Определение № 60 от 28.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр.хх, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД –хх в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500020 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274-279 във връзка с чл.420,ал.3от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Е. Г. А., ЕГН:

********** Чрез: Адв. Д. Д., САК срещу Определение № 721/19.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 2550/2024 г. на РС-Монтана, с което е оставено без уважение искането на Е. Г. А. за спиране по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК на изпълнението, допуснато със Заповед № 1525 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2550/2024 г. по описа на Районен съд -хх, ГО, ххI гр. с-в.

Изложени са доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Неправилна е констатацията на заповедния съд, че длъжникът твърди, че вземането е погасено по давност "за което се прилага ПДИ като доказателство.Длъжникът е представил Покана за доброволно изпълнение като доказателство за датата на връчването й, а не като доказателство, че вземането е погасено по давност.

Длъжникът се е позовал на представените от самия кредитор писмени доказателства, коиго се намират в кориците на делото - Нотариална покана акт хх томхх, рег.№ хх г., нотариус Валерия Тодорова, с рег.№ 596 в регистъра на 1

Нотариалната камара, район на действие Районен съд- гр.хх, връчена на длъжника лично на 12.09.2016 г. за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем и на Извлечението от счетоводни книги на банката, в отразено, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 12.09.2016 г.

От тези доказателства се установява, че вземането е погасено по давност, тъй като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за исковото вземане е започнала да тече от 12.09.2016 г. - деня, в който вземането е станало изискуемо, и е изтекла на 12.09.2021 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 10.10.2024 г., след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД и погасяване по давност на вземането за главница, както и на акцесорните вземания.

Неправилно заповедният съд е приел, че ако уважи искането за спиране на основание погасено по давност вземане, на практика ще разреши спора по същество още в производството по чл. 420, ал. 2 ГПК. тъй като “погасяване на вземането по давност е въпрос по същество на делото. ” В производството по чл. 420 ГПК не се стига до отричане или признаване на спорното вземане. Този въпрос не е предмет на правораздавателна дейност и по тази причина не биха се засегнали правата на неучаствалата при състезателни начала страна. Като е отхвърлил искането за спиране, тъй като длъжникът не е установил категорично и безусловно погасяването на вземането, съдът е обезсмислил съществуването на производството по чл. 420, ал. 2 ГПК.

Моли съда да отмени атакуваното определение като незаконосъобразно и присъди деловодни разноски за настоящото производство - държавна такса в размер на 15 лв. и адвокатски хонорар съгласно ДПЗ от 20.03.25 г. за правна защита и съдействие в заповедното производство.

Ответникът по жалбата хх" АД, ЕИК 000694749,чрез адвокат Д.

М. редовно известен по реда на чл.276 от ГПК в писмено становище излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.

На първо място смята ,че депозираната от длъжника жалба е недопустима, поради липса на правен интерес.

Във връзка с депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, от страна на заявителя е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, 2 като е образувано гр.д. № 248/25г. по описа на ОСхх. По исковото производство е налице влязло в сила Решение № 218/16.10.2025г., с което са отхвърлени исковете на банката. Във връзка с това изпълнително дело № 3483/2024г., по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие ОСхх, което е образувано въз основа на издадените в заповедното производство Заповед за изпълнение № 1525 от 11.10.2024г. и Изпълнителен лист 01.11.2022г., е прекратено на 05.12.2025г.

В конкретния случай, освен твърдението че вземането е погасено по давност, към искането си по чл. 420, ал. 2 от ГПК длъжникът не е представил писмени доказателства удостоверяващи, че дългът не съществува или е погасен. Що се касае до размера на задължението, то следва да се има предвид, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист са издадени въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката към 06.10.2024г.

Съображенията, че от поканата приложено към заявлението може да се установи недължимост на задължението по процесния договор за кредит, са неправилни. Видно приетото от представената покана, с нея единствено се обявява предсрочна изискуемост на кредита, но дали същата в действителност е настъпила е предмет на изследване от съда по установителния иск, а не от заповедния съд. Поради това, посочените от жалбоподателите твърдения са неотносими и не могат да служат за основание оборващо удостоверителната сила на извлечението от счетоводните книги на банката. С оглед гореизложеното, поради обстоятелството, че не са представени доказателства за плащане или за недължимост на вземането, не може да се касае за спиране по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК.

Моли съда да приеме, че частната жалба е недопустима, а в случай, че бъде разгледана, да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл.278 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, Разгледана по същество с оглед събраните по делото доказателства, МОС намира същата за недопустима и производството по делото по отношение на нея следва да бъде прекратено.Съображенията на съда за това следното:

3

Видно от писмените доказателства, производството по гр.д.

№2550/2024година по описа на РСхх е образувано на 10.10.2024година когато е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „хх“АД срещу длъжника Е. Г. А. от грхх за сумата от 94445,64лева като дължима сума по договор за кредит от 2007година.

Със Заповед за изпълнение №1525/11.10.2024година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК МРС е разпоредил Длъжникът Е. Г. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: градхх, общ.хх, обл.хх, ул. „хх“ № 55, да заплати на заявителя „хх“ АД, ЕИК 000694749, адрес на управление: гр. хх община С. район В. ул. „хх № 260, със законни представители: хх - изпълнителни директори, следното парично вземане:

1.

Главница: 94 445,64 лева /главница за периода от 12.09.2016 г. до 06.10.2024 г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2024 г. до изплащане на вземането;

2.

Наказателна лихва за просрочие: 131 120,75 лева, дължима за периода от 10.05.2017 г. до 06.10.2024 г.;

3.

Нотариални разноски: 562,80 лева, дължими за периода от 07.12.2017 г. до 06.10.2024 г.;

4.

Държавна такса: 4 522,58 лева ;

5.

Адвокатско възнаграждение: 7 755,34 лева с вкл. ДДС.

Вземането произтича от Извлечение от счетоводните книги на „хх” АД към 07.10.2024 г. по кредитна сделка № хх по Договор за рефинансиране на потребителски кредити № Н ^ 32113/18.12.2007 г. и прилежащите му допълнителни споразумения от следните дати: 26.03.2009 г., 25.03.2010 г., 07.09.2010 г., 13.09.2010 г., 22.02.2011 г., 28.02.2011 г., 04.10.2011 г., 24.04.2012 г., 19.12.2012 г., 23.07.2013 г., 29.04.2014 г., 09.01.2015 г.

Срещу така издадената заповед е постъпила на 24.03.2025година възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК и с Разпореждане №1368/24.03.2025година МРС е указал на заявителя по реда на чл.415,ал.1,т.1 от ГПК да предяви искова молба срещу длъжника за вземането си в едномесечен срок.Такава е представена и по нея е образувано гр.д.

№248/2025година по описа на МОС.Към настоящия момент делото е 4 приключило с постановено съдебно Решение №218/16.10.2025година, влязло в сила.Със същото е установено недължимост на вземането като погасено по давност по отношение на заявителя.

Успоредно с това по делото са постъпили две молба от 24.03.2025година и 16.05.2025година от длъжника за спиране на изпълнението по реда на чл.420,ал.1,т.1 от ГПК.

Именно по тези молба МРС се е произнесъл с Определение №721/19.05.2025година с което е оставил без уважение молбата на длъжника за спиране по реда на чл.420 от ГПК допуснатото изпълнение на Заповед за изпълнение №1525.Мотив за това е, че въпросът за погасяване на вземането по давност е въпрос по същество и не може да се разрешава в производство по чл.420 от ГПК.

Именно това определение е предмет на разглеждане в настоящето производство.

Преди да се произнесе по същество на жалбата МОС констатира, с оглед събраните по делото доказателства, че за жалбоподателката вече не е налице правен интерес от същата и производството като недопустимо следва да бъде прекратено.

Това е така, тъй като при извършена в деловодството на съда служебна справка МОС е установил наличието на влязло в сила решение по гр.д.

№248/2025година по описа на съда, с което предявения иск между страните по реда на чл.422 от ГПК е отхвърлен и на длъжника са присъдени разноски за които се е снабдил и с изпълнителен лист.На това основание изпълнителното дело следва да бъде прекратено , поради което за жалбоподателката не е налице правен интерес от спирането му, респективно отказа да бъде спряно.

При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателката от атакувания съдебен акт.

Водим от гореизложеното,МОС

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№20/2026година по описа на МОС образувано по частна жалба Е. Г. А., ЕГН: ********** Чрез: Адв. Д. Д., САК срещу Определение № 721/19.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 2550/2024 г. на РСхх, с което е оставено без уважение искането на Е. Г. А. за спиране по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК на изпълнението, допуснато със Заповед № 1525 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2550/2024 г. по описа на Районен съд -хх, ГО, ххI гр. с-в. като НЕДОПУСТИМО.

ОРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от съобщението му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6