Решение № 1190 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110205689 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, подадена чрез управителя И. И. Ф. М., срещу Наказателно постановление № 23-2400649/10.02.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се твърди, че работникът Т. Ц. е имал и друг трудов договор, сключен с „**** ЕООД, който е бил прекратен на 20.09.2023 г., но наказващият орган не бил взел предвид, че работникът фактически е постъпил на работа на 24.09.2024 г., на която дата му е бил връчен препис от входираното уведомление до НАП по чл. 62, ал. 1 от КТ. Сочи, че 23.09.2024 г. е бил обявен официално за почивен ден, поради което служителят не бил полагал труд в този ден. Оспорва изводът на наказващия орган, че на 23.09.2024 г. Ц. е полагал труд. Счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от доказателствата по преписката не се доказвало по безспорен начин извършването на нарушението, нито вината на жалбоподателя. Излага собствена фактическа обстановка, като сочи, че лицето не е било допуснато до обекта без надлежно връчени книжа по смисъла на КТ, поради което счита, че нарушение не е осъществено. Намира, че дори съдът да прецени, че са осъществени признаците на нарушението, то случаят следвало да се счете за маловажен. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения си процесуален представител - адв. Н. Г., която поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В пледоарията си адв. Г. сочи, че изводът на наказващия орган, че Т. Ц. е осъществявал трудова дейност на 23.09.2024 г. е необоснован и не кореспондира с доказателствата по делото. Сочи, че е възможно да е 1 допусната грешка в работните графици, а и същите не били доказателство за процесното деяние. Позовава се на показанията на свидетеля Ц., който заявява, че не е полагал труд през почивни и празнични дни. Навежда, че установяването на административното нарушение е въз основа на косвени доказателства. Счита, че дружеството-жалбоподател е изпълнило задълженията си за регистрация и прекратяване на трудовите договори и подаване на нужните уведомления. Твърди, че в хода на производството нарушението не е било доказано по безспорен начин, а дори и да се приеме противното, според адв. Г. случаят бил маловажен. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София област, се представлява от юрисконсулт Иванов, който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от представените от дружеството-жалбоподател книги за инструктаж било видно, че Ц. е постъпил на работа на 23.09.2024 г. Позовава се на представения график, като счита, че от същия се установявало, че Ц. е работил на 23.09.2025 г. от 10:30 ч. до 16:00 ч., което кореспондирало и с ведомостта за заплати. Поради това намира, че дружествотожалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Счита, че случаят не може да бъде счетен за маловажен поради забраната, уредена в чл. 415в, ал. 2 от КТ. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.06.2023 г. свидетелят Т. Ц. сключил трудов договор № 13/10.06.2023 г. с дружеството „**** ЕООД, като Ц. започнал работа като продавач-консултант с място на работа гр. София, ул. „Солунска“ № 52 – магазин за чай и шоколад „***“.

На 20.09.2024 г. този трудов договор бил прекратен, като на същата дата бил сключен нов трудов договор № 13/10.06.2023 г. между дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД и Т. Ц. със същия предмет – по силата на този трудов договор Ц. заемал длъжността продавачконсултант с място на работа гр. София, ул. „Солунска“ № 52 – магазин за чай и шоколад „***“. Тази промяна настъпила по повод взето решение от едноличния собственик на капитала на двете дружества „**** ЕООД и „***“ ЕООД – И.Ф.М.

Работното време на обекта било от понеделник до петък в диапазона от 10:30 ч. до 19:00 ч., в събота от 11:00 ч. до 19:00 ч., а в неделя от 11:00 ч. до 18:00 ч., като конкретните смени се определяли посредством изготвяне на работен график. Свидетелят Т. Ц. работел в дните от понеделник до петък.

На 23.09.2024 г. /понеделник, но почивен ден след официалния празник на 22.09.2024 г., неделя/, свидетелят Т. Ц. полагал труд в обекта съгласно одобрения график, според който същият следвало да се яви на работа в обекта от 10:30 ч. и да работи до 18:00 ч. В същия ден на Ц. били проведени инструктажи по безопасност и здраве при работа, за което положил подписите си в съответните книги. В този ден, св. Ц. получил и копие от подписания нов трудов договор с *** ЕООД, съгласно приложената към него декларация.

На 23.09.2024 г. свидетелката Л. Г., която отговаряла за счетоводната дейност на дружеството „***“ ЕООД, депозирала уведомление по чл. 62, ал. 2 от КТ за сключения на 20.09.2024 г. договор, като въз основа на него, в 19:37:03 ч. на 23.09.2024 г. била издадена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 30Е000982526/23.09.2024 г. Копие на това уведомление било връчено на св. Ц. на 24.09.2024 г.

Т. Ц. получил трудово възнаграждение за м. септември 2024 г. от двете дружества – „**** за 14 /четиринадесет/ дни с основание „пл. отп. чл. 155, ал. 1“ и от „***“ ЕООД за 6 2

/шест/ отработени дни. В графика за м. септември 2024 г. на *** ЕООД, било вписано, че св.

Ц. и неговата колежка М. Г. са работили от 23.09.2024 г. /понеделник/ до 27.09.2024 г.

/петък/, след което и на 30 и 31.09.2024 г., общо 7 дни, макар месец септември да има само 30 дни.

На 03.12.2024 г. била извършена проверка на място по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД – магазин за чай и шоколад „***“. По време на проверката инспекторите от проверяващият екип при Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, част от които бил и св. И. Г., заварили в обекта свидетеля Т. Ц., който полагал труд като продавач-консултант в 16:45 ч. На последния била предоставена декларация, която той попълнил собственоръчно, като Ц. декларирал, че работи в „***“, стопанисвано от дружеството-жалбоподател, считано от м. септември 2024 г. на длъжност продавачконсултант, като попълнил и данни относно работно време, почивки, почивни дни и трудово възнаграждение, като отбелязал и че има сключен трудов договор.

Проверката продължила въз основа на документи, като в хода на производството на проверяващия екип били предоставени допълнителни такива от дружеството-жалбоподател.

Резултатите от проверката били обективирани в издаден протокол за извършена проверка № ПР2447873 от 11.12.2024 г. В същия било отразено, че в хода на проверката са били установени 9 на брой нарушения, като за 8 от тях били издадени предписания.

Било установено и че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е допуснало на 20.09.2024 г. до работа свидетеля Т. Ц., на длъжност „продавач-консултант“, без предварително да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов договор. Така било прието, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ вр. чл. 63, ал. 1 от КТ. Инспекторите от проверяващия екип стигнали до този извод, позовавайки се на справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с придружително писмо №30Е000982526 от 23.09.2024 г. Констатирали, че работодателят бил уведомил ТД на НАП за сключване на трудовия договор със свидетеля Ц. на 23.09.2024 г. в 19:37:03 ч., а приели, че според сключения между дружеството-жалбоподател трудов договор № 3/20.09.2024 г. било удостоверено, че Ц. бил постъпил на работа на 20.09.2024 г. В протокола било направено и позоваване, че съгласно представения от дружеството-жалбоподател работен график се установявало, че Т. Ц. е полагал труд на 23.09.2024 г. във времевия интервал 10:30-18:00 ч.

За последното констатирано нарушение свидетелят И. Г., в присъствието на свидетел на установяване на нарушението - С. Д., издал срещу „***“ ЕООД АУАН № 232400649/11.12.2024 г., за това, че на 23.09.2024 г. свидетелят Т. Ц. е бил допуснат до работа без да му бъде предоставено заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. В АУАН било отразено, че нарушението е констатирано на 11.12.2024 г. при приключване на проверката в ДИТСО. Като нарушена разпоредба била посочена чл. 63, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ.

АУАН бил връчен на И.Ф.М.– управител на дружеството-жалбоподател. В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН било депозирано възражение с вх. № 24144268/18.12.2024 г.

Същото било счетено за неоснователно от наказващия орган и така било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-2400649/10.02.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Същото било връчено на управителя на дружеството И.Ф.М.на 27.03.2025 г. срещу подпис, а на 09.04.2025 г. била изпратена жалба срещу него до Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите И. Г., Л. Г.-С. и Т. Ц., като и от събраните по делото доказателства, а именно: приложените към административната преписка, както и приетите в хода на съдебното 3 следствие трудови договори от 10.06.2023 г. и 20.09.2024 г., справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 13.06.2023 г. и 23.09.2024 г., справка, относима към трудов договор от 10.06.2023 г., уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 10.06.2023 г. и 20.09.2024 г.; работен график за месец септември 2024 г; декларация по чл. 63, ал. 4 от КТ от Т. Ц., писмо от ДИТСО до ТД на НАП-София и отговор от НАП, фишове за заплата на Т. Ц. за м. септември 2024 г. от дружествата „**** ЕООД и „***“ ЕООД, и от останалите приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Г., тъй като ги намира за логични, последователни и добросъвестно изложени, като в хода на съдебното следствие св. Г. демонстрира ясно съхранен спомен за случая. Показанията му се явяват информативни относно процеса по извършване на проверка на място в обекта, стопанисван от дружествотожалбоподател, както и по документи. Показанията му са източник на информация и за установените обстоятелства, констатирането на нарушението и взетите предвид доказателства за формиране на този извод.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката Л. Г.-С., тъй като същите са логични и последователни и в синхрон с кредитирания от съда доказателствен материал. От същите съдът установи, че тя организира счетоводството на дружеството-жалбоподател, както и че тя е осъществила процеса по преназначаване на служителите от дружеството „**** ЕООД в „***“ ЕООД, в това число и прекратяването на стария трудов договор и сключването на новия със свидетеля Ц.. От изложеното от нея съдът установява, че именно тя е изпратила уведомленията към НАП във връзка с тези трудови договори, като по-конкретно това се е случило на 23.09.2024 г. вечерта. Това обстоятелство съдът кредитира напълно, намирайки го за подкрепено от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.