимост от посещение на място на топлоснабдения имот, доколкото от представените му от „Техем Сървисис“ ЕООД главни отчети, индивидуални справки за отопление и топла вода, и приложенията към тях е видно, че в имота на ответника е налична само една лира без уреди, за отдаваната от която топлинна енергия са начислявани суми съгласно методиката за дялово разпределение, т.е. радиатори и разпределители на топлинна енергия не се използват в имота, а и освен това, дори да би посетило имота, не може да се установи със сигурност, че положението е било същото през процесния период. Вещото лице е посочило още, че относно наличието на акт за пускане в експлоатация на абонатната станция на жилищния блок са му представени от ищеца два броя констативни актове за установяване годността за приемане на строежа от 03.09.2007 г.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задълженията на ответника за процесния топлоснабден имот са в размерите, претендирани от ищеца по делото, като няма данни за извършени от ответника плащания за исковия период.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Х. Г. (лице, с което ответникът е във фактическо съпружеско съжителство) и Н. Л. Н. (син на ответника), които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, се установява, че последният живее в процесния апартамент, в който няма монтирани радиатори, нито уреди за тяхното отчитане, а имотът се отоплява с климатици. Св. Н. допълва, че макар да няма радиатори в апартамента, в банята минават две тръби с дебелина един цол.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 4 страна следното:

За основателността на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“, дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума.