Решение № 3244 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506545 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 16.02.2022 г. на Софийския районен съд, 175 с - в по гр. д. № 42474/2017 г. са отхвърлени изцяло предявените от Е. П. П., с ЕГН: **********, срещу „Е.С.Т.“ ООД, с ЕИК: *******, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на лек автомобил „Ауди А 4“, peг. № ******* към 06.04.2016 г., натоварен и превозен противоправно от служители на ответното дружество до база на „М.Х.“ АД, както и сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незачитане на закона и цинично и вулгарно отношение от страна на служители на ответното дружество и ищецът е осъден за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Е. П. П., чрез процесуалния му представител. В жалбата се поддържат съображения, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице предпоставките, визирани от разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, за ангажиране деликтна отговорност на ответника. Счита, че отговорността за непозволено увреждане е предвидена за защита собствеността, както и други права на гражданите и има за цел да обезщети пострадалия за причинените му вреди и възпита нарушителя да не допуска противоправно увреждане. В случая е установена причинната връзка между деянието - действие и бездействие на делинквента и причинените вреди, които се установяват от заключението на СТЕ. Поддържа, че първият момент, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени 1 вреди, е момента на извършване на увреждащото действие, като от него се предполагат всички причинно - следствени процеси и се дължи обезщетение за всички претърпени вреди, за които са събрани свидетелски показания. Моли да се отмени решението и главните искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да се уважат изцяло. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът - въззиваема страна „Е.С.Т.“ ООД АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено материалния закон и събраните доказателства в тяхната цялост. Правилно СРС е приел, че не се установява противоправно и виновно поведение по смисъла на ЗЗД на служители на дружеството, в резултат от което на ищеца да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди. В решението основателна е прието, че действията на служителите на ответника „Е.С.Т.“ ООД са правомерни, в резултат от изрична писмена заповед на кмета на СО, район Изгрев за репатриране на процесното МПС от общинска територия, извършено в изпълнение на договор за възлагане на дейности, сключен с ответника. Съдът е съобразил всички събрани доказателства по делото в това число САТЕ, материалите от досъдебното производство и свидетелските показания и обосновано е приел, че става въпрос за правомерно, възложено на ответника задължение по Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на СО, в изпълнение на влязъл в сила ИАА – заповед за репатриране на изоставен автомобил, а не за самоволно действие на служители на ответника. Сочи, че не са накърнени правата и интересите на жалбоподателя, и извода на СРС за недоказан фактически състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, е законосъобразен. Счита, че не са доказани твърдения за претърпят шок и влошено здравословно състояние, като последица от репатрирането на автомобила, които да са в пряка причинна връзка с действията на служителите на ответното дружество.

Обосновано претенцията за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлена. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди решението изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В хода на производството пред въззивния съд ищецът Е. П. П. е починал на 11.08.2023 г., а на негово място са конституирани наследниците му по закон - В. Г. П. съпруга, П. Е. П. и М. Е. П. – синове, които са поддържали въззивната жалба на наследодателя си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира, че оспореното решениe е валидно и допустимо постановено, при подробно и пълно излагане на установената по делото фактическа обстановка, която съдът не намира за необхоД. да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

СРС е разгледал и се е произнесъл по искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД от действия на служители на ответника, т. е. за обезщетяване на вреди, в случаите на възлагане на работа на друго лице. В този смисъл т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от 2

ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г.

В хипотезата на чл. 49 ЗЗД отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина - действие или бездействие, а заради действието или бездействието н а нейни работници или служители, на които е възложена работата. Тежестта на доказване на възлагането на работата пада върху ищеца. (решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 63 от 01.03.2016 г. по гр. д.

№ 4885/2015 г., г. к., ІV ГО на ВКС и др.).

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква доказване от страна на ищеца на причинени вреди от противоправно действия на лица - служители на ответника, при или по повод извършване на възложена от ответника юридическо лице работа, а именно - действия свързани с натоварване и превозване на л. а. „Ауди А 4", peг. № ******* до базата на „М.Х." АД, както и вулгарно и цинично отношение към ищеца при посещението на базата от служител на ответното дружество, наличие на причинно - следствена връзка между твърдението от ищеца действия и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.

Както се посочи по - горе, отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и гаранционна и възниква за лицето, възложител на работата, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. За да се премине към обсъждане на останалите предпоставки за реализиране отговорността на ответното дружество, които следва да се налице кумулативно, на първо място следва да се установи, пълно и главно, че са налице противоправни действия на служителите на ответника.

Въззивният съд намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че в производството не се установява още първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно - извършване на противоправни действия на лица – негови служители, при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа, в резултат от които действия ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

В случая с доклада пред СРС по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че първоначалният ищец Е.

П. П. е собственик на л. а. „Ауди А 4“, peг. № *******, както и че процесният автомобил е бил разкомплектован през януари 2017 г. от служители на ответното дружество.

Тези факти са подкрепени и от представените пред СРС доказателства свидетелство за регистрация - част I за процесния автомобил и Удостоверение № 82431 от 10.01.2017 г., издадено от „Е.С.Т." ООД.

От констативен протокол № 006144 от 16.10.2014г. на Столична община се установява, че назначената комисия, на основание чл. 23 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община /отм./, е извършила оглед на процесния автомобил марка „Ауди" с p e г. № *******, паркиран на ул. „*******, констатирала е неговото техническо състояние и е излязла със становище да бъде преместен от общинска територия, за което е поставен стикер на предното стъкло на автомобила.

Със Заповед № РИВ16-РД09-19 от 15.01.2016 г. на кмета на СО, район „Изгрев“, на основание чл. 46, ал. 5 и ал. 6 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община /НУОПОЧТСО/, е наредено да се извърши принудително преместване на 3 излязло от употреба моторно превозно средство /ИУМПС/ марка „Ауди", p e г. № *******, със собственик Е. П. П., паркирано върху имот - общинска собственост на адрес: гр. София, ул. „*******. Наредено е същото да се транспортира до центъра за разкомплектоване на ИУМПС - „М.Х." АД, находящ се в гр. София кв. Кремиковци, с което СО има сключен договор за сметка на собственика.

Видно от протокол № 100 от 06.04.2016 г. за приемане на ИУМПС, в изпълнение на договор със СО, дружеството „ДК С." ЕООД е приело процесния автомобил на площадката в гр. София, кв. „Кремиковци".

С Удостоверение № 8243-1 от 10.01.2017г. на основание чл. 19, ал. 9 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, ответното дружество „Е.С.Т.“ ЕООД е удостоверило пред СО, район „Изгрев", че процесното МПС е прието в центъра за разкомплектоване в кв. Кремиковци.

Според приетият пред СРС договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на излезли от употреба МПС от 01.04.2014 г., и допълнително споразумение от същата дата, „Българска рециклираща компания" АД е възложила на „ДК С." ЕООД да организира и осъществява дейности по събиране, приемане на площадка за събиране и съхраняване или в център за разкомплектоване на ИУМПС за срок от три години.

От своя страна „ДК С." ЕООД е възложил на ответника „Е.С.Т.“ ЕООД, по договор за събиране, транспортиране и предаване за рециклиране на излезли от употреба моторни превозни средства от 06.01.2015 г., да събере от обекта на „ДК С.“ ЕООД в гр. София, кв. Кремиковци, индустриална зона и да транспортира, рециклира и/или предава на оторизирани оператори за обезвреждане приетите излезли от употреба моторни превозни средства.

При така установените факти настоящият състав се солидаризира с изводите на СРС, че действията по принудително транспортиране на излязло от употреба моторно превозно средство /ИУМПС/, марка „Ауди“, peг. № *******, със собственик Е. П. П., до центъра за разкомплектоване на ИУМПС на „М.Х.“ АД в гр. София, кв.

Кремиковци, индустриални зона, са предприети от служителите на ответника във връзка със заповед № РИВ16-РД09-19 от 15.01.2016 г. на кмета на СО, район „Изгрев“ и по същество представляват правомерни, а не неправомерни действия, в изпълнение на договорни задължения на ответника.

Обоснован и изцяло съобразен с фактите, установени по делото, е извода на СРС, че репатрирането на процесният автомобил не е извършено от служителите на ответника по тяхна преценка, самоволно, а е извършено в изпълнение на вменените на дружеството договорни задължения по договора с „ДК С." ЕООД и Столична община.

При това е съобразен с материалния закон е решаващият извод на СРС, че в производството не се доказват противоправни действия на служители на ответника, в резултат от които на ищеца да се причинени имуществени и неимуществени вреди.

След като не е налице още първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, без правно значение е да се обсъжда наличието на следващите предпоставки - вид, стойност и характер на имуществените и неимуществени вреди и наличието на причинна връзка с действията на служителите на ответника, доколкото предпоставките по чл. 49 , вр. с чл. 45 ЗЗД следва да са налице кумулативно.