Решение № 125 от 28.07.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Харманли, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200217 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. Я. Г., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ...... против Наказателно постановление №22-0271-000992 от 25.08.2022 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят оспорва компетентността на АНО. счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което и НП било незаконосъобразно. Счита, че е допуснато нарушение по чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не било ясно какво точно е нарушил. Оспорва констатациите в АУАН, като счита, че е допуснато и нарушение на чл.52 от ЗАНН, както и на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. В НП липсвали задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН. Деянието било несъставомерно по посочените правни разпоредби. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Колева поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ АПИ, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

1

На 09.08.2022г., в 00:45 часа, жалбоподателят Н.Г., като водач на лек автомобил марка „Шевролет Камаро” с рег.№ СВ ...... КХ, е управлявал същия в гр.Харманли, по ул. „Преслав”, до кръстовището, образувано с бул. „Цар Освободител“, в посока към ул. „Васил Левски“, като не ползвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, вместо което рязко подал газ и повишил оборотите на двигателя, превъртайки задвижващите колела на автомобила и извеждайки го преднамерено извън контрол.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 703905 от 09.08.2022г. от С. С.

– мл.автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и е връчен на същия, като в законоустановения срок не са депозирани възражения против АУАН.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №22-0271-000992 от 25.08.2022 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.104б, т.2 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175а ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От жалбоподателя бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Михайлова и А.Г.а, които отричат във въпросната вечер жалбоподателят Г. да е правил дрифтове с автомобила. Съдът намира, че така събраните гласни доказателства обслужват единствено защитната версия на жалбоподателя, като следва да се вземе предвид и че същите са дадени от заинтересовани от изхода на делото свидетели (съпруга и тъща на жалбоподателя), поради което съдът не ги кредитира с доверие.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 703905 от 09.08.2022г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя С.С. и К.М. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, и според които жалбоподателят подал рязко газ и направил два кръга с автомобила в самото кръстовище. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно 2 легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание по чл.42, чл.43 и чл.57 от ЗАНН. Според съда ясно и точно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Описана е фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено същото, вкл. точния механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от жалбоподателя чрез превъртане задвижващите колела на автомобила, което пък е от значение за наличието на субективната страна на нарушението. Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на дадената правна квалификация на същото.

Както АУАН така и НП са съставени и съответно издадени от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в сроковете по ЗАНН. Съдът счита и че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.2 от ЗАНН, изискващ подпис на длъжностното лице, издало НП. В случая бе изискано и прието като доказателство оспореното НП в оригинал, който носи подписа на неговия издател, както и печат на РУ-Харманли.

Действително на жалбоподателя е бил връчен дигитален образ от НП, несъдържащ подпис на издателя му, каквато възможност за връчване по този ред и без подпис на издател е предвидена в закона – чл.186а ал.3 от ЗДвП (ДВ, бр.66/2023г., в сила от 01.08.2023г.), която разпоредба е била в сила и съответно действаща към датата на връчването на НП – 25.07.2024г. Следователно според съда не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на НП.

По същество жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 104б, т.2 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – „На водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“

От своя страна разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда следното:

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че твърдяното в НП нарушение е несъставомерно по посочената правна норма на чл.104б, 3 т.2 от ЗДвП, тъй като извършеното несъмнено покрива признаците на точно това нарушение, т.е. правилна е правната квалификация на нарушението.

Имайки предвид така посочените разпоредби и установените по делото факти, съдът намира, че се доказа безспорно, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил описаното в НП нарушение. Мястото, на което е извършено нарушението – в гр.Харманли, по ул. „Преслав“, до кръстовището с бул. Цар Освободител“, покрива легалната дефиниция за път, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а именно "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В подкрепа на изводите на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство са свидетелските показания на разпитаните хода на съдебното следствие свидетели – С.С. и К.М., чиито показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни, както и приетите писмени доказателства. Както вече се посочи по-горе, съдът не възприема за достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка гласните доказателства, събрани на страната на жалбоподателя чрез разпита на свидетелите А.Г.а и В.Михайлова, които са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица (съпруга и тъща на жалбоподателя), като едната свидетелка – В.Михайлова дори няма непосредствени възприятия относно случилото се. Поради това показанията на другата свидетелка - св.А.Г.а останаха изолирани, в противоречие с показанията на незаинтересованите свидетели С. и М., и неподкрепени от други доказателства в тази насока. Именно поради това съдът не ги кредитира с доверие и не извлича изводи от тях досежно фактическата обстановка по делото, извършеното нарушение и участието на жалбоподателя в него.

От друга страна безспорно се доказа, че жалбоподателят е подал рязко газ и завъртайки управляваният от него автомобил в кръг, като е торил това два пъти. Така повишил оборотите на двигателя, с което превъртал задействащите колела на автомобила и преднамерено го извел извън контрол. Именно тези му действия с автомобила представляват действия с висока обществена опасност и свидетелстват за нерегламентирано ползването от страна на жалбоподателя, като водач на моторно превозно средство, на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Извършването на горните действия е показателно че жалбоподателят ползва пътя, отворен за обществено ползване за цел, различна от превоза на хора и товари, и съответно говори за умисъл в поведението на жалбоподателя при извършване на описаното в НП нарушение.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175а ал.1, пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП административни наказания 4 глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания, каквито са и наложени на жалбоподателя.

Следва да се обсъди и възражението за маловажност на случая, направено с жалбата. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС). Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Настоящият състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.