Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 978 от 31.08.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5977/2021
Вид
Решение № 978
Подписан
31.08.2022
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Русе, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520105977 по описа за 2021 година

Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответницата е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03050620220. На И.Ч. за периода от 01.07.2018г. до 26.05.2021г. ищецът е доставил и й е била разпределена топлинна енергия, която първата не е заплатила на обща стойност 4 443.18 лева, за което са й били издадени 53 броя фактури. Ч. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 23.08.2021г. в размер на 547.39 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4659/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответницата обаче не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК й е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от 4 443.18 лева – главница за доставена топлинна енергия по 53 броя фактури за периода от 01.07.2018г. до 26.05.2021г., лихва за забава в размер на 547.39 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 23.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.08.2021г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4659/2021г. по описа на РРС. Претендира направените разноски и 1 юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата ИВ. С. Ч. призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначеният й особен представител оспорва изцяло предявения иск и не сочи доказателства. Твърди, че не е доказан по делото размера на доставената и разпределена топлинна енергия за имота, както и че те се дължат от ответницата. В част от фактурите като задължено лице на 5/6 идеални части от задължението е записана ответницата, а друга част от фактурите са издадени на името на К. И. Ч.. От представения нотариален акт, може да се направи обосновано предположение, че тя е била собственик на 4/6 идеални части от процесния имот, които е прехвърлила на 22.06.2017г. на дъщеря си И.Ч., но си е запазила правото да ги ползва, докато е жива. По тази причина не става ясно, дали К. в периода от 01.07.2018г. до 28.02.2019г. включително, когато е починала, е заплащала суми от съществуващото задължение, предмет на настоящото дело. Твърди и че ответницата е собственик на 5/6 идеални части от имота, а другата 1/6 идеална част е на сестра й М. С. Ч. и тук също не става ясно дали последната е заплащала някакви суми, с оглед притежаваната от нея собственост. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните задължения до 24.08.2021г. срещу ответницата, като твърди и че ищцовото дружество противозаконно е начислявало лихва за забава през периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., когато е било обявено извънредно положение в страната.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С. В. Ч. е починал на 14.04.2004г., като е оставил за свои законни наследници: К. И.

Ч. – съпруга; ИВ. С. Ч. – дъщеря и М. С. Ч. – дъщеря. К. И. Ч. е починала на 28.02.2019г., като е оставила за свои законни наследници: ИВ. С. Ч. – дъщеря и М. С. Ч. – дъщеря. С нотариален акт № 36, том 1, рег.№ 261, нот.дело № 35/22.06.2017г. на нотариус № 412 с район на действие РРС, К. И. Ч. е прехвърлила на ответницата К. И. Ч., 4/6 идеални части от имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, срещу задължението за гледане и издръжка от страна на приобретателката спрямо прехвърлителката докато е жива, а К. Ч. е запазила правото да ползва прехвърлените идеални части от имота, докато е жива. На ответницата и наследодателката й К. И. Ч. били издадени 53 броя фактури за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 26.05.2021г. в размер на 5 331.90 лева с включен ДДС.

Съгласно представените договор № 159/14.12.1998г.; договор № 81/12.08.2002г.; заявление вх.№ АС-00566/28.07.2021г.; заявление вх.№ АС-00565/28.07.2021г.; молба вх.№ 299/23.07.2021г.; договор № Д-341/02.11.2018г.; договор № Д-274/01.11.2019г. и договор № Д-281/26.10.2020г. Още от 1998 етажната собственост на бл.”Мадарски конник”, вх.Б, е присъединена чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД, включително и имотът от който ответницата притежава 5/6 идеални части, с 2 абонатен № 03050620220 и административен адрес: гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. От същите договори е видно и че в сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което през процесния период е осъществявано от „Дикей-Л” ООД – на енергията за отопление, и от „Топлофикация Русе” ЕАД – на енергията за битова гореща вода. След смъртта на своята майка, със заявление вх.№ АС-00565/28.07.2021г. ответницата е поискала да й бъде открита партида за заплащане на потребената топлоенергия и битова гореща вода в имота. С молба вх.№ 299/23.07.2021г. другата съсобственичка в имота М. С. Ч. – дъщеря на починалата К. И. Ч. и притежаваща 1/6 идеална част от топлоснабдения имот е поискала да бъде разделена партида № 03050620220 за заплащане на дължимите от нея суми за топлоенергия, в качетстоно си на съсобственик в имота и законен наследник на починалата К. И. Ч..

С решение № ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

За събиране на вземанията си за периода 01.07.2018г. до 26.05.2021г. по издадените 53 броя фактури, ищецът е подал срещу И.Ч. заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4659/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но ответницата не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК й е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът с абонатен № 03050620220 и административен адрес: гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. За процесния имот в документацията на ищеца се водят под отчет пет отоплителни тела /четири радиатора и една щранг-лира/ и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството – ищец. В сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което през процесния период е осъществявано от „Дикей-Л” ООД – на енергията за отопление, и от „Топлофикация Русе” ЕАД – на енергията за битова гореща вода. В процесния имот съгласно документацията при ищеца следва да бъдат налични четири индивидуални разпределителя на топлинна енергия с номера 28001518, 28001668, 28001833 и 28002062, монтирани на радиаторите. Доставката на битова гореща вода се измерва с два водомера, монтирани вътре в имота. Правилата за дялово разпределение са спазени съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за 3 дялово разпределение в процесния имот с абонатен № 03050620220 и административен адрес: гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, за процесния период 01.07.2018г. до 26.05.2021г. За имота при спазване на принципа за помесечно отчитане /съответно помесечно възникване на задължения/ и изравнителни справки за всеки отоплителен сезон са начислени 52.4310 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 5 295.54 лева с ДДС. От експертизата при същите условия са изчислени: топлинна енергия в размер на 52.4482 мвт.ч., съответно на стойност 5 297.28 лева с ДДС. Двата цитирани резултата не включват таксите за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия за БВГ” и сумите за възстановяване към клиента. С отчитане на таксите за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия за БВГ” за процесния имот и за процесния период: от ищеца са начислени 5 331.90 лева с включен ДДС, а определената от експертизата дължима сума възлиза на 5 333.64 лева с включен ДДС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4659/2021г. по описа на РРС срещу И.Ч. за заплащане на сумите от 4 443.18 лева – главница за доставена топлинна енергия по 53 броя фактури за периода от 01.07.2018г. до 26.05.2021г., лихва за забава в размер на 547.39 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 23.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.08.2021г. до окончателното й изплащане. Заповедта по чл.410 от ГПК е била изпратена на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради което заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Заявителят е предявил в указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално допустими.

В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03050620220. От събраните по делото доказателства се установява, че между собствениците на сградата, на бл.”Мадарски конник”, вх.Б и ищцовото дружество е сключен договор за доставка на топлинна енергия още през 1998г. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че сградата, включително и имотът на 4 ответницата са присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. От представения по делото нотариален акт № 36, том 1, рег.№ 261, нот.дело № 35/22.06.2017г. на нотариус № 412 с район на действие РРС и останалите доказателства, е видно, че И.Ч. е собственик на 5/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Мадарски конник” № 4, бл.”Мадарски конник”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03050620220. Представено е и заявление от ответницата подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД с вх.№ АС-00565/28.07.2021г., с което е поискала да й бъде открита партида за заплащане на потребената топлоенергия и битова гореща вода в имота.