Решение № 1567 от 15.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100509993 по описа за 2024 година

С Решение № решение № 13527/09.07.2024., постановено по гр. д. № 57219/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 200599406, е осъдено да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, сумата от 1734.36 лв. (хиляда седемстотин тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 1117251/27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД..

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Фератум България“ ЕООД, който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че изводите на съда за нищожност на договора са неправилни. В чл. 1-3 от договора за кредит се съдържала информация за всички компоненти, на база на които законът изисква да се изчисли ГПР, поради което неправилен бил изводът на съда, че годишният процент на разходите по кредита не съответства на действителните разходи по кредита. Потребителят можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица и сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк” (Малта) не било задължително условие за отпускане на кредита. Поради това кредитодателят нямал право да включи сумата по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР по кредита. Кредиторът не 1 изисквал от потребителя такси, които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не се уговаряло, нито се дължало на дружеството, отпуснало кредита. Ответникът не знаел възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, освен при избран поръчител „Фератум Банк”, поради което било обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР. Счита, че ГПР е посочен правилно в договора за кредит. Уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушавало закона и не представлявало неравноправна клауза. Ищецът получил информация за условията на договора и за задължението му да обезпечи отпуснатия кредит на етап кандидатстване. Клаузата за обезпечаване на кредита следвало да бъде преценявана при съобразяване на баланса между правата и интересите на кредитора и кредитополучателя по договор за потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата, предоставящи малки потребителски кредити. Освен това ответникът не се обогатил с преведените от ищеца суми по сключения от него с трето по делото лице договор за гаранция. Ответникът имал право да събира тези задължения и следователно имал правно основание да получи сумата, но тя не била част от дължимите на ответника суми по договора за потребителски кредит. Аргументира необоснованост на заключението по ССчЕ, поради плащане от страна на „Фератум България“ ЕООД на трето лице, а именно „Мултитюд“ Малта (с предишно наименование „Фератум Банк“ на сумата по договора за гаранция.

Отправя искане за допускане на повторна счетоводна експертиза, за доказване на размера на сумата, преведена от Фератум България ООД на „Мултитюд Банк във връзка с процесния договор за кредит и договор за гаранция.

Представя и договор за сътрудничество между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ООД, който да бъде приет като доказателство, поради неразпределяне на доказателствена тежест за това обстоятелство в първата инстанция. Твърди, че възнаграждението по договора за гаранция било заплатено в полза на трето за спора лице. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.

Въззиваемата страна по жалбата– П. К. – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на императивни правни норми. В договора само формално били посочени размерът на лихвения процент и на ГПР, но липсвали условията на неговото прилагане, тъй като не бил посочен видът на лихвения процент, дали стойността му е фиксирана и дали подлежи на промяна, както и на каква база се начислява. В договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният ГПР възлизал на 571, 55%. Сключеният договор за поръчителство нямал за цел обезпечаване на заема, а единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. В нарушение за закона разходите по договора за поръчителство не били включени в ГПР, въпреки че по същество 2 представлявали печалба за кредитора. Налице било противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР, водеща до недействителност на договора. Поради това счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като нищожността на договора за потребителски кредит водела до нищожност и на свързания с него договор за гаранция. Счита за ирелевантно обстоятелството дали „Фератум Бълагария“ ЕООД е заплатила на дружеството гарант „Фератум Банк“ или на който и да е друг правен субект, платеното от П. К. възнаграждение за поръчителство, тъй като без значение за неоснователното обогатяване са облигационните отношения на една от страните с трети лица. Счита, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника, като се позовава на практика на СЕС. Претендира разноски.

С определение от 10.10.2024г. СГС е оставил без уважение направеното от въззивника „Фератум България“ ЕООД доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-счетоводна експертиза и е приел представения с въззивната жалба договор за сътрудничество между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми. Същото е и правилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от П. Д. К. срещу „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 25 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 1734.36 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1117251/27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата 3 молба до окончателното плащане, на основание чл. 86 от ЗЗД. Размерът на претендираната сума е изменен по искане на ищеца, направено с Молба от 14.03.2024 г., от 25 лв. на 1734.36 лв., като пълен и окончателен размер на претендираната сума, включваща неоснователно заплатена възнаградителна лихва в размер на 293.76 лв., възнаграждение за поръчителство в размер на 1365.57 лв., такса за напомнителни писма в размер на 60.00 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 15.00 лв.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.

Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като кредитополучател и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 1117251 от 27.01.2022 г., с който „Фератум България“ ЕООД като заемодател е предоставило на П. К., като заемател, паричен заем в размер на 3000,00 лева, който ищецът е следвало да върне в срок до пет месеца от сключване на договора – 27.06.2022 г. Общата сума, която е следвало да върне ищеца е в размер 3306.60 лева, включваща 3000,00 лева главница и 306,60 лихва, при лихвен процент от 10,22 % и ГПР от 49,03 %. В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната сума се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, заемодател. С чл. 5 от договора страните също така уговорили, че одобряване от дружеството на така предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. От изслушаната в първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза, се установява, че общата сума изплатена от П. К. на „Фератум България“ ЕООД е в размер на 4734,36 лева, от които сумата в размер на 3000,00 лева за главница, възнаградителна лихва от 293.79 лв., гаранция от 1365.57 лв., такса напомнителни писма от 60 лв. и такса предсрочно погасяване от 15 лв.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно действителността на процесния договор за кредит и оттук получената ли е сумата в размер 1734, 36 лева от страна на ответника на правно основание.

В случая се касае до договор сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.

Същевременно при съобразяване на съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения въззивният съд намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит (ДПК) и страните по него са подчинени на правилата на ЗПК.

Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден 4 в ЗПК, действащ през процесния период, при който заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.