Решение № 105 от 12.04.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. гр. Лом, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620100720 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявени от „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, с адрес: гр. ****, представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д., пълномощник: юрк. В. М., срещу Д. Б. П. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. **** и настоящ адрес: гр. ****, обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 264,50 лв. /двеста шестдесет и четири лв. и 50 ст./ - дължима сума за ползвана ел. енергия за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г., както и лихва за забава в размер на 12,09 лв.

/дванадесет лева и 09 ст./ за периода, дължима към дата 30.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 14.10.2021 г. - за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 2203/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 789 от 05.11.2021 г. Претендират се разноските направени в заповедното производство и разноските направени в 1 настоящото производство.

Твърди се, че „ ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия съгласно издадено решение от ДКЕВР. Ищецът твърди, че се намира в облигационни правоотношения с ответника. Дружеството е доставяло на Д. Б.

П. с ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в гр. **** , с клиентски номер **** ел. енергия за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г., за което е издало отделни фактури, които не са заплатени: Фактура № 0305720185 от 15.03.2021 г. на стойност 143,76 лева за периода 23.01.2021 г. – 21.02.2021 г.; Фактура № 0306874589 от 14.04.2021 г. на стойност 121,58 лева за периода 22.02.2021 г. – 22.03.2021 г. и Фактура № ********** от 14.05.2021 г. на стойност 11,25 лева за периода 23.03.2021 г. – 22.04.2021 г.

Твърди се, че посочените задължения по изброените фактури са станали изискуеми, тъй като, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД , абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че чл. 20, ал. 1 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Релевира се, че, на основание чл. 107 от ЗЕ, ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - гр. Лом, по което е образувано ч. гр. дело 2203/2021 г. По повод депозираното заявление е издадена Заповед № 789 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.11.2021 г. Сочи се, че, в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях, до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Заявява се, че в посочените фактури е начислена лихва за забава в общ размер на 12,09 лева.

Твърди се, че, към момента на предявяване на исковата молба в Районен съд - гр. Лом, претендираните суми не са погасени.

С Молба с вх. № 895 от 03.02.2023 г., (предадена на куриер на 31.01.2023 г.) ищецът е посочил, че задълженията за лихва и главница за погасени. С молба № 2126 от 17.03.2023 г. ищецът е представил извлечение за фактури и плащания за процесния период, видно от което ответникът е превел сума в размер на в размер на 276,59 лева на 20.04.2022 г. Иска се постановяване на Решение, в което да се съобрази направеното плащане след депозиране на исковата молба. Претендират се разноски по настоящото дело.

Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не се явява в откритото съдебно заседание, за него се явява назначеният особен представител адв. Ц. П. при МАК.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните, по силата на което ищецът продава ел. енергия на ответника, която не е била заплатена в срок. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител на ел. енергия, предоставяна от ищеца „ЕНЕРГО-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691.

Не се спори относно размера на претендираната мораторна лихва.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е платил, след завеждане на исковата молба, цялото задължение по претендираната главница и лихва. При това положение искът следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.

Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и размер.

Следва обаче да се посочи, че Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска.

Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

3

Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че, с иска по реда на чл. 422 от ГПК, се установява съществуването на вземането към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поради това съдът, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.

4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с извършеното на 20.04.2022 г. плащане, са погасени претендираната главница и мораторна лихва.

Т. е., към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане преди предявяване на исковата молба, но след образуване на заповедното производство, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главницата и мораторна лихва, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за 4 неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата и мораторната лихва поради погасяването им, респективно следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.

№ 112/1956 г. е прието, че, по общо правило, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато, след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че, с поведението си, ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл, с оглед правилото Per argumentum a contrario (по аргумент на/от противното), следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът, с поведението си, не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на делото, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Освен това, в срока за отговор, предявеният иск не е признат от ответника. На ищеца следва да се присъдят разноски. Претендират се разноски в исковото производство в размер на 75 лева за довнесена държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство.