Определение № 906 от 27.02.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906

Пазарджик, 27.02.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 218/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на З. В. М., [ЕГН] от гр. Пазарджик, подадена чрез адв. М. Р. Т., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000026 от 13.02.2026 год. на Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е обективирано особено искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на заповедта. Излага доводи за наличие на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия. В подкрепа на искането са приложени писмени доказателства, в това число и заверено копие от полица за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и други.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане. Същото е основателно, обосновано и доказано.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците от тях е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими.

Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда.

В случая е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Изпълнението на мярката води до фактическо лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява моторно превозно средство, което засяга пряко правото му на придвижване и възможността му да осигурява доходи за издръжка на семейството, както и да се грижи за лицето, с което живее на семейни начала във фактическо съжителство.

Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.

Видно от данните по делото непосредствено след извършената проверка жалбоподателят е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и макар и горното обстоятелство да има отношение по съществото на спора, съдът намира, че не се установяват данни, които да сочат, че спирането на изпълнението на заповедта би застрашило особено важен обществен интерес. Наложената принудителна административна мярка не е във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие, нито с конкретни данни за застрашаване на живота или здравето на други участници в движението. Отпадането на действието на мярката за времето на съдебния контрол не препятства постигането на целите на закона.

При това положение съдът намира, че към настоящия момент частният интерес от спиране на изпълнението на оспорената заповед надделява над обществения интерес от незабавното й прилагане, поради което искането за спиране следва да бъде уважено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000026 от 13.02.2026 год. на Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, на З. В. М., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: