Решение № 4020 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4020 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110150018 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Ю. И. А., искова молба против „Д.Т.Т.Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена заповед № 1647/22.08.2025г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9842.36 евро / 19 249.98лв. /, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 25.08.2025г. – 25.02.2026г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение от 27.02.2026г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, чрез увеличаване размера на иска от първоначално заявената сумата от 9842.36 евро на 11 292.01евро.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен на 08.11.2023г. трудов договор, по силата на който Ю. А. е престирал труд в полза на ответника на длъжност „М.у.и.“. Сочи се, че с допълнително споразумение от същата дата, страните са уговорили, че ищецът ще работи дистанционно. Навеждат се доводи, че с допълнително споразумение от 24.11.2024г. страните са уговорили, че считано от 26.11.2024г., ищецът ще заема длъжността „М.е.о.“, като всички останали клаузи останали непроменени. Твърди се, че на 25.08.2025г., ответното дружество връчило на ищеца Заповед № 1647/22.08.2025г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като същата се оспорва. Сочи се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не отговаря на изискванията на чл.

195 КТ, в каквато насока са изложени подробни съображения, като се твърди, че ищецът не е извършил нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред на „Д.Т.Т.Б.“ ЕООД. На следващо място се сочи, че не е спазена процедурата по налагане 1 на процесното дисциплинарно наказание, както и изискването на чл. 193 КТ. Сочи се, че при налагане на наказанието работодателят не е съобразил тежестта на нарушението.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответното дружество не оспорва наличието на трудово правоотношение с ответника с посочените в исковата молба параметри. Не се оспорват и подписаните между страните две допълнителни споразумения, както и че с процесната заповед № 1647/22.08.2025г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Не е спорно и обстоятелството, че между страните е висящо производство пред СРС, с предмет оспорване друго наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение. Ответното дружество оспорва доводите в исковата молба, като сочи, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, в каквато насока са изложени подробни съображения, като е формулирано искане исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 1647/22.08.2025г., на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по силата на сключен на 08.11.2023г. трудов договор страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което Ю. А. е престирал труд в полза на ответника на длъжност „М.у.и.“, че с допълнително споразумение от същата дата, страните са уговорили, че ищецът ще работи дистанционно, че с допълнително споразумение от 24.11.2024г. страните са уговорили, че считано от 26.11.2024г., ищецът ще заема длъжността „М.е.о.“, че със заповед № 1647/22.08.2025г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и че заповедта е връчена на ищеца на 25.08.2025г.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опори в приобщените по делото писмени доказателства.

Наличието на трудови правоотношение с индивидуализираните в исковата молба елементи намира опора в приложеното на л. 76 копие на трудов договор.

От приложеното на л. 97 по делото копие на допълнително споразумение от 21.11.2024г., се установява, че на основание чл. 119 КТ длъжността на ищеца е променена на „м.,е.о..“

От приложеното на л. 8 по делото копие на заповед № 1647/22.08.2025г., се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като изброените в заповедта нарушения са квалифицирани от работодателя, като нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

2

Императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да организира съдебната си защита.

Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения/ Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/.

В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решения № 395 от 1.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6249/2014 г. на IV ГО, № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на III ГО, № 205 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед № 1647/22.08.2025г., отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в същата е индивидуализиран нарушителят, а именно ищецът Ю. А., индивидуализираните са нарушенията и датите, на които се твърди същите да са извършени, като е налице и индивидуализация на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.

По изложената аргументация съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ „работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.“

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител.

В процесния случай с исковата молба е наведено възражение, че работодателят е нарушил материалноправната разпоредба на чл. 193 КТ, в частност сочи се, че не е спазена процедурата по изискване на писмени обяснения от ищеца, респективно съдът дължи произнасяне по това възражение.

Съдът намира възраженията на ищеца относно липсата на поискани обяснения за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина за неоснователни. В случая, с имейл от 05.08.2025г. /л. 32 по делото/, ответното дружество е поканило ищеца да се яви на 06.08.2025г., в офиса за даване на обяснения. Действително от съдържанието имейла не може да се направи извод, че работодателят е инициирал дисциплинарно производство, но той няма задължение да информира служителя за това, в който смисъл са решение № 722/03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

3

Негово задължение е при узнаване на обстоятелства относно нарушаване на трудовата дисциплина да изиска писмени или устни обяснения по тези обстоятелства и едва тогава, при констатирани нарушения, да издаде и връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Роботодателят не е длъжен в искането на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да сочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, в който смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ е налице нарушение на изискванията, залегнали в материалноправната разпоредба на чл. 193 КТ.

Настоящият съдебен състав,обаче, намира за основателно възражението на ищеца, че тежестта на наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение.

Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК/.