Решение № 47 от 28.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ЦветА. П. Младенова П. като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500508 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 218 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 1011 / 2018 г.

Самоковският районен съд е отхвърлил предявения от Е. Г. И.а, Б. С. Д., Х. С. Г., Г. С. З., А. П. Б., И. Р. Б., Т. Р. Д., С. Ф. С., А. Я. Д.-Т., Е. С. С. и В.

С. А. – всички като наследници на С. М. Д., срещу Община Самоков иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство на незастроен поземлен имот с пл. № 260 и с площ 2,577 дка, идентичен с част от собствения им имот от 5 дка в местността „Под банята“ в землището на к. к. Белчин бани, поподащ в границите на урбанизирана територия и в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Белчин и включващ в площта си частите от имоти VIII- 405, IX-405, X-405 и XI405, както и площ върху част от уличната регулация между о. т. 17 и о. т.

18 в кв. 8 по регулационния план на к. к. Белчин бани, общ. Самоков.

Районният съд е прекратил производството по предявения от 1 ищците срещу Общинска служба „Земеделие“ – Самоков установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост върху описания поземлен имот.

С решението си съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника Община Самоков разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ищeца Ц. Х. И., встъпил в правата на първоначалната ищца Е. Г. И.а като неин законен наследник, както и от ищцата Т. Р. Д.. В двете жалби са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния акт в отделните му части.

Ответниците са подали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с които оспорват жалбите.

Пред въззивната инстанция са били конституирани наследниците на починалия в хода на производството първоначален ищец И. Р. Б., а именно Н. Д. Б., И. Р. Б. и Б. Р. Б..

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивните жалби са подадени в срок. С тях се обжалва валидно решение на първоинстанционен съд.

Решението е недопустимо по иска срещу Община Самоков. То е правилно в прекратителната му част по иска срещу Общинска служба „Земеделие“.

В исковата молба ищците твърдят, че преди образуването на ТКЗС наследодателят им С. Д. е бил собственик на незастроен поземлен имот с площ от 5 дка, който към настоящия момент се намира в урбанизирана територия. Твърдят, че през 2007 г. реална част от имота с площ 2 326 кв. м е била продадена на търговско дружество, като за останалата част не е било подавано заявление за възстановяване на собствеността в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Заявяват, че собствеността не им е била възстановена от Общинска служба „Земеделие“. Твърдят, че дълго време през годините не са успели да установят границите на имота си, като едва след изработването на помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ по тяхно възлагане и в резултат на извършено геодезическо заснемане се оказало, 2 че имотът им попада върху ПИ *** и представлява имот пл. № 260 с площ 2,577 дка.

В уточняваща молба от 29.10.2018 г. ищците отново потвърждават, че за имота не е било подавано заявление за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, че на практика той не е бил идентифициран до геодезическото му заснемане и изготвянето на помощен план за него, както и че правото на собственост не е било възстановено на наследниците на С. Д. по реда на ЗСПЗЗ.

Обосновават интереса си от предявяването на иска срещу Общинска служба „Земеделие“ с обстоятелството, че имотът някога е бил ливада и за него не е било подавано заявление за възстановяване. По отношение на Община Самоков не обосновават изричен интерес (например че този ответник оспорва правата им). Твърдят единствено, че части от имота им попадат върху няколко урегулирани поземлени имота, а с 249,76 кв. м – върху улична регулация.

С отговора по чл. 131 ГПК ответникът Общинска служба „Земеделие“ е потвърдил, че имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ от наследниците на С. М. Д.. Посоченият ответник оспорва иска срещу себе си с твърдения, че процесният имот е в регулация и че за него няма постановено решение за признато право на собственост в стари реални граници.

С подадения отговор на исковата молба ответникът Община Самоков оспорва допустимостта на иска поради липса на интерес. Оспорва и основателността на иска поради направеното в исковата молба признание, че имотът не е бил заявяван за възстановяване и че не е било издавано позитивно решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ.

Въззивният съд намира, че само въз основа на признанията в исковата молба и в уточняващата молба искът за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу Община Самоков, се явява недопустим. Ищците признават, че не разполагат с титул за собственост за процесния имот с пл. № 260 по помощния план, тъй като той не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за него не е било издавано 3 позитивно решение от поземлената комисия. С други думи, те още с исковата молба признават, че не са собственици на имота и следователно няма да могат да докажат претендираните от тях права. Без значение е дали наследодателят им е бил собственик на ливада към минал момент.

Ливадата не е била заявена за възстановяване и не може да бъде заявена в бъдеще предвид изтичането на 13.05.2007 г. на преклузивните срокове това да бъде сторено. А тъй като имотът нито е бил заявяван за възстановяване, нито може да бъде заявен в бъдеще, ищците не разполагат и с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правата на техния наследодател към минал момент.

Едва с въззивните жалби двамата жалбоподатели навеждат довод, че имотът не попада в приложното поле на чл. 10 ЗСПЗЗ и не е подлежал на възстановяване. По същество те правят изменение на фактическото основание на иска си, а това е било допустимо до първото заседание за разглеждане на делото от районния съд. Следователно този довод не следва да бъде разглеждан от въззивната инстания. Той не санира изначалната недопустимост на предявения иск срещу Община Самоков.

Освен изложеното, ищците не са обосновали интереса си от воденето на иск за собственост именно срещу Община Самоков въпреки дадените от районния съд указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Ето защо решението на районния съд следва да бъде обезсилено в частта, с която е бил разгледан по същество предявеният срещу Община Самоков установителния иск за собственост. Производството следва да бъде прекратено в тази му част от въззивната инстанция.

Ищците не разполагат с иск за собственост срещу Общинска служба „Земеделие“. Този въпрос е изяснен в съдебната практика още през 90-те години на миналия век. Административният орган не е юридическо лице и не е носител на вещни права върху недвижими имоти и спорове за собственост са обективно невъзможни. При земеделската реституция законът е допускал само една хипотеза на воденето на иск срещу поземлените комисии (общинските служби по земеделие и гори, респ. общинските служби по земеделие) – чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тази възможност 4 е съществувала до 13.05.2007 г. и вече е преклудирана по силата на § 22 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.)

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в прекратителната му част.

При този изход на делото първоинстанционното решение е правилно като като краен резултат в частта за разноските. Основанието за дължимите в полза на ответника Община Самоков разноски за юрисконсултско възнаграждение вече ще бъде чл. 78, ал. 4 ГПК.

Поради неоснователност на жалбите въззивниците дължат на въззиваемия

Община

Самоков разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което съдът определя в минималния размер от 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 218 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 1011 / 2018 г. на Самоковския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Е. Г. И.а, Б. С. Д., Х. С. Г., Г. С. З., А. П. Б., И. Р.

Б., Т. Р. Д., С. Ф. С., А. Я. Д.-Т., Е. С. С. и В. С. А. – всички като наследници на С. М. Д., срещу Община Самоков иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство на незастроен поземлен имот с пл.

№ 260 и с площ 2,577 дка, идентичен с част от собствения им имот от 5 дка в местността „Под банята“ в землището на к. к. Белчин бани, поподащ в границите на урбанизирана територия и в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Белчин и включващ в площта си частите от имоти VIII- 405, IX-405, X-405 и XI-405, както и площ върху част от уличната регулация между о. т. 17 и о. т. 18 в кв. 8 по регулационния план на к. к. Белчин бани, общ. Самоков, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 1011 / 2018 г. на Самоковския районен съд в остналите части.

ОСЪЖДА Ц. Х. И. с ЕГН ********** и Т. Р. Д. с ЕГН ********** да заплатят на Община Самоков с БУЛСТАТ 000776491 разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6