Решение № 3176 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3176 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330115147 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б против Д.

Г. А., ЕГН **********, гр. П., ул.*** № **, вх.*, ет.*, ап.**, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 511,68 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „******“ с рег. № ******, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор № ****** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на ****** г., когато при движение в гр. П. по бул.*** № *, на паркинга на магазин „***“, ответникът, като водач на лек автомобил „******“, с рег. № ***, при излизане от паркинга не се съобразява с предимството на лек автомобил „******“ с рег. № ******, управляван от Л. Д., в резултат на което го ударил и му причинил щети. Претендира се и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба и разноски.

Ищецът твърди, че за настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП, в който е отразен механизмът на настъпване на ПТП и е била установена вината на ответника за причиняване на процесното ПТП. На ответника бил съставен АУАНН за нарушение на чл.

25, ал.1 от ЗДвП. Двамата водачи съставили и двустранен протокол, в който също е отразен механизмът на настъпване на застрахователното събитие, както и причината за настъпване на ПТП, а именно действията на водача Д. А.. Сочи се, че след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е уведомен и е била образувана преписка по щета № ***. Повредите по лекия автомобил били констатирани с опис и калкулация по щетата, както следва: предна врата дясна, задна врата дясна, калник заден десен, лайсна предна врата дясна и лайсна задна връта дясна. Определено било застрахователно обезщетение в общ размер от 511,68 лв., включващо разходите за отремонтиране на автомобила – подмяна на детайли и материали, монтаж и демонтаж, ремонт и труд и 1 материали за боядисване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото заседание ответникът оспорва механизма на ПТП, като твърди, че виновен за настъпването му е другият участник.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представена застрахователната полица № ******, от която се установява, че лек автомобил „******“ с рег. № ******, собственост на „***" ООД, е застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско +“ с период на покритие от *** до *** г. Следователно и в случая твърдяното застрахователно събитие от ****** г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

Представена е сметка № ****** г., от която се установява, че първата вноска по застрахователната премия в размер от 204 лв. е заплатена в полза на застрахователя, като разписката носи подпис на представител на собственика на застрахованото имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

По делото е представен Протокол за ПТП, в който органите на МВР са отразили, че лек автомобил

„******“, с рег. № *** няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ****** г. Съдът намира, че вписаното в протокола за ПТП за липса на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за установяване на предпоставките по чл. 411 КЗ за предявяване на регресните права към делинквента. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице (служител на МВР/Пътна полиция), в кръга на служебните му задължения и по установения ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв, по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите, удостоверени в него от контролния орган. Сред тези факти е и служебно извършената проверка за наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила към момента на произшествието. Липсата на задължителна застраховка се установява и от показанията на св. Д., който сочи, че се е установило, че л.а. „******“ не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“.

След настъпване на застрахователното събитие застрахователят е бил уведомен, за което е съставена преписка по щета № ****** . Представен е опис – заключение, в който са констатирани следните вреди на лекия автомобил: предна врата, задна врата, заден калник, лайсна предна врата и лайсна задна врата. От представената калкулация по претенцията се установява, че необходимата сума за подмяна, ремонт и боядисване на детайли възлиза на 511, 68 лв. Установява се и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 511,68 лв.

По делото е представен двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от ****** г., в който е отразено, че на ****** г. в *** ч. в гр. П., на паркинга 2 на магазин „***“ в кв. *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. марка „******“ с рег. № ****** (превозно средство Б) и лек автомобил „******“, с рег. № *** (превозно средство А). В протокола е обективиран схема с посочване на механизма на произшествието, като е посочено, че на лек автомобил „******“ са нанесени вреди – предна дясна врата, задна дясна врата. В графа забележка под графата за л.а „******“ е посочено, че при движение по път с предимство се включва кола от паркинга. Протоколът носи подписа на двамата водачи.

Съгласно чл. 10 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за процесното ПТП не е оспорен и доказва не само че материализираното в него изявление е осъществено, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелстващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за осъщественото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, като съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, възприета с Решение № 67/24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/04.09.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол за ПТП обективира изявления на водача – делинквент относно механизма на произшествието, като подписвайки го същият признава извънсъдебно, че мехнанизмът на ПТП е именно описаният в протокола – при излизане от паркинга на магазина не се е съобразил с преминаващия покрай него по път с предимство лек автомобил, в резултат на което го е ударил.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че от техническа гледна точка е възможно по л.а. „******“ да бъдат причинени следните увреждания: предна дясна врата /ремонт/, задна дясна врата /подмяна/, десен страничен калник /ремонт/, декоративна лайсна на предна дясна врата /подмяна/ и декоративна лайсна на задна дясна врата /подмяна/, което напълно съответства на описания механизъм на ПТП.

Вещото лице още е посочило, че технически е възможно посочените детайли да бъдат увредени в посочената степен, при описания механизъм, т.е че е налице причинноследствена връзка между механизма на ПТП и увредата на посочените от ищеца авточасти.

Експертизата е установила, че пазарната стойност за части, материали и труд, неопходими за възстановяване на описаните повреди, възлиза в размер от 1 649, 08 лв. с ДДС.

В производството са изслушани показанията на свидетеля Д. – водач на увредения лек автомобил, който след предявяване на Протокола за ПТП, посочва, че е съставил схемата в протокола, като е положил подпис под „участник – превозно средство Б“. Свидетелства, че другият водач, при излизане от едно от паркоместата го е ударил, отнемайки му предимството.

Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства се установява, че при управление на лек автомобил „******“, с рег. № ***, ответникът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като потегля от реда на паркираните МПС, без да се съобрази с преминаващия покрай него лек автомобил и го удря в дясната му част, което се потвърждава и от приложения по делото АУАН № *** г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № ******.

3

Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че всички вреди са закономерна, естествена и необходима последица от процесното произшествие.

Възражениято на ответника, касаещи друг механизъм на ПТП, останаха недоказани в производството по делото.

Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение ответника, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие, са осъществени в обективната действителност.

Дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 1 649, 08 лв. при вложени нови части (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ).

Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 511,68 лв., поради което исковата претенция е основателна до претендирания размер при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 485,98 евро, от които сумата от 25,56 евро за заплатена държавна такса, 245,42 евро с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 200 евро – депозит за вещо лице и 15 евро – депозит за свидетел.