Определение № 112 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900193 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба вх. № 1948 от 19.02.2025 г. от ищеца по делото, чрез адв. Б. и П. за изменение на решението в частта на разноските, като се увеличат присъдените в полза на ищеца разноски, тъй като материалният интерес, обуславяйки по-голяма отговорност на процесуалния представител, води до извод и за по-голямо възнаграждение. Излага подробни аргументи.

Няма подаден отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответника.

Доколкото молбата изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на изменение в частта на разноските съдебен акт, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, при представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 11), молбата се явява допустима.

По същество:

Доколкото ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно заплатеното от ищеца, при решаване на въпроса за дължимия адвокатски хонорар, съдът е съобразявал фактическата и правна сложност на спора, като е преценил, че признаването на всички релевантни за спора факти от ответника, приключването на делото за две открити съдебни заседания, наличието на утвърдена съдебна практика по приложението на чл. 266 от ЗЗД, т. е. при съобразяване на критериите, заложени в мотивите към т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е извел несъответствие между размера на възнаграждението (33 588 лв) и усилията на защитата при упражняване на 1 процесуалните права. Не на последно място, съдът е съобразил и р ешение на Съда на Европейския съюз, което е задължително за всички съдилища в страната на основание чл. 633 ГПК. Всичко това го е мотивирало да приеме, че в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева.

Направената от съда преценка не следва да се променя, поради това че претенциите на ищеца първоначално са били частични, а след това е било предприето увеличение на исковете по размер.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1948/19.02.2025 г. от ищеца по делото, чрез адв. Б. и П. за изменение на решението в частта на разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2