Решение № 2468 от 11.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕ.НА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ИВЕ.НА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120102154 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, действащо чрез пълномощника си юрк. Ц. П., срещу В. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД , за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 6737,57 лв. (шест хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***2020г., сключен между длъжника и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***2018г.; сумата от 2689,48 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 12.11.2020г. до 15.09.2022г.; сумата от 1855,32 лв. (хиляда осемстотин петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 13.11.2020г. до 01.11.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № ***2023г.

1 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8399/2022г. по описа на БРС, 64-ти състав.

По твърдения в исковата молба, на 07.04.2020г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД /в качеството на кредитор/ и ответницата /в качеството на кредитополучател/, е сключен Договор за потребителски кредит №

*****2020г., по силата на който банката е предоставила на ответницата /чрез превод по личната банкова сметка/ сумата от 6883,44 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Ответницата – кредитополучател от своя страна се задължила да върне заетата сума, ведно с уговорената лихва в размер на 4517,31 лв., при което общата стойност на плащанията по кредита възлиза на сумата от 11400,75 лв. Съгласно договора, така посочената сума е следвало до бъде върната в срок до 15.09.2022г. на 27 броя месечни погасителни вноски. Било уговорено също така, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница.

Предвид последното и изпадането на ответницата – кредитополучател в забава, по кредита е начислена и лихва за забава за периода от 13.11.2020г. до 01.11.2022г. вкл., която е в размер на 1855,32 лева.

Твърди се, че по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлила в полза на ищеца вземането за главница по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, за което ищецът счита, че ответницата – длъжник е уведомена с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомително писмо за извършената цесия.

Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 8399/2022г. по описа на БРС, 64-ти състав, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид оспорването от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, редовно уведомена, не е депозирала отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество не изпраща представител. Предварително, чрез пълномощника си юрк. И. Н., е депозирало молба, с която моли ход на делото да бъде даден в отсъствие на представител на страната. Заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и 2 като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Видно от материалите по приобщеното към настоящото дело ч.гр.д. № 8399/2022г. по описа на БРС, 64-ти състав , в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 25/04.01.2023г. по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми, която е своевременно оспорена от последната в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Исковете за установяване на вземанията по така оспорената заповед са предявени от заявителя в законоустановения по чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, съобразно дадените му от съда указания, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и съответно обуславя неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на същите, а именно: твърдяната договорна връзка между ответницата и първоначалния кредитор /цедент на ищеца/ с предмет отпускане на процесния паричен заем; точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в това число предоставяне на уговорената сума в полза на ответницата; изпадането на ответницата в забава, както и размера на всяко от претендираните вземания.

Следва също да се докаже наличието на валидно сключен договор за цесия с предмет исковите вземания, за който договор ответницата – длъжник е уведомена.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди ангажираните по делото доказателства за прехвърлянето на процесните вземания от първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в полза на ищеца, съответно действието на това прехвърляне по отношение на длъжника – настоящ ответник.

Представен и приет като писмено доказателство по делото е Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., от съдържанието на който се установява, че цедентът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлил в полза на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, обезпечения, начислени лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора (арг. от т.1.3 от договора). Видно от приобщеното по делото извлечение от Приложение № 1 от 25.11.2021г. към горепосочения Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., под № **** от с ъ щ о т о е посочен процесният Договор за потребителски кредит № *****2020г. с длъжник ответницата В. А. П..

Приложено по делото е и Потвърждение от 25.11.2021г. за така 3 извършената цесия на вземания с Приложение № 1/25.11.2021г., което изхожда от цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД . Изложеното обуславя извод за валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение /обективирана в Решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС и др./, която настоящият съдебен състав напълно споделя, уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка за това действие същият да упълномощи изрично цесионера. Наред с това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т.о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС и др./.

В конкретния случай, видно от представеното по делото изрично писмено пълномощно от 31.08.2018г., ищецът – цесионер е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Ищецът, действащ в качеството си на пълномощник на първоначалния кредитор – цедент, е изпратил до ответницата Уведомително писмо от 25.11.2021г. за извършеното прехвърляне на вземанията, също прието като писмено доказателство по делото. Видно от приложеното по делото известие за доставяне на същото, уведомителното писмо е върнато, ведно с отбелязване, че „получателят е непознат“.

Доколкото от така представените документи не може да бъде направен обоснован извод за получаването на съобщението за извършената цесия от длъжника – настоящ ответник преди завеждане на делото, с оглед цитираната по-горе съдебна практика на ВКС съдът приема, че уведомяването на ответницата като длъжник е осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, част от които е и уведомителното писмо от 25.11.2021г., т.е. на 25.05.2023г.

Последното обосновава извода за това, че прехвърлянето на вземанията – предмет на настоящото производство е породило действие по отношение на ответницата – длъжник, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съответно, че цесионерът – настоящ ищец се явява неин кредитор за вземанията, предмет на процесния Договор за потребителски кредит № ****2020г.

От съдържанието на същия, приет като писмено доказателство по делото, се установява, че по силата на така сключения договор за кредит „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД /в качеството на кредитор/ е предоставило на ответницата В. А. П. /в качеството на кредитополучател/ сумата от 6883,44 лева, която 4 последната се е задължила да върне, ведно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 48,18 % /съответно годишен процент на разходите по кредита от 48,61 %/. Общата дължима сума по договора е посочена в размер на 11400,75 лева. Видно от инкорпорирания в договора за кредит погасителен план, така посочената сума следва да бъде издължена на 27 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 422,25 лева и включваща главница и договорна лихва. Съгласно погасителния план, падежът на последната анюитетна вноска е 15.09.2022г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд.

Доколкото съдебно предявените вземания произтичат от сключен между ответницата и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, то така възникналото облигационно правоотношение се регулира от нормите на цитирания специален закон в действащата му редакция към датата на сключване на договора.

От гореизложеното съдържание на договора се установява, че същият отговаря на изискванията на специалния закон (ЗПК). Уговорените между страните клаузи са формулирани на разбираем и ясен език, като са налице всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.