Решение № 226 от 17.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Перник, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20251700100154 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 29032/30.12.2024 година от Й. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: *** и А. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, и трите чрез адвокат Б. В. от ***, съдебен адрес: *** срещу С. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявени в условията на евентуалност два обективно и субективно кумулативно съединени иска, както следва:

- главен иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН – за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 20.12.2023 година, поради липса на форма и съгласие – не е подписано от завещателя К. С.Д., ЕГН **********, починал на *** година, бивш жител на *** (чл.25, ал.1 ЗН);

- евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН – за обявяване унищожаемостта на саморъчното завещание от 20.12.2023 година, тъй като е направено от недееспособно лице, което по време на съставянето му не е могло да изразява правновалидна воля да завещава, защото е страдало от хроничен алкохолизъм.

В исковата и уточняваща молби се сочи, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.04.1991г.С.М.Д. и В.С.Д. закупуват следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 11 /единадесет/, находящ се в ***, Община ***, на ул. ***/***/, на 2 /втори/ етаж, в жилищната сграда - блок № 4 /четири/, вход Б, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65.03 /шестдесет и пет цяло и три стотни върху сто/ кв.м., ведно с принадлежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 11 /единадесет/, с полезна площ от 16.49 /шестнадесет цяло и 1 четиридесет и шест стотни върху сто/ кв.м., ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №11 /единадесет/, с полезна площ от 16.46 /шестнадесет цяло и четиридесет и шест стотни върху сто/ кв.м., ведно с 6.331 процента /шест цяло и триста тридесет и една хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена при съседи - на жилището - от север - дворно място, от юг улица, от изток - стълбище, от запад - ап. № 5 /пет/, ап. № 16 и ап. № 9, на избеното помещение - от север дворно място, от юг - коридор, от изток — мазе № 12 и от запад - стълбище и на таванското помещение - от север - коридор, от юг - улица, от изток - Х.

К. и от запад - И. И..

Твърди се, че след смъртта на двамата собственици – С.М.Д. и В.С.Д., процесния недвижим имот е останал в собственост и по наследство на синът им К.

С.Д., починал на ***г. След смъртта си, К. Д. е оставил за свои законни наследници Н.С.Н., починала на *** и оставила за свои наследници Й. Н. Г. и Д. Н. П. и Б.С.П., починала на *** и оставила за свой наследник дъщеря си А. Р. Г.. Сочи се, че след смъртта на К. Д., ищците посетили Община – Перник, за да предекларират процесния имот на свое име, при което им било заявено, че имота не е техен, а на ответника по настоящото дело – С. И. К., който се е легитимирал като собственик, представяйки саморъчно завещание от 20.12.2023г., подписано от К. Д..

Ищците поддържат, че процесното завещание е нищожно поради неспазване на законово установената форма. Твърдят, че завещанието не е написано и подписано от К. С.Д., поради което не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Излагат подробни съображения, че наследодателят е имал нисък образователен ценз, посещавал е помощно училище, през значителна част от живота си е страдал от алкохолна зависимост и е водил социално изолиран начин на живот, поради което според тях съществуват сериозни съмнения относно произхода на процесния документ.

В исковата молба се твърди още, че през последните месеци от живота си К. Д. е страдал от тежко онкологично заболяване и други съпътстващи заболявания, довели до значително влошаване на общото му физическо състояние. Поддържа се, че непосредствено преди смъртта си същият е бил в силно увредено здравословно състояние, което поставя под съмнение способността му да формира и изразява валидна завещателна воля.

При условията на евентуалност ищците твърдят, че дори съдът да приеме, че завещанието произхожда от К. Д., същото следва да бъде унищожено на основание чл.

43, ал. 1, б. „а“ ЗН, тъй като към момента на съставянето му наследодателят не е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното действие и да ръководи постъпките си.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. Н. Ц. – ПАК, с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди, че е познавал К. Д. повече от петнадесет години, като между двамата са съществували близки отношения. Излага, че през значителен период от време е оказвал помощ на наследодателя, подпомагал го е в ежедневието му и се е грижил за него, особено след влошаване на здравословното му състояние. Сочи, че К.

Д. е живял самотно, поддържал е ограничени контакти с роднините си и не е получавал от тях необходимата подкрепа и грижи. Според ответника именно поради това наследодателят е взел решение да завещае имуществото си на лицето, което 2 фактически се е грижило за него и е било до него в последните години от живота му.

Оспорват се твърденията на ищците, че процесното завещание не произхожда от К. Д..

Поддържа се, че същият лично е изготвил и подписал завещанието, като свободно и доброволно е формирал волята си относно съдбата на имуществото си след смъртта си. Ответникът оспорва и твърденията относно липсата на завещателна дееспособност.

Излага, че към датата на съставяне на завещанието К. Д. е бил ориентиран за време, място и обстановка, разбирал е значението на действията си и е бил способен да взема самостоятелни решения относно своите имуществени отношения. Поддържа, че макар наследодателят да е страдал от различни заболявания, същите не са довели до невъзможност да разбира свойството и значението на извършваните от него действия.

Оспорва твърденията за тежка алкохолна зависимост и за състояние, изключващо възможността за формиране и изразяване на валидна воля. Твърди още, че обстоятелството, че К. Д. е работил и е осъществявал ежедневните си дейности до сравнително кратко време преди смъртта си, сочи на запазена способност самостоятелно да организира живота си и да взема решения относно имуществото си.

Според ответника предявяването на исковете е мотивирано единствено от стремежа на ищците да получат наследственото имущество въпреки ясно изразената воля на наследодателя то да премине в патримониума на ответника.

По изложените съображения, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да му присъди направените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.04.1991 г. се установява, че С.М.Д. и В.С.Д. са придобили правото на собственост върху апартамент № 11, находящ се в ***, със застроена площ от 65,03 кв.м., ведно с прилежащите таванско помещение № 11, избено помещение № 11, 6,331 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена.

Не е спорно между страните, а и се установява от удостоверението за наследници, че след смъртта на С. Д. и В. Д.а техен наследник е бил синът им К. С.Д..

Установява се още, че К. С.Д. е починал на *** г., като не е оставил низходящи, възходящи или съпруга, а негови наследници по закон са ищците в настоящото производство.

По делото е представено саморъчно завещание от 20.12.2023 г., с което цялото имущество на завещателя е оставено в полза на ответника С. И. К.. Завещанието е било обявено от нотариус П.П. и впоследствие вписано по надлежния ред.

От събраните гласни доказателства, събрани посредством показанията на свидетелите Д.Г., К. Ц., Н. С. и останалите разпитани по делото свидетели, се установяват обстоятелства относно начина на живот на К. Д., трудовата му дейност, здравословното му състояние и отношенията му с ответника.

От показанията на свидетеля Д.Г. – съпруг на ищцата А. Г., се установяват обстоятелства, относно начина на живот на К. Д. още от детските му години.

3

Установява се, че К. Д. след пенсионирането на баща му С. Д. след 1990г. отива да живее в ***. Баща му умира през 2007г., а К. остава да работи без трудов договор във фермата на Н. С. в ***. Свидетелят изяснява, че след смъртта на баща си, К. Д. работи без трудов договор около 10 години, след което от 2016г. работи вече с трудов договор, със съответното осигуряване. Свидетелят изяснява още, че преди да отиде да живее в ***, К. Д. е живял в апартамента на семейството му в ***, находящ се на ул. „***“.

Свидетелят не е съгласен с твърдението, че С. И. се е занимавал с издръжката на К. Д., тъй като последният получавал трудово възнаграждение във връзка с работата му във фермата. Свидетелят заявява, че е посещавал село *** заедно със семейството си, запознати са с условията, при които са живеели К. Д. и баща му. Заявява още, че в *** освен Н. С. не е виждал друг човек да се грижи за К. Д., както и че е имало моменти, в които Д. е бил непрекъснато пиян. По отношение на лицето С. К. свидетелят заявява, че не го познава, но след смъртта на К. Д. К. се е свързал с него по телефона, след като научил, че има наследници за процесния имот, и му е заявил, че е ***, че познава законите в България и че неговите синове заемат високи постове в България. К. му е заявил още, че е най-добре да му платят, тъй като има генерално пълномощно от К. Д..

Свидетелят заявява, че в последните месеци Д. е бил неадекватен, болен, витаел из облаците и сякаш не разсъждавал разумно.

Разпитан, свидетелят Т. Т. е заявил, че в последните години, преди да почине, К.

Д. е живеел в дома на С. К., с когото свидетелят е приятел от дълги години.

Свидетелят заявява, че в *** Д. е живеел в къща, в крайна немотия, като работел като овчар. Свидетелства за това, че здравословното състояние на Д. е било силно влошено, но последният не употребявал алкохол. Заявява, че единствения роднина на Д., когото познава, е С. К., който полагал грижи за Д.. Заявява, че в къщата в *** е ходил веднъж през 2024г. – лятото и веднъж през 2025г. – зимата. При тези посещения е заварил К. Д. там. Заявява още, че познава К. лично от 2024г., като пред това само го е чувал по телефона, но не го е виждал лично. Свидетелят свидетелства за това, че здравословното състояние на Д. е било влошено и грижи за него е полагал С. К., който го е водил по болници. В заключение заявява, че не му е известно К. Д. да е прехвърлял имоти на децата на С. и не познава лице с имена Н. С..

По делото е разпитан и свидетеля Т.Ц.Г. – в роднинска връзка с ответника С. К..

Същия заявява, че познава К. Д., който дори е починал в дома на С. К.. Заявява още, че С. К. е полагал грижи за Д., като го е водил в различни лечебни заведения. Поради тази причина, К. Д. е искал да продаде процесния имот, за да се отблагодари на К. за грижите. Свидетелят заявява, че Д. е подписал пълномощно на К. пред нотариус, като не е чел самото пълномощно. Виждал е и завещание от Д., но не го е чел. Свидетелят разказва, че виждал лично как Д. пише завещание, което той впоследствие занесъл в ***, при нотариус и адвокат. С. К. също бил с него и С. дал завещанието на нотариуса. Изяснява, че завещанието било написано в дома на С., като там „нещо веднъж го написаха, после го поправяха, но не мога да кажа точно, защото не съм ги гледал…“. Известно му е само, че са ходили при нотариус, който да им каже как и какво да се напише в завещанието, след което са се върнали в дома на К.. Свидетелят си тръгнал и не видял дописването на завещанието. В заключение свидетелят заявява, че Д. е бил много болен, със силно влошено здравословно състояние, но в добро психично състояние.