Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Благоевград, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200854 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на В. М. Л. с местоживеене в Благоевград против НП№24-1116-001401/07.05.2024г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 10 точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати редица процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Твърди се също, че не са обосновани наложените санкции на дееца.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо с преписката по делото, 1 санкционният орган твърди, че жалбата е неоснователна и се прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 30.05.2024г. и на 07.06.2024г., в законния срок, срещу него е постъпила и процесната жалба./

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 19.12.2023г., мл.автоконтрольор-св.И. К. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРБлагоевград, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата си-св.Д. П., е съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №848737 за това, че на посочената дата и в 06.50 часа, в Благоевград, по бул.“Св.Д. Солунски“, с посока на движение от СБА към Бензиностанция „ОМВ“, е управлявал лек автомобил с марка „Сузуки Балено“, с рег.№..., собственост на ... от град Костинброд, като при извършена проверка на Л. и направена справка с дежурен при 02 РУ на МВР, е установено, че автомобила не е регистриран по надлежен ред и е със служебно прекратена регистрация от 13.12.2023г. по чл. 143, ал15 от ЗДвП. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично на дееца на датата на съставянето му, като в него е отразено, че са снети и иззети 2бр. регистрационни табели и СУМПС.

След издаването на АУАН, е издадена Мотивирана резолюция №231116-М000222/21.12.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБлагоевград, с която е прекратена първоначално преписката и тя е изпратена за проверка на данни за престъпление по чл. 345 от НК на РП- Благоевград, но с Постановление от 08.04.2024г., този съдебен орган е отказал да образува досъдебно производство, тъй като е приел, че няма данни за такова престъпление, което да е извършено от страна на жалбоподателя и отново е 2 върнал преписката на санкционния орган за реализиране на административнонаказателна отговорност на дееца.

След издаденото Постановление на РП-Благоевград за отказ да се образува наказателно производство, въз основа на АУАН, на 0705.2024г., Началникът на група при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №24-1116-001401, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемане на 10бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, заради приложението на санкционната норма по чл.175, ал.1 от ЗДвП. Постановлението е връчено лично на жалбоподателя и срещу подпис на 30.05.2024г.

Изложените в АУАН фактически обстоятелства се потвърждават при разпита на свидетелите К. и П., които установяват, че спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен достъп до информация и дежурен полицай, констатирали, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация по ЗДвП заради неизвършена пререгистрация на процесния автомобил, след неговата покупко-продажба.

Свидетелите потвърждават и, че АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен лично на дееца. Св.К. сочи също, че жалбоподателят изрично споделил, че не е знаел за служебната дерегистрация на управляваният от него несобствен автомобил . В своите обяснения в процеса, Л. потвърждава това си изявление. Установява, че на процесната дата е бил ангажиран като „шофьор“ от фирмата на ..., която е собственик на процесния автомобил, като при предоставянето за ползване на този автомобил, получил и всички необходими документи за управлението му, в това число и полици за застраховка“Гражданска отговорност“, заради което и Л. не е допускал, че е възможно автомобила да не е регистриран при сключването на такава застраховка за него. В хода на проверката бил извикан и управителя на фирмата –собственик на автомобила, който също се оказало, че не е уведомен и не е знаел за служебната дерегистрация на процесното МПС.

3

От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 02.08.2002г.и е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.

Видно от приетият като доказателство в процеса, договор за покупкопродажба на МПС от 11.10.2023г. и регистрационен талон на посоченият в НП лек автомобил, това МПС е закупено и е било собственост към датата на проверката на „Есар Груп-2017“ЕООД, с управител и представител ...

.Последното е удостоверено и с нотариална заверка върху договора от 11.10.2023г.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от посочените гласни и писмени доказателства по делото, които не са противоречиви, а логични, последователни и кореспондиращи по между си, заради което съдът ги кредитира като годно доказателствено средство за изясняване на обективната истина в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, в това число дата и място на съставянето им, орган, който ги съставя, дата, място и фактически обстоятелства , свързани с извършването на твърдяното нарушение, негова правна квалификация и доказателства, които го установят.

В НП е посочена и санкционната норма, която обосновава наложените административни наказания на Л.. Ето защо, съдът намира възраженията на 4 жалбоподателя за липса на такива реквизити за неоснователно.

Въпреки горното съдът приема, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като по същество неговото съдържание не кореспондира като изпълнително деяние със съдържанието на АУАН, който го обосновава, както и с нормата, която е отразена като нарушена такава /чл.140, ал.1 от ЗДвП/. Така според АУАН, нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че на посочената дата и място е управлявал процесният автомобил, който „е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП“, а според НП, Л. е управлявал този автомобил, който „не е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 145, ал.15 от ЗДвП“ и въпреки това въпросното МПС „не е било регистрирано по надлежния ред“.Това съществено противоречие относно вида и естеството на твърдяното нарушение на дееца, несъмнено е рефлектирало в съществена степен на правото му на защита, след като той не може да разбере в какво се изразява неговото твърдяно противоправно поведение в този казус, за това следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение в конкретният казус .

Именно в тази насока са и част от възраженията в жалбата, които съдът намира за основателни.

При тези съображения, съдът приема, издаденото НП за процесуално незаконосъобразно и като такова следва да се отмени само на това основание.

Наред с горното съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил от субективна страна, вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

Съгласно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства с отбелязване в автоматизираната 5 информационна система, когато собственик на пътно превозно средство не изпълни задължението си по чл. 143, ал.1 от ЗДвП, да го регистрира на свое име в двумесечен срок от придобиването му.

В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /19.12.2023г., в 06.50/ и на процесното място / в Благоевград по бул.“Св.Д.

Солунски“, с посока на движение от СБА към Бензиностанция „ОМВ“/, жалбоподателят е управлявал лек автомобил / с марка „Сузуки Балено“, с рег.№..., собственост на ... от град Костинброд според НП, а според договор за покупко-продажба това МПС е било собственост към този момент на Есар Груп-2017“ЕООД, с управител и представител .../, който е бил без регистрация /заради служебното му дерегистриране, респ. прекратяване на регистрацията му по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП и неизвършеното пререгистиране на автомобила а името на новият собственик след 11.10.2023г., какъвто обаче не е жалбоподателя Л../ С това си поведение, жалбоподателят е извършил от обективна страна формално вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По делото обаче не се доказа, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение и от субективна страна-виновно и съзнателно. В тази връзка не се представиха никакви доказателства по делото от санкционния орган, като знанието за извършената служебна дерегистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, се опровергава с представения по делото договор за покупко-продажба, в който не фигурира като страна дееца Л. като страна, с неговите обяснения, както и с показанията на св.К., пред когото Л. изрично е заявил, че не е знаел за констатираната дерегистрация служебно на управляваният от него автомобил на процесната дата. Не се наведоха такива твърдения и при разпита на свидетелите по акта, още повече, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и за него не съществува задължение за пререгистрирането му в срок по ЗДвП при смяна на собствеността, респ. не може да се презюмира знанието му за това негово задължение за регистрация в качеството на преобретател на процесното МПС.