Определение № 917 от 22.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Благоевград, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500794 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 8016/04.04.2024 г. на „Ю“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „О“ № 260, представлявано от изпълнителните директори и членове на УС ....., чрез адв. С. З., със съдебен адрес в гр. С, ул.

„Н“ № 57, партер, срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 329/21.03.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 689/2024 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с която първоинстанционният съд отказал да уважи в пълнота претенцията на заявителя за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 594.53 лева, като вместо това уважил искането единствено за сумата от 10 лева. В жалбата се възразява, че съдът не е съобразил законовата норма на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като след като уважил изцяло претенцията на заявителя срещу длъжника Г. К., то е следвало да присъди изцяло и претендираното адвокатско възнаграждение. Посочва се, че към заявлението било приложено платежно нареждане за заплатената сума в полза на процесуалния представител, както и рамков договор и анекс към него, поради което по безспорен начин се установявало, че претендираните сега разходи били реално сторени. Излага се, че първоинстанционният съд в противоречие с процесуалните правила и без наличие на релевирано възражение за прекомерност от страна на длъжника служебно намалил претендираните разноски, което съставлявало нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК. Допълва се, че съдът не съобразил и извършените от 1 процесуалния представител действия както преди подаване на самото заявление в съда, така и след това, като адвокатът изготвил извлечение на счетоводните книги на банката, представил на съда договора за потребителски кредит и приложенията към него, уведомил длъжника чрез сезиране на ЧСИ и извършил прочуване на самите книжа по делото. С тези доводи се иска отмяна на заповедта за незабавно изпълнение в частта й, с която съдът е отхвърлил подаденото от “Ю” АД заявление по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г. С. К. за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 10 лева до пълно претендирания размер от 594.53 лева.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази приложените по настоящото производство писмени доказателства и извършените процесуални действия от страна на Районен съд - Благоевград, обективирани в съответните за това актове, както и като взе предвид доводите и възраженията на страната, намира следното:

Пред Районен съд - Благоевград е представено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК от страна на „Ю“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.

С, бул. „О“ № 260, действащо чрез адв. С. З., срещу длъжника Г. С. К., ЕГН:

**********, с адрес в град Благоевград, ул. “Я” № 29, ет. 3, ап. 10, с претенция за заплащане на следните суми: 3817,57 лева, представляващи просрочена главница по кредитна сделка № 5021140 по договор за потребителски кредит FL1199524 от 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 20.03.2024 г. ,до окончателното изплащане на вземането; 67,26 лева - мораторна лихва за периода от 11.12.2023 г. до 06.03.2024 г.; 24,00 лева - разходи за уведомяване за периода от 11.12.2023 г. до 06.03.2024 г.; 78,18 лева, представляваща дължима държавна такса; 594,53 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Със Заповед № 329 от 21.03.2024 г. така индивидуализираните претенции били уважени от страна на първата инстанция, с изключение на вземането за адвокатско възнаграждение, по отношение на което Районен съд - Благоевград приел, че в полза на заявителя следва да бъдат определени единствено 10 лева, като за остатъка искането да бъде оставено без уважение, като в тази връзка съдът посочил, че съобразява фактическата и правна сложност на делото. На 2

29.03.2024 г. пълномощник на дружеството заявител получил така издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на 18.05.2024 г. изпълнителният титул бил връчен лично на длъжника, който в указания едномесечен срок не подал възражение срещу заповедта.

В настоящото производство заявителят обжалва решението на първата инстанция да уважи частично (единствено за сумата от 10 лева) претенцията за вземане с основание заплатено възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. З.. Така подадена частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, като изхожда от страна с право на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, който подлежи на самостоятелна инстанционна проверка. По същество настоящата съдебна инстанция намира същата и за основателна, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Междувременно - с Решение по дело С - 438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. е прието, че чл. 101, §1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо, зачитайки посоченото решение на СЕС, което е задължително за всички съдилища и учреждения (чл. 633 ГПК), съдът е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Но и след постановяването на акта на Съда на Европейския съюз продължава да е в сила законовият постулат, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, 3 като обратният извод не следва нито от мотивите към решението по дело С 438/22, нито от неговите диспозитиви. В това решение съдът е разсъждавал върху ограничаващия конкуренцията ефект на нормативния регламент, въвеждащ минимален размер на възнаграждение, което страните по договора могат да уговорят, поради което такъв минимален праг към този момент не е налице, но националният съдия не е “снабден” с правомощието да прави преценка дали претендираните разноски са в съответствие с правната и фактическа сложност на конкретното делото, след като деликвентът не е релевирал такова оплакване по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗЗД, особено след като е известно, че договорът между доверителя и довереника има сила на закон между тях и поначало намеса на трета страна, в това число и на съда, в договорното правоотношение е изключено, освен ако не са налице законовите предпоставки за това. Ето защо районният съд неправилно не е присъдил всички сторени разноски, след като е уважил изцяло претенцията на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за отделните парични вземания, затова и разпореждането е незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, тъй като съдът поначало не притежава служебното правомощие да редуцира на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение.

Съдът следва да присъди останалата част от адвокатския хонорар, заплатен от заявителя за процесуалното му представителство пред РС - Благоевград (като доказателство за плащането се намира на стр. 8 от делото), т. е. разликата над 10 лв. до 594.53 лева.

Мотивиран от изложеното, ОС - Благоевград, Първи въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Разпореждане от 21.03.2024 г., обективирано в Заповед № 329/21.03. 2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановено по ч. гр. д. №6 689/2024 г. на РС Благоевград, в частта му, с която не е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 10 лв. до пълно претендирания размер от 594.53 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз 4 основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Ю“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „О“ № 260, представлявано от изпълнителните директори и членове на УС ....., чрез адв. С З., за сумата в размер на 584.53 лева - представляваща дължимо адвокатско възнаграждение над присъдените с влязлата в сила в тази част заповед за незабавно изпълнение № 329/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 689/2024 г. по описа на РС - Благоевград 10 лв., което възнаграждение е уговорено и заплатено от дружеството заявител в полза на адв. С. З..

ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5