Решение № 45 от 10.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Девня, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. М. А. , ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.С. К. от АК Варна у,съдебен адрес гр.Варна, ул.“Мусала“ №2, ет.1, ап.1 против "Профи кредит България“ ЕАД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Мотописта“,бул.„България“№49, бл.53Е,вх.В , ет.7 за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №30042806780 от 25.02.2020г.на основание, чл.22, ЗПК, вр.чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК.

Ищецът също така моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди ответника за сумата от 1677.44 лева , с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 25.02.2020г. ищецът е сключил с ответното дружество "Профи кредит България“ ЕООД, договор за кредит, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 4300 , 00 лева, който ищецът изцяло изплатил , като върнал сума в размер на 5977.44 лева на общо 15 погасителни вноски.Твърди, че с договорените клаузи за услуги „фаст“ и „флекси“ се нарушава разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК и по същество те представляват скрито оскъпяване или лихва , който не са 1 посочени в договора за кредит като лихва и го оскъпяват.

Ответникът "Профи кредит България" ЕООД оспорва заведения иск като го приема за недопустим и неоснователен.

Съдът след като се запозна със становището на страните и заключението на в.л по назначената СЧЕ , намира за установено следното: На 25.02.2020г между страните Д. М. А. и „Профи кредит България“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 30042806780. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 4300.00 лева.

Съгласно чл. 11,ал. 1, г. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа.По този начин допълнителните възнаграждения представляват разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/. което не е сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по клаузите „фаст“ и „флекси“ с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. В ГПР с необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договорните клаузи за услуги „фаст“ и „флекси“ представлява разход по кредита за кредитополучателя.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора тъй като липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024г. по т. д. № 1646 2022г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочвансто му.

Нещо повече, при съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този 2 компонент.

Съдът приема с оглед на нищожността на договора за кредит , че кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 2721.43 евро над главницата по договора за кредит. Настоящия иск е предявен ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема ,но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Договорът за кредит е недействителен и на основание нарушаване 3 на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Не става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчислява тозипроцент, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото , че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като същият е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗПК и ЗЗД.Тези изводи налагат уважаването на исковата претенция на ищеца към ответника по делото като основателна.Съдът също така приема , че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за сумата от 2721.43 евро и следва да бъде осъден да му заплати тази сума на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на "Профи кредит

България“ ЕАД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Мотописта“,бул.„България“№49, бл.53Е,вх.В , ет.7 ,на договор за предоставяне на потребителски кредит №30042806780 от 25.02.2020г.на основание, чл.22, ЗПК, вр.чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК сключен с Д. М. А. ЕГН: **********.

ОСЪЖДА "Профи кредит България“ ЕАД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Мотописта“,бул.

„България“№49, бл.53Е,вх.В , ет.7 да заплати на Д. М. А. ЕГН: **********, сумата от 2721.43 евро , получена от кредитора над главницата по договор за кредит №30042806780 от 25.02.2020г. на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА "Профи кредит България“ ЕАД, ЕИК 175074752 със 4 седалище и адрес на управление гр.София, ж.к „Мотописта“,бул.

„България“№49, бл.53Е,вх.В , ет.7 да заплати на Д. М. А. ЕГН: **********, сумата от 1 471.58 евро представляваща извършени от ищеца съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса по ГД №888/2025г. по описа на ДРС и заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Варна в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5