Решение № 1547 от 01.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. Ц. Р. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110203869 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с изх. №

СОА25-РД11-1224, регистриран на 29.12.2025г ИЗДАДЕНО ОТ ЗАМЕСТНИК-КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ

„ТРАНСПОРТ и ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“, упълномощен със Заповед № СОА25-РД09-4211/28.10.2025г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Д. К., с ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева с равностойност от 25.56 евро за извършено административно нарушение по състава на чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.12 вр. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Б. Д. К. инвокира във въззивната си жалба подробни съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят К. редовно призован, се явява лично. Релевира позиция за основателност на въззивната жалба. Не се заявяват доказателствени искания. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЗАМЕСТНИК-КМЕТ НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ТРАНСПОРТ и ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ е редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, 1 който излага становище - лично, за неоснователност на жалбата. Не се заявяват доказателствени искания. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 13.02.2026. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, с пощенско клеймо от 11.02.2026г. - на лист 10 от СП, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 29.01.2026г. - съгласно разписка, инкорпорирана в НП (гръб), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с изх. № СОА25-РД11-1224, регистриран на 29.12.2025г ИЗДАДЕНО ОТ ЗАМЕСТНИК-КМЕТ НА СТОЛИЧНА

ОБЩИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ТРАНСПОРТ и ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“, упълномощен със Заповед № СОА25-РД09-4211/28.10.2025г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Д.

К., с ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева с равностойност от 25.56 евро за извършено административно нарушение по състава на чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.12 вр. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Н а 13.09.2025г., в 14:28 часа жалбоподателят Б. Д. К. паркирал ползваният от него лична собственост лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № ******** в град София, на улица „Васил Кънчев“ до блок 143 по посока на движение на улица „Теофил Ганев“. В близост до мястото на паркирането жалбоподателят К. възприел пътен знак В 27 (при слизането му от автомобила). Той видял по-ясно знака, след като слязъл от автомобила си, а не в движение. Въпреки това, жалбоподателят К. оставил своето МПС на посоченото забранено място при пътен знак В27. На същия бил съставен писмен фиш от свидетеля А.Т.М. на длъжност инспектор по движението в „Ц.“ град София към Столична община. Свидетелят М. направил снимки.

Видимостта към знака В27 от инкриминираното място не е била напълно липсваща. Времето на инкриминирания ден било ясно, слънчево и без влошени атмосферни условия. След писмено възражение, срещу 2 жалбоподателят К. бил съставен АУАН от свидетеля К., в който се подписали като свидетели Д. Л. П. и Е. Т. М.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите А.; Д. и Е. Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал и приложените снимки, според които видимостта към знака В27 от инкриминираното място не е била напълно липсваща и/или затруднена.

Жалбоподателят К. ясно е видял знак особено след слизането му от МПС, след паркирането на посоченото място. Той е бил длъжен да се убеди, че не е спрял на забранено по ЗДвП с пътен знак В27 място. Клоните към знака не са пречили на видимостта на знака. Показанията на свидетелите А.********, изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Свидетелят М. сочи, че знакът е бил видим с ясно яко и в тази насока съдът кредитира неговите снимки, а не снимките на жалбоподателя К., които според съда са от друга дата. Преценени са съвкупно и всеобхватно доказателствените материали. Показанията на свидетеля М. са обективни, безпристрастни и независими във висока степен.

Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства, включително и приложените по делото снимки. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия по ЗДвП и/или ЗМСМА от свидетеля М. Фактическите констатации от показанията на свидетелите А.******** намират пряка опора в писмените доказателства по делото и събраните снимкови материали. Тези свидетели са също така и чистосърдечни за установеното и възприето от тях нарушение и при съставянето на АУАН-на. Доказателствената стойност на показанията на свидетелите А.********** е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността. СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите А.*********). Събрани са и писмени доказателства и снимкови материали. Реализирани са по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според 3 собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдът намира, че свидетелят М. излага в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административниото нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни действия и бездействия. Нито измисля факти. Нито придава друг смисъл на същите, какъвто нямат. Свидетелят М. не излага интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива (и доколкото има запазени спомени за това), като проявили се в обективната действителност. Показанията му са достоверни. Съдът кредитира събраният по делото доказателствен материал и снимкови данни. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател Б. Д. К.. Липсва допуснато от актосъставителя А. Т. М. процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН - в 4 тази насока възраженията от въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Правото на защита на въззивния жалбоподател Б. Д. К. не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други.

Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл.

57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП.

Нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал.12 вр. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е подведено правилно под съответната норма на материалния закон.

Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.