Определение № 779 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 247/2026
- Вид
- Определение № 779
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779 гр. Варна, 12.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500247 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№106525/22.12.2025г., подадена от Р. Д., чрез адвокат Т. Т., срещу Решение №4345/03.12.2025г., постановено по г.д.№3261/2025г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна ************ е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г.
П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *********, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ухапване от куче на 27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е намирало под неин надзор към датата на ухапването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането, на основание чл.50 ЗЗД, както и сумата от 335,08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, прегледи, консултации, медикаменти, вследствие на ухапването от куче на 27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е намирало под неин надзор към датата на ухапването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането, на основание чл.50 ЗЗД. В останалата част, в която е отхвърлен искът за разликата над 335,08 лева до пълния заявен размер от 381,28 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че в обжалваните части съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че с отговора на исковата молба са въведени твърдения, че инцидентът е настъпил по вина на ищеца П., тъй като същият е имал агресивно отношение спрямо собственика на кучето, което поведение е провокирало животното да реагира на създалата се опасност.
Сочи се, че своевременно е въведено и възражение за съпричиняване от страна на ищеца П.. Конкретизира се обаче, че поради допуснато процесуално 1 нарушение от страна на първоинстанционния съд тези обстоятелства са останали недоказани. Изтъква се, че ответната страна е била лишена от възможността да докаже твърденията си, тъй като съдът е приел, че свидетелски показания са недопустими, съобразно чл.164, ал.1, т.6 ГПК, поради наличието на представено по делото споразумение, сключено по реда на чл.58г ЗАНН между ответника Д. и Община Варна. Отделно се излагат твърдения, че размерът на присъденото в полза на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не е съобразен с критериите за справедливост, съгласно чл.52 ЗАНН. С тези доводи се моли решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Отправено е доказателствено искане за допускането на разпит на двама свидетели на основание чл.266, ал.3 ГПК, чрез показанията, на които да се докажат обстоятелствата, относно настъпването на инцидента. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.№6328/26.01.2026г., подаден от Н. П., чрез адвокат С. Т., в който се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че от страна на първоинстанционния съд не е допуснато процесуално нарушение, поради което и отправеното доказателствено искане се явява недопустимо. Изтъква се, че е недопустимо чрез разпит на свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ, в който същата е признала, че не е предотвратила необоснованата проява на агресия на нейното куче. Акцентира се, че за делото се явява неотносимо обстоятелството дали кучето е било провокирано, доколкото инцидентът е настъпил, поради това че ответникът не е упражнил нужния надзор спрямо животното. Алтернативно се моли, ако бъдат допуснати свидетели на страната на въззивника, то и на въззиваемия да бъдат допуснати такива, за да се опровергаят твърденията за съпричиняване от негова страна на настъпилия вредоносен резултат.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Въззивникът е отправил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит при режим на водене на двама свидетели за установяване на фактите, свързани с условията, при които е настъпил инцидентът.
Въззиваемият в отговора на въззивната жалба е изразил становище, в случай, че бъде уважено искането на насрещната страна, то да бъдат допуснати и на въззиваемия двама свидетели при условията на водене за установяване на обстоятелствата около настъпване на инцидента и опровергаване на твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.
Искането за допускане на разпит на свидетели за установяване на обстоятелства около възникването на инцидента са въведени от страните в първоинстанционното производство своевременно с исковата молба и с отговора на исковата молба. С определението по чл.140 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал на всяка от страните по двама свидетели за доказване на твърдените от тях обстоятелства. В първото по делото открито 2 съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, се е противопоставил на допускането на свидетели и на двете страни за установяване на обстоятелствата по възникване на инцидента, позовавайки се на това, че по делото е приобщено споразумение от 08.07.2024г. по АУАН №1729/11.06.2024г., с което ответната страна е признала, че не е предотвратила необоснованата реакция на агресия на нейното куче. Посочил е, че този документ е частен такъв, изхожда от страната, поради което е налице забраната за оборване на неговото съдържание със свидетелски показания, съобразно чл.164, ал.1, т.6 ГПК. С протоколно определение в първото съдебно заседание първоинстанционният съд е счел, че е налице пречка за събиране на гласни доказателства, позовавайки се на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и е отменил предходното си определение за допускане на по двама свидетели в полза на всяка от страните.
Съставът на въззивния съд не споделя този извод, като намира, че искането за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства във връзка с настъпването на процесния инцидент не попада под забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Приобщеното по материалите на делото споразумение не представлява изходящ от страна частен документ. Отделно следва да се посочи, че съдържанието на съставения Акт за установяване на административно нарушение и подписаното към него споразумение, приравняващо се на наказателно постановление, нямат задължителна сила за гражданския съд, не попадат и в хипотезата на чл.300 ГПК, поради което и всички относими факти, които се твърдят от ищеца и ответника, подлежат на доказване непосредствено пред съда и в настоящата хипотеза не е налице забрана същите да бъдат установявани чрез свидетелски показания.
В този смисъл, отказът да бъдат разпитани свидетели, представлява процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК и по силата на същата разпоредба са налице предпоставките да бъде уважено доказателственото искане във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.г.д.№247/2026г. по описа на ВОС, Va състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026г. от 14:00ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА по искане на въззивната страна Р. Д., събирането в насроченото открито съдебно заседание на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, допринесли за настъпване на инцидента.
ДОПУСКА по искане на въззиваемата страна Н. П., събирането в 3 насроченото открито съдебно заседание на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, допринесли за настъпване на инцидента и опровергаване на твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4