Решение № 9889 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9889 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20261110107095 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Е. Й. И., ЕГН **********, действаща в качеството ди на майка и законен предтавител на малолетната ....... И. И., ЕГН ********** срещу ........, действащо чрез ........., ЕИК ........., положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

Ищцовата страна твърди, че малолетната ....... И. И., чрез своята майка и законен представител Е. Й. И., е била пътник по договор за въздушен превоз за полет ........, изпълняван на 01.08.2025 г. по направление Бергамо, Италия, до София, България.

Поддържа, че полетът е следвало да пристигне на летище София в 16:10 ч., но е пристигнал със закъснение над 3 часа, поради което за ищцата е възникнало право на обезщетение по чл.

7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размер на 250 евро, заявено в заповедното производство като 500 лв. Ищцовата страна излага, че забавянето е причинило значителни неудобства, дълго изчакване, липса на достатъчна информация, затруднение при последващото придвижване на семейството от София до Варна и необходимост от промяна на организацията на пътуването. Оспорва твърденията на ответника за наличие на извънредни обстоятелства, като поддържа, че сочените неблагоприятни метеорологични условия са относими към предходен полет от ротацията, а не към процесния полет, и че дори да са съществували такива условия, ответникът не е доказал да е предприел всички необходими мерки за предотвратяване или ограничаване на закъснението.

Ищецът сочи, че за вземането е било образувано ч.гр.д. № 578/2025 г. по описа на Районен съд Попово, по което е издадена Заповед № 275 от 11.08.2025 г. за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, а след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК е възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се установяване на вземането за главница, ведно със законната лихва от 11.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че закъснението на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в неблагоприятни метеорологични условия и гръмотевична буря в района на летище Бергамо, които са засегнали изпълнението на предходен полет и са довели до последващо натрупване на закъснение по ротацията. Твърди, че двата полета са били изпълнени с един и същ самолет и че обстоятелствата са били извън контрола на въздушния превозвач, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за изплащане на обезщетение. Поддържа още, че е положил дължимата грижа и че претенцията следва да бъде отхвърлена.

Съдът е дал правна квалификация на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004. Съгласно разпредЕ.та доказателствена тежест, ищцовата страна следва да установи наличието на договор за въздушен превоз, качеството на ищцата на пътник по процесния полет, настъпилото закъснение при пристигане над 3 часа и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, пряката причинна връзка между тези обстоятелства и закъснението на процесния полет, както и обстоятелството, че закъснението не е могло да бъде избегнато дори при вземане на всички разумни и необходими мерки.

С доклада по делото, обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 23.04.2026 г., съдът е отделил като безспорно между страните, че между тях е налице договор за въздушен превоз, че малолетната ищца е била пътник по процесния полет ........ от 01.08.2025 г. по направление Бергамо – София, както и че полетът е пристигнал със закъснение над 3 часа.

Спорни между страните остават причините за закъснението, наличието на извънредни обстоятелства, тяхната продължителност, връзката им с процесния полет и въпросът дали ответникът е предприел всички необходими мерки за предотвратяване или ограничаване на закъснението.

По делото са приети представените с исковата молба писмени доказателства, представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 578/2025 г. по описа на Районен съд Попово, приет е отговорът на ........ както и представеният отговор от ......... от 13.03.2026 г. В съдебното заседание страните не са направили други доказателствени искания, съдебното дирене е приключено и делото е обявено за решаване.

От приложеното ч.гр.д. № 578/2025 г. по описа на Районен съд Попово се установява, че по заявление на Е. Й. И., действаща в качеството си на майка и законен представител на ....... И.

И., е издадена Заповед № 275 от 11.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу „........, ЕИК ........., за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет с над 3 часа за полет до 1500 км., ведно със законната лихва от 11.08.2025 г.

2 до окончателното изплащане, както и за сумата от 421,25 лв. /215,38 евро/ разноски в заповедното производство, от които 21,25 лв. /10,86 евро/ държавна такса и 400 лв. /204,52 евро/ адвокатско възнаграждение. От данните по делото се установява, че срещу заповедта е подадено възражение, поради което установителният иск е допустим, предявен е от надлежна страна, срещу надлежна страна и има за предмет вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

От представената резервация се установява качеството на ищцата на пътник по процесното пътуване, като името Daliya Ilieva е включено сред пътниците, за които е направена резервация, и е посочено място 33D. Това доказателство съответства на отделеното като безспорно обстоятелство, че ищцата е била пътник по процесния полет, и не е опровергано от ответника.

От отговора на ....... се установява, че полет ........, изпълняван на 01.08.2025 г. по направление BGY – SOF, е бил с първоначално планиран час на кацане в София 16:10 ч., а реалният час на кацане е 19:27 ч. От същия отговор се установява още, че полет ....... по направление SOF – BGY и полет ........ по направление BGY – SOF са изпълнени със самолет с регистрация ......... Тези данни установяват без съмнение закъснение при пристигането на процесния полет над 3 часа, а именно закъснение от 3 часа и 17 минути спрямо първоначално планирания час на кацане в София.

Съдът приема, че от събраните доказателства е доказан фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, пътниците на полети, които пристигат в крайния пункт със закъснение, равно на или по-голямо от 3 часа, следва да бъдат приравнени, за целите на правото на обезщетение, на пътниците на отменени полети, освен ако въздушният превозвач докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. За полети до 1500 км. обезщетението е в размер на 250 евро. По делото не се спори, а и от естеството на процесния полет Бергамо – София следва, че се касае за полет до 1500 км., поради което приложима е именно нормата на чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламента.

Основният спор по делото е дали ответникът е доказал наличието на освобождаващо отговорността основание по чл. 5, пар. 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004. Съдът намира, че такова доказване не е проведено успешно.

Безспорно е, че неблагоприятни метеорологични условия, гръмотевични бури, ограничения на въздушното движение и други обстоятелства, засягащи безопасността на полета, по принцип могат да представляват извънредни обстоятелства, когато не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и се намират извън неговия ефективен контрол. Това обаче не освобождава автоматично превозвача от отговорност. За да бъде освободен от задължението за изплащане на обезщетение, превозвачът следва не само да посочи неблагоприятни метеорологични условия, а да установи с конкретни, ясни и годни доказателства, че именно тези условия са засегнали процесния полет, че са били причина за 3 закъснението над 3 часа и че закъснението не е могло да бъде предотвратено или намалено чрез разумни организационни, технически или оперативни мерки.

В настоящия случай ответникът се позовава на лоши метеорологични условия в района на летище Бергамо, довели до забавяне на предходен полет от ротацията, както и на обстоятелството, че процесният полет е изпълнен със същия самолет. Приетите писмени доказателства действително установяват, че полетите ....... и ........ са били изпълнени със самолет с една и съща регистрация ........, поради което е налице фактическа връзка между двата полета от гледна точка на използвания въздухоплавателен съд. Тази връзка обаче сама по себе си не доказва наличието на извънредно обстоятелство, нито доказва, че евентуално затруднение при предходен полет неизбежно е довело до закъснение на процесния полет в размер над 3 часа.

Съдът отчита, че въздушният превозвач организира своята стопанска дейност чрез ротация на въздухоплавателни средства и че използването на един и същ самолет за последователни полети е обичайна част от неговия оперативен модел. Рискът от натрупване на закъснения по ротация поначало е присъщ на организацията на дейността на превозвача и не може да бъде прехвърлян върху пътниците, освен ако е доказано, че първопричината е извънредна, че е в пряка причинна връзка с процесния полет, а не с предходен, и че превозвачът не е могъл да я преодолее с разумни мерки. В случая такива доказателства не са ангажирани в необходимата степен.

Дори да се приеме, че в определен момент на 01.08.2025 г. в района на летище Бергамо е имало неблагоприятна метеорологична обстановка, събраните доказателства не установяват с необходимата категоричност, че тя е продължила и е действала по начин, който обективно е препятствал изпълнението именно на процесния полет ........ в срок или с по-малко закъснение. Не е доказано каква е била конкретната продължителност на твърденото ограничение, какво точно оперативно въздействие е имало то върху процесния полет, дали са били налични алтернативни мерки за ограничаване на закъснението и защо тези мерки не са били възможни. Не е достатъчно да се установи единствено настъпило забавяне на самолет от предходна ротация, тъй като самото натрупване на закъснение поради организацията на последователни полети не представлява самостоятелно основание за освобождаване от отговорност.

Съдът приема, че по делото не е доказано и второто кумулативно изискване на чл. 5, пар. 3 от Регламента, а именно ответникът да е предприел всички необходими мерки, за да избегне или ограничи закъснението. Не се установява ответникът да е доказал какъв оперативен резерв е предвидил, дали е имал възможност за използване на друг самолет, друг екипаж, преструктуриране на ротацията, промяна на наземната организация или други разумни мерки, съобразени с капацитета и дейността му. Общото позоваване на лошо време и на предходен полет не изпълнява доказателствената тежест, възложена на превозвача.

При това положение съдът намира, че ищцовата страна е доказала всички положителни предпоставки за уважаване на иска, а ответникът не е доказал твърдяното освобождаващо основание. Предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

4

По отношение на законната лихва съдът намира, че същата се дължи от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно от 11.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, съобразно издадената заповед за изпълнение и предмета на установителния иск.