Протокол № 125 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 125 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502131 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Въззивникът Ю. А. А., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззивницата М. А. А., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. С. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна А. Е. А., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. К. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице помагач Г. С. Д., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 71553/05.09.2024г. от Ю. А. А.

ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** срещу Решение № 2671/12.07.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110115993 по описа за 2022г. на ВРС, 40 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. А. ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено по отношение на А. Е. А. ЕГН **********, че са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство, евентуално въз основа на давност от 1986г. до предявяване на иска, на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. *** с площ от 1952 кв.м. по скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи имоти с идентификатори №№***, както и в построената в имота еднофамилна вилна сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №***.1, със застроена площ 19 кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че ВРС не се е произнесъл по въведеното с исковата молба оспорване на придобивното основание на ответника, а именно на договора за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 49 том V, рег.№ 26331, д.№ 842/10.08.2022г. и твърденията, че същият не е породил транслативен ефект, тъй като прехвърлителят Г. Д. не е била собственик на процесния недвижим имот. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с установяване на симулативността на процеса по гр.д.№ 1781/2022г. по описа на ВРС, воден между праводателя Г. Д. и трето за спора лице В. Я.. В обжалваното решение ВРС не е обсъдил и твърденията на ищците, че Г. Д. не може да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и поради това, че КНА №2 том V рег.№ 8532, д.№ 795 от 2022г., издаден на осн.чл.597, ал.1 от ГПК е неверен, тъй като е издаден въз основа на документ, който по правната си същност не представлява акт, който установява правото й на собственост - протоколно определение от с.з. на 29.06.22г. по гр.д.№ 1781/22г. по описа на ВРС, с което съдът е одобрил постигната между Д. и В.

2

Я. спогодба. Актът, с който може да се признае по съдебен ред право на собственост е решение на съда, но не и определение, тъй като определенията не се ползват със СПН. С доказване идентичността на имотите по нот.актове на ищците се доказва правото им на собственост на основание правна сделка и наследствено правоприемство. При придобито право на собственост на тези основания, придобиването по давност на същите имоти е недопустимо. Ето защо съдът не би трябвало изобщо да разглежда и да се произнася по евентуално предявеното от ищците основание: придобивна давност, а твърденията за придобиване на имота по давност от ответника е недоказано. В случая би трябвало ответникът да установи придобивното основание на своята праводателка, което не е направено. Двете съдебно-оценителски експертизи, приети по делото, са допуснати от съда за установяване на стойността на извършени подобрения в имота и не установяват кой и кога е направил подобренията. Поради това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е ценил заключенията на вещите лица за оценка на подобренията като доказателство за придобиването на процесния имот по давностно владение в периода 2007г.-2017г. от Г. Д..

Същевременно в нарушение на процесуалните правила, съдът не е ценил Договор за възлагане на СМР и довършителни работи от 15.08.2022г., Приложение №1 към договора, фактура № 13 от 31.01.2023г., издадена на А.

А. от „***"ЕСЮД с основание СМР работи - за покрив, изграждане на топлоизолация и допълнителни работи на стойност 6 000лв. и Приемопредавателен протокол от 20.01.2023г., съгласно който на посочената дата са установили изпълнението на всички СМР по договора за СМР и довършителни работи, сключен на 15.08.2023г. и жалба от 14.02.2023г. от ищците до РП-Варна, които установяват, че посочените подобрения са с дати след датата на придобиване на имота от А.. Съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ответника и на заинтересованата страна, съобразно изискванията на чл.172 от ГПК. Във въззивната жалба са обсъдени подробно показанията на свидетелите на двете страни. Сочи се, че съдът не е установил извършването на такива действия в имота от страна на Д., от които да се установява, че владението на ищците е било отнето от нея през 2007-2008г. По делото не са събрани доказателства, от които да се заключи, че Д. е установила фактическа власт върху имота преди 2022 г. Съдът не е изяснил по делото какви са твърденията на ответника и заинтересованата страна във връзка с 3 установяване на владението върху имота - как, кога и от кого то е установено.

За опровергаване на тези твърдения ищците са представили доказателства за заведено дело по иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК от Г. С. С. срещу С.В.С. - гр.д. с № 888/1999г. по описа на ВРС XVIII c-в. Твърденията на Г. С. по бракоразводното дело за алкохолната зависимост на С. влизат в противоречие с твърденията й по настоящето дело, че съпругът й е завладял пустеещия имот и се е занимавал с неговото обработване.

Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че и двете страни са плащали данъците за имота. Не е обсъдил приложената по делото справка за задълженията и писмо рег.№ T22009988BHI001 ВН от 03.10.2022г. и справка опис на плащания на данъчни субекти от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. за двамата ищци, в която е отразено заплащането по партидите, открити за всеки един от двамата на дължимите данъци и такси към Община Варна за периода от 22.06.1998г. до 2021г. Същевременно, данъците за имота са заплатени от Г.

Д. едва през 2021г. за пет години назад. Съдът неоснователно е отказал да приеме за разглеждане в настоящето производство искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на Г. Д. с мотиви, че с това искане се засягат правата на трето лице, срещу което не е насочена искова претенция.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна Г. С. Д. е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението, че спогодбата между нея и третото за спора лице В. Я. по гр.д.№ 1781/2022г. по описа на ВРС, представлява привидна правна сделка, тъй като не отговаря на изискванията за привидните сделки при абсолютна или относителна симулация - страните да не са искали да бъдат обвързани от съглашението или да са желали последиците на друго съглашение. Не е налице и персонална симулация. Страните са желали разрешаването на възникналия между тях спор. Поради това несъстоятелно се явява и твърдението за симулативен процес. Съдът не е допуснал и процесуални нарушения, тъй като е чел нарочно определение за неприемане на претенцията по чл. 537 от ГПК, допуснал е разпит на В. Я. с оглед доказване на твърденията на ищците. Фактът, че страните по гр.д.№ 1781/2022г. по описа на ВРС са се познавали не обосновава симулативност на процеса, нито продажбата на имота на близък е основание да се приеме, че е налице заобикаляне на закона. Счита, че съдът правилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото и е направил обоснован извод за придобиване на 4 имота по давност от Г. Д. за периода от 2007 до 2017г. Оттук ответникът е придобил правото на собственост въз основа на валидна правна сделка от собственик. Навежда доводи във връзка с показанията на свидетелите. Счита за неоснователно искането за преразпит на свидетелите.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна А. Е. А. е депозирал становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че във въззивната жалба не се навеждат конкретни пороци на решението. Счита за недоказано твърдението за симулативен процес, както и твърденията за симулативност на спогодбата като правна сделка, въпреки допуснатия разпит на св. В. Я.. Счита, че ищците по никакъв начин не са доказали владение чрез извършване на разходи за имота. Прави се анализ на показанията на свидетелите. Възразява срещу преразпита на свидетелите.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

АДВ. Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.

АДВ. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.

АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

АДВ. В.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

СЪДЪТ докладва постъпило уведомление с вх. № 542/08.01.2025 г. от координатора на Центъра за медиация към Окръжен съд – Варна, както и постъпила обратна връзка с вх. № 2276/24.01.2025 г. от медиатора М. П.а, с която се докладва, че няма постигната спогодба между страните.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2159/24.01.2025 г. от адв. К.

Д. в качеството му на процесуален представител на въззиваемия А. А., с която се иска приемане на доказателство за прекратяване на водено срещу него досъдебно производство, като към молбата е приложено постановление за 5 прекратяване от 19.09.2024 г.

АДВ. Ц.: Не сме запознати с постановлението, но ни е известен този факт, да се приеме.

АДВ. А.: Да се приеме.

АДВ. В.: Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното с молба с вх. № 2159/24.01.2025 г. от въззиваемия А. А. постановление от 19.09.2024 г. на Районна прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 10061/2024 г. по описа на ВРП, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното с молба с вх. № 2159/24.01.2025 г. от въззиваемия А. А. постановление от 19.09.2024 г. на Районна прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 10061/2024 г. по описа ВРП.

АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. В.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 6

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ц.: Моля да отмените обжалваното решение като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необосновано. Съдът е формирал незаконосъобразен и необоснован извод, че и двете страни по делото се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на валидни правни сделки и нотариални актове, сключени в законоустановения за това ред. Предвид този извод съдът е преминал към разглеждане на твърденията на страните, заведени като евентуални по делото, за придобиване на имота по давност. В случая той не е съобразил и не е обсъдил твърденията на ищците, че нотариалният акт за собственост на А. А. е неверен и не легитимира същия като собственик на процесния имот по документи, доколкото А. е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен със заинтересованата страна Г. Д.. Последната се е легитимирала пред нотариуса с констативен нотариален акт за собственост, издаден на основание чл. 597, ал.