Решение № 848 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501340 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 850/09.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2312/2025 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-10 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. А., ЕГН:**********, както следва: на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 4 090.34 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане.

С решението е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 25 561.59 евро и иска за неимуществени среди за сумата от 299.11 евро, представляваща законната лихва върху внесената парична гаранция от 2 500 лв. за периода 06.10.2015 г. – 25.01.2018 г.

Срещу това решение, в частта, с която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от страна на Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено и исковете срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло. Счита, че по делото липсват доказателства, установяващи действително търпени от ищеца вреди. Съдът постановил решението в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС като определеният размер на обезщетението не съответствал на принципа на справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи, социалноикономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Съдът бланкетно посочил, че обезщетението се определя по с праведливост.

1

Ответникът по въззивната жалба Н. В. А. я оспорва и моли въззивният съд да я остави без уважение.

С насрещна въззивна жалба Н. В. А. оспорва постановеното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове. Счита, че съдът при определяне на неимуществените вреди не се е съобразил със събраните многобройни доказателства за периода, през който спрямо него е било поддържано обвинение за тежко престъпление и понесените от него неимуществени вреди. Съдът не се съобразил и с обстоятелството, че е претърпял пропуснати ползи в резултат от неправомерното задържане на внесената гаранция от 2 500 лв.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. В. А. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД № 1746/2015 г. на СпНС, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 17.12.2021 г. Претендира сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 585 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - законната лихва върху внесената парична гаранция от 2 500 лв. за периода 06.10.2015 г. – 25.01.2018 г., както и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 17.12.2021 г. до окончателното плащане. В исковата молба се сочи, че спрямо Н. В. А. е повдигнато и поддържано незаконно обвинение, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 17.12.2021 г.

С Постановление от 15.07.2015 г. на Районна прокуратура гр.Перник Н. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 НК /квалифициран състав на изнудване/ и му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. На 16.07.2015 г. му била взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, като на 06.10.2015 г. бил освободен след изменения на мярката в „парична гаранция“ в размер на 2 500 лв. и внасяне на сумата. Въз основа на обвинителния акт от 30.12.2015 г. било образувано НОХД № 1746/2015 г. на СпНС. По делото били проведени 17 открити съдебни заседания. На 25.01.2018 г., с присъда по НОХД № 1746/2016 г., бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от една година условно и глоба от 4 000 лв.

Присъдата била обжалвана, образувано било ВНОХД № 408/2018 г. на АпСпНС и присъдата била потвърдена, като е отменено наказанието „глоба“. По подадена касационна жалба било образувано нак.дело № 741/2019 г. на ВКС, с което решението на АпСпНС е частично отменено и делото е върнато за ново разглеждане. С присъда от 28.06.2021 г. на АпСпНС по ВНОХД № 585/2019 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения за престъпления по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и 5 НК. Срещу присъдата е подаден касационен протест и с решение от 17.12.2021 г. по КНД № 917/2021 г. обжалваната присъда е оставена в сила. Наказателното производство продължило шест години и половина, през които Н. А. търпял душевни болки и страдания, постоянен стрес и неприятни негативни преживявания и напрежение, притеснение от изхода на делото. Бил в перманентно състояние на тревожност и несигурност, влошено качество на съня, често безсъние. Изпитвал неудобства и унижения пред семейство, колеги и приятели.

Дългогодишните тревоги довели до силно главоболие, внезапно разтреперване, сърцебиене, рязко повишаване на кръвното налягане и психически сривове. Счита, че наказателното производство се е развило в неразумно дълъг срок като било опетнено доброто му име, близки, колеги и приятели започнали да го избягват. Медийните публикации за 2 наказателното производство споменавали името на ищеца. Понесъл и вреди от неправомерното задържане на внесената гаранция в размер на 2 500 лв. в размер на законната лихва върху сумата за периода от 06.10.2015 г. до 25.01.2018 г., когато мярката за неотклонение е отменена. Претендира обезщетенията за понесените неимуществени и имуществени вреди, заедно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са представени доказателствата за търпените неблагоприятни последици, оспорва да е накърнено доброто име на ищеца и да е увредено здравословното му състояние, както и да е препятствана трудовата му дейност. Твърди, че по отношение на медийното отразяване на случая на ищеца ответникът не следва да бъде държан отговорен. Разследването протекло в разумен срок, като общата продължителност на наказателното производство не била прекомерна. Не било налице прекомерно забавяне в разследването по досъдебното производство, а за продължителността на производството в съдебна фаза ответникът не носи отговорност. Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди силно завишен без да има съответствие с принципа за справедлива обезвреда, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, както и с икономическия стандарт в страната. Счита за неоснователна претенцията за имуществени вреди от мярката за неотклонение „парична гаранция“, като счита, че право на ищеца е да поиска наложената му мярка за неотклонение парична гаранция да бъде отменена в хода на съдебното производство, водено срещу него и не следва да се прехвърля в тежест на ПРБ заплащането на тази сума.

Представено е Постановление от 15.06.2015 г. ДП № 21/2015 г. по описа на СлО- Перник, с което Н. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по 213а, ал.2, т.4 и т.5, вр. с ал.1 от НК, за това че за времето от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г. в гр. Перник, като служител в охранителна фирма, в съучастие с И. Е. Д. – полицай в СДВР София и К. Р.

М. – полицай в 06 РУ – СДВР София, с цел да принудят Н. З. Н. от гр. *** да се разпореди с вещ /пари в размер на 42 000 лева/ го заплашили с насилие или с друго противозаконно действие с тежки последица за него или негови ближни.

С Постановление на Районна прокуратура - Перник от 15.07.2015 г. Н. В. А. е задържан под стража за срок до 72 часа.

По внесено искане от Районна прокуратура - Перник за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, с протоколно определение от 22.07.2015 г. по в.ч.н.д.

№190/201 г. Окръжен съд - Перник е потвърдено определение, постановено в с.з. на 16.07.2015 г. по н.ч.д. № 1035/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 64, ал.4, вр. чл. 63, ал.1 от НПК са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите по ДП № 21 по описа на СлО – Перник Н. В. А., К. Р. М. и И. Е. Д..

Видно от мотивната част на Постановление от 27.11.2015 г. на СП, с определение от 01.10.2015 г. по ЧНД № 1638/2015 г. на РС-Перник е изменена мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в парична гаранция в размер на 2 500 лв.

На 06.10.2015 г. е внесена сумата по определената парична гаранция.

С постановление от 16.12.2015 г. на Специализирана прокуратура на ищеца Н.

А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК, за това че в периода от 19.05.2015 г. до 14.07.2015 г., в гр.

Перник, с цел да набави за себе си и за К. Р. М. и И. Е. Д., имотна облага – парична сума в размер на 42 000 лева, заедно с К. М. и И. Д., принудили Н. З. Н., чрез сила – на 19.05.2015 г., около 22:30 часа в гр. Перник, ул. „***“, съборили на земята до ел. табло на партера на бл.

16, в който живее св. Н. и го удряли многократно с юмруци и ритници по тялото и в областта на бъбреците и чрез заплашване – Д. му казал, че ако не даде в петнадесет дневен срок сумата от 42 000 лева, „за него ще стане страшно“, да извърши нещо против волята му 3

– да заплати на Д., М. и А. парична сума в размер на 42 000 лева и с това му причинил на 14.07.2015 г. имотна вреда в размер на 200 лева.

На 30.12.2015 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 17646/2016 г. по описа на СпНС.

С присъда от 25.01.2018 г., постановена по НОХД № 1746/2016 г. по описа на СпНС Н. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т., вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

С решение № 6 от 09.04.2019г., постановено по ВНОХД № 408/2018 г. по описа на АСпНС е изменена присъда от 25.01.2018 г. в частта относно наложеното на Н. А. наказание „глоба“ в размер на 4 000 лева, както и по отношение в частта по приложението на чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

С решение № 189 от 13.11.2019 г., постановено по н.д. № 741/2019 г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение от 09.04.2019 г., в частта по обвинението по чл. 214, ал.2, т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.4 и т.5 срещу тримата подсъдими, както и в частта по приложението на чл. 23 от НК. В останалата частта въззивното решение е потвърдено.

Делото е върнато на АСпНС за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 28.06.2021 г., постановена по ВНОХД № 585/2019 г. по описа на АСпНС Н. В. А. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.214, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 60232 от 17.12.2021 г., постановено по н.д. № 917/2021 г. по описа на ВКС.

По делото са представени: статия „Двама полицаи и частен охранител на съд за изнудване", публикувана на ******** г. в общодостъпния сайт https://pik.bg/, статия „ Обвиниха полицаи и охранител за рекет и побой", публикувана на ******** г. в общодостъпния сайт https://mirogled.com/, статия „Полицаи от Перник отиват на съд за изнудване и побой", публикувана в общодостъпния сайт https://komentator.bg/, статия „Чия полиция ни пази", публикувана на /******** г. в общодостъпния сайт https://www.desant.net/, от които се установява, че наказателното производство срещу Н. А. е било отразявано в медиите, като в редица публикации е било споменавано и неговото име.