Решение № 1245 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501895 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба , подадена от Л. Т. Н., с ЕГН:**********, от ***, чрез пълномощника му по делото адв.К. Г., против решение № 254/10.05.2024г., постановено по гр.д. №2123/2023 г., по описа на Районен съдАсеновград, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Ф. К. Б., с ЕГН **********, от ***, сума в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й на 20.09.2023 г. на територията на поземлен имот с идентификатор *** в общ.

Асеновград вследствие от ухапване от куче, намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023 г., до окончателното й плащане.

От жалбоподателя се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността му за вреди по реда на чл.50 от ЗЗД, в качеството му на лице, упражняващо надзор върху животното. Твърди, че от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото не е установено , че кучето за което той се грижи е ухапало ищцата. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстнационното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция , при условията на евентуалност за намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата , тъй като е навлязла в чужда собственост.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ф. К. Б. с ЕГН: **********, подаден чрез процесуалния й представител адв. Й. Л., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззивната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна :

В исковата си молба ищцата Ф. К. Б. с ЕГН: **********, е изложила съображения, че на 20.09.2023 г. около 11 часа отивала на интервю за работа във фирма „***“, находяща по пътя гр. Асеновград – с. Моминско. Тъй като не успяла да намери адреса на фирмата, спряла автомобила си на паркинга на фирма „БРЕД“ ЕООД, с ЕИК ***, находящ се в землището на гр. Асеновград, местност „Корията“ и с идентификатор ***, за да я упътят. Дворната врата била отворена, тъй като през нея влизал товарен бус. Ищцата не влязла в двора, защото пред нея се появило голямо черно-бяло куче, което започнало да ръмжи и лае срещу нея. Кучето я приближило, подскочило и се опитало да я захапе за ръката , но успяло само да грабне ключовете й , след което захапало раницата на гърба й. Ищцата се изплашила от кучето, започнала да вика за помощ и да тича към двора, с надеждата някой да й помогне. За да не я достигне кучето започнала да се изкачва по малки стълби, находящи се близо до оградата, но кучето успяло да я захапе по десния крак под коляното. След това ищцата се покачила на парапета на стълбите,когато дошъл ответникът Л.

Н., който прибрал кучето. След инцидента ответникът я закарал до Спешна помощ в гр. Асеновград, за да й бъде указана медицинска помощ, а оттам изпратена в хирургията за зашиване на раната, причинена й от ухапването от кучето. На следващия ден – 21.09.2023 г., ищцата посетила отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където й било издадено и съдебномедицинско удостоверение.Ищцата твърди, че в резултата от ухапването от животното, намиращо се под надзора на ответника, са й били причинени следните наранявания: рана в областта на дясна подбедрица от ухапване с триъгълна ламбовидна форма с размачкани ръбове и дъно с 2 размери на лъчите съотв. 5 см. и 6 см., налагаща хирургичен шев и дренаж – първична хирургична обработка.Твърди , че вследствие на инцидента е претърпяла силни и нетърпими болки и страдания от причинените й телесни повреди – рани и охлузвания от ухапване от куче в областта на дясната подбедрица; също и дискомфорт, стрес, уплаха, обикаляне по лечебни заведения и полиция, което е свързано със загуба на време и средства. Излага твърдения, че като се придвижва все още леко накуцва, изпитва болка ,чувства се несигурна, страхува се да не бъда нападната отново, както и ходи побавно.Въз основа на така изложените съображения е отправила искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ухапване от куче, намиращо се под надзора на ответника , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер.Не е оспорил обстоятелствата,че се грижи за куче на почти 3 години, около 35 кг., което отглежда в двора на предприятието с идентификатор ***, собственост на неговия син.Изложил е твърдения, че дворът е ограден от всички страни,а кучето никога не е излизало навън. Не оспорва, че на 20.09.2023 г. около 11 ч пристигнал в предприятието товарен микробус, на който му отворил входната врата, за да влезе и ответникът чул кучето да лае и някой извикал. Тогава ответникът видял ищцата качена на металния парапет на рампата, а кучето стояло далеч от нея преди стълбите. Ответникът донесъл вода на ищцата и отишъл да затвори входната врата на двора, като по пътя намерил чантата й. След това закарал ищцата до болницата в гр. Асеновград и там заплатил сума около 10-20 лв., тъй като тя не била здравноосигурена.Твърди , че не е видял кучето да е ухапало жената, че същото не е агресивно, макар и да е голямо, като никога не е било връзвано, защото не представлявало опасност. Твърди, че на входната врата имало надписи с предупреждение за куче , а до вратата имало звънец. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушаване от нейна страна на забраната за влизане в чужда собственост.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане от ищеца за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените й вреди от животно, намиращо се под надзора на ответника, , съдът приема, че по делото е предявен иск с правно основание чл. 50,ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Първоинстанционният съд е дал вярната правна квалификация на предявения иск, произнесъл се е по предмета, с който е бил сезиран, поради което решението му е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на казаната правна норма за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл. 50,ал.1 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от животно; животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под 3 чийто надзор се намира животното; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира то; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното е безвиновна. При отговорността по реда на чл.

50,ал.1 от ЗЗД не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента, като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и приетата СМЕ , въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника по спора,че в процеса не е установено ищцата да е била ухапана именно от кучето намиращо се под негов надзор, и от което да са настъпили неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. Такова действително се е случило и то се извежда от веригата косвени факти, които се установяват в цялата доказателствена съвкупност по делото. Тези косвени факти се намират в хармонична връзка помежду си и корелират на събраните доказателства, като водят до единствено възможния извод – наличие на ухапване на ищцата от кучето на ответника.

В тази връзка от приложената по делото медицинска документация, както и от изготвеното по делото заключение от СМЕ, се установява по безспорен начин, че на процесната дата 20.09.2023г. ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в рана в областта на дясна подбедрица с триъгълна ламбовидна форма с размачкани ръбове и дъно с размери на лъчите съотв. 5 см. и 6 см., наложили хирургичен шев и дренаж, и същите отговарят на това да са нанесени от куче.Ответникът не е оспорил получените от ищцата травматични увреждания, не е оспорил , че инцидента е станал на процесната дата, не е оспорил и че към този момент е осъществявал надзор върху куче, порода „Каракачанка“, признал е също, че във връзка с травматичните увреждания и оказване на медицинска помощ е закарал ищцата до спешната помощ в гр.Асеновград, както и е заплатил съответната такса за преглед.Оспорил е единствено механизма на получените от ищцата увреждания с твърденията, че не са причинени от ухапване от процесното куче , без да сочи друг възможен механизъм.

Същевременно механизма на увреждането и нанесените на ищцата вреди се установяват в процеса и от показанията на разпитания по делото свидетел В. Ч. –син на ищцата , които съдът напълно кредитира, като последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване, отчитайки близката му родствена връзка с ищцата при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят има пълни и преки впечатления за състоянието на ищцата след инцидента , а показанията му са в логическа връзка и с извода на вещото лице и медицинската документация, установяващи по безспорен начин, че на процесната дата 20.09.2023г. ищцата е получила травматични увреждания, нанесени от куче.За механизма на увреждането дава сведения и свидетелката Е.Н., снаха на ответника, а от нейните показания се установява, че същият се грижи за куче около 30-35 кг., порода „Каракачанка“, което отглежда в имота находащ се на пътя между Асеновград –Моминско. Свидетелката научила от сина на ответника за 4 станал инцидент през 2023г. с жена, която била ухапана от кучето , като ответникът я завел до болницата, за да й окажат медицинска помощ и платил на хирурга около 80-100 лева, за да зашие раната, тъй като не била здравноосигурена.Според показанията на свидетелката кучето се държи приятелски към всички и никога не е било връзвано.

Така съвкупният анализ на посочените доказателства води до единствения възможен извод, че констатираните рани в областта на дясна подбедрица на Ф. К. Б. са причинени именно от кучето порода

„Каракачанка“, намиращо се под надзора на ответника. Кучето на ответника безспорно притежават опасни вредоносни свойства и характеристики.Касае се за едро куче,порода „Каракачанка“, като ответникът е бил длъжен да предприеме мерки и да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане , както и да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето съгласно изискванията разписани в чл. 35 от Закона за защита на животните , което в процесния случай не е сторил. Същевременно за ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД не се изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно, в който смисъл е и решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о./ Ето защо без правно значение е обстоятелството какво е по нрав животното на ответника , тъй като обстоятелствата свързани с характера и агресивността на конкретното куче ухапало ищеца не представляват освобождаващи от отговорност.