Решение № 123 от 16.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Смолян, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101293 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца В. М. С. срещу "**" ЕАД с правното основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №2990420 /10.06.2024г., сключен между тях, а при условията на евентуалност за обявяване нищожност на клаузата по чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит №2990420 /10.06.2024г. на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и срещу ответника "**" ЕООД за обявяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г., сключен между тях, на основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

В съдебно заседание не се явява представител на "**" ЕАД.

За "**" ЕООД също не се явява представител в съдебното заседание.

С внесения отговор от ответника "**" ЕАД исковете се оспорват и се поддържа становище за отхвърпянето им като неоснователни и недоказани.

С отговора от ответника "**" ЕООД иска се оспорва, като се поддържа становище за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите, становищата, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Няма спор, че ищеца и ** ЕАД са сключили Договор за потребителски кредит №2990420 / 10.06.2024г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на сумата от 1000 лева, при ГПР от 49%, при ГЛП от 40%, при 1 срок на кредита от 30 дни.

Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2990420/ 10.06.2024г. ищецът следва да представи банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство. да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ** ЕООД за обезпечаване на кредита. Съгласно договор за поръчителство от същата дата, сключен с ** ЕООД, е предвидено възнаграждение за обезпечаване изпълнението на задължението на потребителя. Възнаграждението по договора за поръчителство е 297, 36 лева.

В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното 2 правоотношение. Предвид наличието на два сключени договора с потребителя не става ясно и как е формиран годишния процент на разходите по кредита.

Поради това потребителят е възпрепятстван разбере какъв реално е ГПР и как се оскъпява кредита. Уговореното възнаграждение, дължимо за поръчителя за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита представлява още едно възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Договора за кредит и за поръчителство са свързани, сключени са на една и съща дата. Възнаграждението за поръчителство е част от договора за кредит като включена в съдържанието му и има характер на скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР.

По изложените съображения исковете на В. М. С. подлежат на уважаване.

Ще следва да се уважи насрещния иск на „**“ ЕАД срещу В. М. С. за осъждането му да заплати сумата в размер на 1000,00 лева неиздължен кредит по № 2990420/ 10.06.2024г. - чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба 19.12.2024г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора ответниците „**“ ЕАД „**“ ЕООД на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца държавната такса върху уважения иск в размер на по 50,00 лева.

Ищецът е представляван от адв.Д. В. М., на който ответникът „**“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на осн.чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв. по предявения срещу него иск, и ответникът „** “ЕООД също адв. възнаграждение в размер на 200,00 лв. по предявения срещу него иск.

С оглед изхода на делото В. М. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса за предявения насрещен иск в размер на 50,00 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за нищожни договор за потребителски кредит №2990420/10.06.2024г., сключен между В. М. С., ЕГН**********, и „**“ ЕАД, ЕИК**, и договор за предоставяне на поръчителство от 10.06.2024г., сключен между В. М. С. ЕГН**********, и "**" ЕООД, ЕИК**, на основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН**********, да заплати на „**“ ЕАД, ЕИК**, сумата в размер на 1000,00 лева, непогасен кредит по договор за потребителски кредит №2990420/10.06.2024г., сключен между В. М. С., ЕГН**********, и „**“ ЕАД, ЕИК**., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2024г. до изплащане на вземането.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на В. М. С., ЕГН**********, разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на В. М. С., ЕГН**********, разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.

ОСЪЖДА „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат Д. В. М. – адвокат в АК - Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, 13 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат Д. В. М. – адвокат в АК - Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв.

ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН**********, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса за предявения насрещен иск по сметка на РС- Смолян в размер на 50,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4