Решение № 446 от 03.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Русе, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Недялка Неделчева в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20254500100465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът Я. О. С., чрез пълномощника си адв.С. И. от АК-Русе, твърди, че на 06.03.2023г. с Постановление на Окръжна прокуратура Русе е бил привлечен като обвиняем и разпитван в това качество за престъпление по чл.115 от НК.Делото било внесено с обвинителен акт в Окръжен съд-Русе, но образуваното наказателно общ характер дело било прекратено, поради констатирани от съда съществени нарушения на процесуалните права на пострадалия и неговите наследници. След отстраняване на допуснатите нарушения е внесен нов обвинителен акт пред Русенския окръжен съд и е било образувано НОХД № 978/2023 г. по описа на РОС. С присъда от 30.04.2024 г. Я. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

119 от НК. По протест на Окръжна прокуратура - Русе и подадена жалба от пълномощника на подсъдимия до Апелативен съд - Велико Търново, е било образувано ВНОХД № 190/2024 г. по описа на ВТАС. С присъда от 17.10.2024 г. на апелативния съд Я. С. е бил признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. След касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура и възражение от пълномощника 1 на подсъдимия е образувано наказателно дело пред Върховния касационен съд. С решение от 07.04.2025 г. по КНОХД №211/25г.на ВКС е отменено решението на Апелативния съд и Я. е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен и на основание чл.12 ал.1 от НК вр. с чл. 304 НПК е оправдан за извършване на престъпление по чл. 115 от НК.

В исковата молба се твърди, че на 6.03.2023г. ищецът е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста в гр.Русе. На 18.10.2023г. с разпореждане на Окръжна прокуратура Русе е преместен и настанен в Затвора в гр.София, до приключването на воденото срещу него наказателно производство на 7.04.2025г. Вследствие на обвинението ищецът е изтърпял множество психически болки и страдания, преживени от неправомерното му задържане, както и други емоционални състояния.

Изпитвал е физически болки и душевни страдания, свързани с престоя в ареста и силен стрес при мисълта, че е възможно за дълго време да бъде в затвор.Вследствие на психическото напрежение заболяването му „*******“ прогресирало, и една ******* гражданка го снабдявала с лекарства, по молба на неговия баща. Ищецът се тревожел, че нямал възможност да се грижи за семейството си и за възпитанието на малката си дъщеричка. Производството, което е водила прокуратурата против него, станало причина и за разстройство на отношенията му със съпругата му и бракът им бил прекратен. Претърпял и значителни имуществени вреди, тъй като воденото срещу него производство и задържането му станали причина да няма възможност да работи и да реализира доходи. Ищецът твърди, че към момента на задържането му е извършвал трудова дейност към *******, като ******* и е реализирал трудово възнаграждение от 1300 до 1500 евро месечно, но след задържането му трудовите му правоотношения били прекратени.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение в размер на 250 000 лв за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от ответника, и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на исковата молба изразява становище, че исковете са процесуално допустими, но по същество неоснователни. Ответникът оспорва искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по размер. Счита, че същият е прекомерен, с оглед константната съдебна практика за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и критерия за справедливост „дефиниран в чл. 52 от ЗЗД“. Ответникът счита, че паричното обезщетение за моралните вреди не следва да бъде в дисхармония със справедливостта. Твърди, че не е доказана причинната връзка между развода на ищеца със съпругата му и воденото наказателно производство. Напротив, 2 от данните по приложеното съдебно решение се установява, че отношенията в семейството са се разпаднали, поради различия във вижданията за живота и липсата на взаимно разбиране и уважение. Твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние не са подкрепени с доказателства. Ответникът заема позиция, че условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ са под контрола на ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието и Прокуратурата на дължи обезщетение за тези условия. Предвид изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, освен завишен по размер, е и недоказан. Ответникът оспорва и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв, като счита същия за недоказан. Във връзка с претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, поради изключителния принос на ищеца за настъпване на претърпените вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по приложените НОХД №978/23г. по описа на Окръжен съд – Русе и ДП№79/23г. на ОДМВР-Русе- пр.преп.№877/23г. по описа на Окръжна прокуратура Русе, се установява, че с Постановление от 06.03.2023г., предявено на същата дата, ищецът по настоящото производство Я. О., роден на **********г. в ******* е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 05.03.2023г. в гр.Русе умишлено умъртвил В. М. К., роден на ******* в ******* - престъпление по чл.115 НК – вж.л 25 том I по ДП №79/23г. на ОДМВР-Русе.

Със заповед от 05.03.2023г. на инспектор в ОДМВР-Русе, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР Я. е задържан за 24 часа във връзка с образувано ДП №79/23г. за това, че на паркинг в Русе умишлено е умъртвил лицето К. В. – чл.115 НК.С постановление от 06.03.2023г. на зам.окр.прокурор в ОП-Русе Я.

О. е задържан за срок до 72часа – до „довеждането му пред Съда“.-вж.л.36 и л.39- I по ДП №79/23г. на ОДМВР-Русе.С определение №105/09.03.2023г. по чнд№220/23г. на Окръжен съд Русе, по искане на Окръжна Прокуратура Русе по отношение на Я. О. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.Определението не е било обжалвано пред ВТАС и е влязло в сила на 14.03.2023г.С определение №252 от 13.06.2023г. по чнд№484/23г. на 3

Русенския окръжен съд е оставена без уважение молбата на упълномощения защитник на Я. за изменение на взетата мярка за неотклонение.

От данните по досъдебното производство е видно, че срокът за разследване нееднократно е бил удължаван, с оглед фактическата и правна сложност на делото – изготвени са множество експертизи- съдебномедицински, съдебно-химична, дактилоскопна експертиза, токсико-химична експертиза и др.Разпитани са свидетели. Във връзка с възникнала необходимост от извършване на действия по разследването и събирането на доказателства на територията на Р ******* е отправена молба за правна помощ чрез Върховна касационна прокуратура – вж.Предложение от 24.04.2023г. на ОП-Русе до ВКП-л.12,т.1. от ДП №79/23г. на ОДМВР/съответно ДП №877/23г. по описа на ОП-Русе/. Материалите, получени от компетентните власти в ******* са постъпили по преписката на Окръжна прокуратура Русе с писмо изх.№2505/11.12.2023г. на ВКП.

На 18.10.2023г. Окръжна прокуратура е внесла в Окръжен съд Русе обвинителен акт против обвиняемия Я. О.. Образувано е нохд № 796/23г. С протоколно определение №731 от 21.11.2023г. окръжният съд е прекратил производството по нохд № 796/23г. и е върнал делото на Окръжна прокуратура за отстраняване на нарушения, допуснати в досъдебната фаза на процеса.Определението е протестирано пред ВТАС. С определение №349 по ВЧНД №344/23г. въззивният съд го е потвърдил.

С постановление от 28.12.2023г. на зам.окръжен прокурор в ОП-Русе на Я. О. е забранено да напуска пределите на Р България освен с разрешение на прокурор.

На 29.12.2023г. от Окръжна прокуратура е внесен нов обвинителен акт.В разпоредителното заседание на 13.02.2024г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.03.2024г., когато обаче не е даден ход поради заболяване на защитника на подсъдимия и е отложено за 09.04.2024г. В заседанието на 09.04.2024г. са изслушани обяснения на подсъдимия, разпитани са свидетели, приобщени са експертизи. Делото е отложено за 30.04.2024г. – за разпит на свидетел, неявил се в заседанието на 09.04.2024г.по уважителни причини.

С присъда №17 от 30.04.2024г. по НОХД № 978/23г. на Русенския окръжен съд Я. О. е признат за виновен в това, че на 05.03.2023г. в Русе, при 4 превишаване пределите на неизбежна отбрана, причинил смъртта на В. М. К., *******, роден на *******, поради което и на основание чл.119, вр. чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. С присъдата на Окръжния съд Я. О. е бил признат за невинен в това да е умъртвил умишлено В. К., поради което съдът го оправдава за обвинението по чл.115 НК.

С решение №125 от 17.10.2024г. по ВНОХД№190/24г. на Апелативен съд-Велико Търново, въззивният съд изменя присъдата , постановена по нохд № 978/2023год. по описа на РОС, както следва : преквалифицира деянието на подсъдимия Я. О. от престъпление по чл.119 от НК на престъпление по чл.124 ал.1 пр.3 вр. с чл.130 ал.1 от НК, като признава подсъдимия Я. О. за виновен в това, че на 05.03.2023год. в гр.Русе, причинил по непредпазливост смъртта на В. М. К., роден на ******* в *******, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Наказанието на Я. е намалено от четири години и шест месеца лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от свобода.Против решението на апелативния съд е подаден касационен протест и пред ВКС е образувано КНОХД№211/25г.В съдебното заседание представителят на прокуратурата не поддържа протеста и изразява становище, че убийството е извършено при неизбежна отбрана.С решение № 161 от 07.04.2025г. по КНОХД №211/25г. на ВКС е отменено решение №125 от 17.10.2024г. на ВТАС и подсъдимият Я. О. е признат за невиновен в това, че на 05.03.2023г. умишлено е умъртвил В. К. и на основание чл.12,ал.1 от НК вр.чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.115 НК.

В настоящото производство като свидетел е разпитана Г. Д., *******, която няма родствени връзки с ищеца.Свидетелката заявява, че в края на м.март 2023г. по Фейсбук с нея се свързала Т. Я. – мащеха на ищеца. Написала й, че той е попаднал в ареста и тя и баща му нямат възможност да дойдат в България. Помолила Д. да отиде да го види и да му занесе химикал, тетрадка и др.необходими неща. През този период свидетелката работела в ******* и оказвала съдействие на различни хора, най-вече на *******; на всеки който има нужда от помощ.Вече била прочела за инцидента между двама *******, който се е случил в началото на м.март. Мащехата на Я. й казала, че точно във връзка с този инцидент Я. е в ареста.

Свидетелката запазила час за свиждане за началото на м.април 23г. и тогава видяла ищеца за първи път. Той бил много притеснен – „не беше в добро състояние“.Споделил, че няма никаква връзка с роднини и познати, защото трябва да плати за телефонни карти, а няма пари. Оказа ло се, че и той е искал да има тетрадка и химикал, някакви листи, за да напише писма на жена си и на баща си. Попитал Д. кога отново ще отиде да го види.През първия месец свидетелката го посещавала всяка седмица. Тя именно била 5 връзката между него и родителите му, те й изпращали пари, които тя му предавала. Освен това му носе ла и хапчета - например едно лекарство за *******, което изпращали от *******.За друго заболяване освен ******* ищецът не е споменавал. Свидетелката уточнява, че не всякакви лекарства е позволено да се внасят в ареста. Веднъж й позволили да му занесе аналгин.