Решение № 71 от 04.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Русе, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Боян Войков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20224501000126 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Клон България, ЕИК204915054, чрез юрисконсулт П.П., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№1388/2021г., в частите, с които са отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове по отношение на ИЛ. СТ. Ж., над сумата 1642.24лв. до 2233.01лв.-главница, за възнаградителна лихва-621.31лв. и за мораторна лихва 215.48лв. за периода 20.08.2019г.-17.09.2020г.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, свеждащи се до неправилност на извода на съда, че договорът за кредит е недействителен. Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено от въззивния съд и отхвърлените искове-уважени, както и присъдени разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

1

Насрещната страна-въззиваемият ИЛ. СТ. Ж., чрез особен представител адвокат Я.П. не е подал отговор на въззивната жалба. Извън срока за отговор е подадено становище, с което се оспорва жалбата и се иска решението да бъде потвърдено, като се излагат доводи за нейната неоснователност и иска да бъде оставена без уважение.

След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на 05.03.2019 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." Клон България, гр. София, и ИЛ. СТ. Ж. е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16854655. Договорът е сключен за финансиране на стока-спално обзавеждане с цена 2250лв. Посочен е размер на кредита 2443.60лв., месечна погасителна вноска-135.92лв., при 24 месечни погасителни вноски, обща стойност на плащанията-3462.08лв. /с първоначална вноска 200лв./. посочен е годишния процент на разходите /ГПР/ - 32.12%, лихвения процент /ЛП/-28.18%. Като финансирана услуга е посочена застраховка „Сигурност на плащанията“ с премия 393.60лв. Част от договора е погасителен план, съдържащ размер на вноска, падежна дата и оставаща главница, както и условия по договора. Не е спорно и е установено по делото, че от кредита 2250лв. са изплатени на търговския партньор, както и че размера му се формира от тази сума, плюс застрахователна премия393.60лв. Установено е по делото, че от ответника са заплатени 3 погасителни вноски, общо 407.76лв.

В решението, предмет на обжалване, районният съд е приел, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен само 2 като абсолютна стойност-32.12%, но в него не са посочени по вид и размер разходите, от които се формира, така, както са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение №1 към закона. Не е посочено какви разходи, освен възнаградителната лихва от 28.18% се включват в ГПР и какво е стойностното измерение в проценти на всеки от компонентите. В договора не е посочено дали застрахователната премия по сключената застраховка в размер на 393.60лв., включена в размера на кредита, е включена в ГПР, доколкото е разход по кредита и какъв процент от размера на кредита представлява на годишна база. Прието е също така, че това освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка на съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид това, съдът е приел, че поради неспазени изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и на основание чл.23 с.з. потребителят връща само чистата стойност. Съдът е приел, че чистата стойност на кредита е сумата 2050лв., но не и включената сумата 393.60лв.-за закупена застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не е доказано заплащането на такава премия на застраховател. След като е приспадната заплатената сума по трите вноски от кредитополучателя, съдът е уважил частично иска за главница, отхвърлил го е в останалата му част и е отхвърлил изцяло исковете за възнаградителна и мораторна лихви.

Настоящия състав, намира, че решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Основното оплакване във въззивната жалба се свежда до неправилен извод на съда за недействителност на договора, поради несъответствието му с императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Окръжният съд споделя изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд. Потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , вр. чл. 24 от ЗПК предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, при наличие на следните предпоставки: договорът да е сключен с потребител и да липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика /включително и при финансова услуга/, от гледна 3 точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В случая, начинът на договаряне категорично изключва формиране воля на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца и клиента и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП /. В договора не е разписана ясно от страна на кредитора методиката на формиране на ГПР и ГЛП, поради което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Нещо повече, в случая, безспорно се установява, че според договора за кредит е заплатено за застраховка „Сигурност на плащанията", дължимата застрахователна премия по която възлиза на 393.60лв., а тази сума несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които той се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК .

Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително съдържание, според чл. 11 ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент той следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри. В случая, макар на пръв поглед ГПР да отговаря на изискването да не надвишава петкратния размер на законната лихва /32.12%/, след добавяне и на сумата по застраховката-393.60лв., нараства значително над този процент. В договора е уговорено дължимата застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, като по този начин се заобикаля разпоредбата н а чл. 19, ал. 4 ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР. Според 4 разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази дефиниция става ясно, че ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

В настоящия случай е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно нея, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК , е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да бъде окачествено като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и също води до недействителност на договора в неговата цялост.

С оглед гореизложеното, настоящият състав също намира, че договора за потребителски кредит се явява недействителен, на посоченото основание, поради което длъжника дължи само частично присъдената главница /след приспадане на направените плащания от чистата стойност на кредита/, но не и вземанията, чието отхвърляне е предмет на въззивната жалба. До същите изводи е достигнал и първостепенния съд, поради което решението му в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението не подлежи на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

5 касационно обжалване, с оглед

Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1072 от 08.12.2021г., постановено по гр.д.

№1388/2021г. по описа на РРС в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6