Решение № 255 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. П., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500362 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №401/27.03.2024г., постановено по гр.д.№5/2024г. по описа на РС- П. е осъдена Ц. И. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15, ет.1, да заплати на И. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“В.“ №15, съдебен адрес: гр.П., ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, с пълномощник и процесуален представител адв.А. К. от АК- П., с адрес на кантората: гр.П., ул.“И. Вазов“ №12, ет.1, офис 4, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата в размер на 1000лв., представляваща обезщетение за причинените му от нея неимуществени вреди от осъществения от същата деликт, изразяващ се в публично нанесени му обиди и приписване извършването на престъпление, осъществен на 15.10.2023г. в гр.П., на улица „В.“ около 15.30-16,00 часа, а именно: „Крадец, шизофреник, алкохолик“; „Зареждаш цялата махала с крадената нафта“; „С подкупи от кражбите ти на нафта си създаваш приятелствата“; „Ще отидеш там, където е мястото на крадците“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 850лв.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Ц. И. Ш., чрез пълномощника й адв.Н. Я..

Твърди се в същата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и са нарушени съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока се визира, че правните и фактически изводи на районния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, като приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.

Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила, съгласно разпоредбите на чл.12, чл.236, ал.2 от ГПК, първата инстанция не е обсъдила всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Приема се, че доказателствата са обсъдени избирателно и повърхностно, което е довело до необсъждане на множество конкретно установени обстоятелства по делото, релевантни за разкрИ.е на обективната искания. В случая, невземането предвид и на установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за спора се счита, че съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на първоинстанционното решение, а оттам и до нарушение на материалния закон.

Твърди се, че районният съд неправилно е възприел и съответно основал изводите си върху показанията на свидетелите П. и И., без да вземе предвид тяхната заинтересованост. Сочи се, че тези свидетели описват здравословното състояние на ищеца и майка му, като тези техни възприятия са приети от съда, без да се вземе предвид, че същите не са медицински лица. В случая се счита, че тези гласни доказателства не са достатъчни за да се твърди, от първоинстанционния съд, че по безспорен и категоричен начин в патримониума на ищеца са настъпили неблагоприятни изменения- вреди.

Твърди се, че по делото не са представени медицински документи за влошилото се здравно състояние на И. Ш. и неговата майка.

Сочи се, че съдът не е призовал, като свидетели д-р М.а оказала медицинска помощ и нейния зет, за който свидетелят П., че също бил на улицата и помогнал на ищеца да отида до домът му, където му била оказана медицинска помощ и не се поиска изготвянето на съдебно- медицинска експертиза.

Визира се, че И. Ш. не се е справил с доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав 2 изразяващи се в противоправно поведение на Ц. Ш. и наличието на причинна връзка между него и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил и кредитирал единствено доказателствата на ищеца, като в случая е игнорирала доказателствата представени от Ц. Ш., без да вземе предвид, че същите потвърждават противоправните действия извършени от И. Ш. и без са се обоснове в мотивите на решението, защо приема едни доказателства, а отхвърля други.

Твърди се, че районният съд не е отчел и факта, че исковата молба е подадена от ищеца, след като Ц. Ш. е подала жалба на 16.10.2023г. до РП- П., с вх.№5416/16.10.2023г.

Сочи се, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид, че преди това на 02.10.2023г., Ц. Ш. е подала жалба срещу И. Ш. до РП- П., с вх.

№5416/02.10.2023г. и жалба до Регионална инспекция по околната среда и водите. Ш. е била уведомена от инспекцията, че след извършена проверка в посочения имот е констатирано действително наличието на мазни петна с миризма на нафта, излята в почвата около плододаващите растения от вида киви. Също било констатирано, че мазните петна се наблюдавали в основата на самите петна, както и по зида на намиращата се близост ограда. В резултат на извършената проверка бил съставен констативен протокол на И. Ш. като му е издадена задължително предписание да извърши почистване/изгребване на замърсената почва от нафта и да я съхранява в подходящи съдове.

Твърди се, че по делото не са събрани доказателства от които да се обоснове извод, че Ц. Ш. е отправила към ищеца И. Ш. думи и изрази с които да е наранила честта и достойнството му. Приема се, че това твърдение е голословно с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От показанията на свидетелите М. Ш. и А. Ш.а, които не са кредитирани от съда се установява, че те не са чули Ц. Ш. да е изрекла твърдените в исковата молба обидни думи на И. Ш.. Чули са единствено гласовете на ищеца и неговата майка, които са обиждали ответницата.

С оглед на това се счита, че не е налице извършения от Ц. Ш. деликт, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправно, виновно поведение.

3

Твърди се, че районният съд е достигнал до грешни изводи, като е постановил в мотивите на решението си, че Ц. Ш. е осъществила състава на престъплението „обида“. За обидни действия в случай се приема, че не може да се говори, тъй като същите не са доказани по безспорен и категоричен начин, защото е налице съществено противоречие между свидетелските показания на св.П. и св.И.. Районният съд не е взел предвид, че в отговора на исковата молба, Ц. Ш. категорично отрича да е изрекла твърдените обидни изрази, като това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на св.М. Ш. и св.А. Ш.а, които категорично са потвърдили, че тя не използва такива думи и изрази.

Твърди се, че в настоящия случай, осъществените от Ц. Ш. деяния не са противоправни, тъй като произтичат от факта, че изказването на мнение, чрез слово- писмено или устно е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България.

По отношение на претърпените от И. Ш. неимуществени вреди в резултат на деянията по чл.146 и чл.147 от НК се визира, че не са доказани в какво точно се изразяват същите и дали става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другимо- чл.45 от ЗЗД.

Визира се, че от съдържанието на исковата молба следва извод, че релевираното от И. Ш. непозволено увреждане се основава на нарушение от страна на Ц. Ш. на императивни правни норми от областта на наказателното право. Това са нормите на чл.146 и чл.147 от НК, а именно съставите на обида и клевета. Противоправното поведение на ищеца се обосновава именно с нарушение на тези правни норми. В тази насока се приема, че това налага да се изследват фактическите състави на тези правни норми от РС- П., което не е сторено при постановяване на решението. Коментират се формите на изпълнително деяние касаещи обидата и клеветата.

Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли изцяло предявения от И. П. Ш. иск, срещу Ц. И. Ш., като неоснователен и недоказан, по основание и размер.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на И. П. Ш., чрез пълномощника му адв. К. от АК- П..

Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е допустима, но по 4 съществото се е неоснователна. В този аспект се визира, че наведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Приема се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички искания и възражения на страните, допуснатите и събрани по делото доказателства- писмени и гласни, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изложил е и мотиви досежно приложното поле на чл.172 от ГПК и мотиви, защо кредитира едни свидетелски показания, а други не, досежно релевираните за спора факти.

Правилно е квалифицирано от съда деянието и неговата противоправностобида по смисъла на чл.146 от НК и приписване извършване на престъпление, като е отговорено в мотивната част на решението и на възражението на ответницата- жалбоподател за изразено от нея отрицателно мнение и оценъчно съждение, което не било противоправно деянието.

Относно оплакването, че не е достатъчно само със свидетелски показания да се доказва претърпяна от ищеца вследствие на деянието вреда, а трябва медицински документи, СМЕ, то се сочи, че следва да се има предвид характера на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Изложени са подробни съображения за това.

Искането е да се постанови решение, с което въззивната жалба се остави без уважение, като неоснователна, съответно се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя Ц. И. Ш., редовно призована не се явява. За нея се явява пълномощникът й адв.Н. Я.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан по размер. В този смисъл се излагат съображения, подробно изложени в представени писмени бележки.

Моли се за присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата- И. П. Ш., редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.А. К.. Последната оспорва подадената въззивна жалба, като моли да се постанови съдебно решение, с което да се остави без уважение същата и се потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Изцяло поддържа изложените в отговора аргументи от правна и фактическа страна. Претендира разноски 5 пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред РС- П. производството е образувано по повод на подадена искова молба от И. П. Ш., против Ц. И. Ш., с която се предявени искове, с правно основание чл.45 от ЗЗД- за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД- за законна лихва.

Твърди се от страна на ищецът, че ответницата е негова леля- сестра на майка му. Живеят съвместно в един имот, находящ се в гр.П., ул.„В.“ №15, в който е построена двуфамилна жилищна сграда, като ответницата и синът й живеят на първия етаж от сградата, а ищецът и майка му- на втория етаж.

Дворното място, таванските и избените помещения се ползват общо от тях.

Сочи се от Ш., че от дълги години, както и към настоящия момент работи като международен шофьор, поради което повечето дни от месеца е извън дома си. Ответницата също доста години живеела в САЩ, така че имотът се обитавал преимуществено от майка му и от сина на ответницата.

През този период поддържали помежду си горе- долу нормални, спокойни отношения.

Визира се, че след завръщането на ответницата от САЩ и трайното й установяване в имота в гр.П., отношенията им се влошили. Възползвайки се от отсъствието му, поради естеството на работата му, ответницата и синът й подлагали на психически тормоз майка му, обиждали я, непрестанно я следели къде ходи, с кого се среща, с какво се занимава. Търсели непрекъснато повод за скандал, позволявали си да унищожават имущество, което е общо на всички им, съсипвали растения, които са засадени от майка му и за които тя се грижела. Това поведение се насочило и към него, когато се прибирал от път и пребивавал в дома си. Ситуацията се влошила особено много, след като ответницата научила, че ищецът е инвестирал в изграждане на малка фотоволтаична електрическа централа в негов собствен имот в с.Елшица. Леля му решила, че е станал милионер, озлобила се към него и майка му още повече. Заплашвала ги, че ще намери начин да ги съсипе. Без повод и основание започнала да подава жалби срещу него до полицията, 6 икономическа полиция, прокуратурата, в които твърдяла, че той я обезпокоявал, вдигайки шум, че бидейки международен шофьор крадял нафта, която включително и продавал, че незаконно е монтирал на покрива на къщата соларен панел за топла вода, че е психично болен /шизофреник/ и алкохолик и да се вземат мерки срещу него. Срещу майка му също подавала жалби. Вследствие поведението на ответницата, а и на сина й, ищецът и майка му в един момент започнали да обмислят вариант да продадат тяхната собственост и да напуснат имота, тъй като тормозът и напрежението им дошли в повече.