Решение № 180 от 29.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500397 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 54/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. на ОС-Смолян, в частта му, с която е осъдено „Алая груп“ООДгр.Смолян да върне на В. В. Н. сумата 230 000 лв. като дадена без правно основание по предявения иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозирането на исковата молба (17.06.2024 г.) до окончателното й изплащане, съответно и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на В. В. Н. направените от нея разноски в размер на 14 200 лв.

Обжалвано е и определение № 171/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. на ОС-Смолян, с което е отхвърлено искането на „Алая груп“ООДгр.Смолян за изменението на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., като неоснователно.

Жалбоподателят „Алая груп“ООД-гр.Смолян моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по 1 съображенията, изложени в подадената на 17.03.2025 г. въззивна жалба, като бъде отхвърлен предявеният против дружеството от В. В. Н. евентуален иск като неоснователен. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен и моли той да бъде отхвърлен. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство на основание чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответницата по въззивната жалба В. В. Н. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 12.05.2025 г., и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява главен иск с правно основание „л.240,ал.1 от ЗЗД (обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва) и евентуален иск с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД (обективно кумулативно съединен с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва) против ответника „Алая груп“ООД-гр.Смолян за осъждане на дружеството да й върне сумата 230 000 лв., която сума е предоставена като заем на ответното дружество на 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице сключен договор за заем, да осъди дружеството да й заплати същата сума 230 000 лв., преведена от нея на дружеството на 26.11.2020 г., като платена без основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Частният жалбоподател „Алая груп“ООД-гр.Смолян моли обжалваното определение на бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в подадената на 7.05.2025 г. частна жалба, като решението се допълни с присъждане на направените от дружеството разноски в размер на 4 000 лв. поради отхвърлянето на главния иск с правно основание чл. 240 от ГПК. Като молител в производството пред окръжния съд с молба от 6.03.2025 г. моли на основание чл.248 от ГПК съдът да измени, допълни постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в полза на дружеството и в тежест на ищцата Н. да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за защитата срещу отхвърления главен иск за присъждане 2 на сумата 240 000 лв. на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД.

Ответницата по частната жалба В. В. Н. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 3.06.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията на частния жалбоподател, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 26.11.2020 г. с платежно нареждане, представено от ищцата в копие с исковата молба ведно с извлечение от банковата й сметка, ищцата е превела по банкова сметка на ответното дружество в банка „Райфайзен банк България“ЕАД и то е получило сумата 230 000 лв. Безспорно е, че ответникът не е заплатил на ищцата исковата сума.

Твърдението на ищцата, заявено с подадената на 17.06.2024 г. до окръжния съд искова молба, е, че тя е предоставила на ответното дружеството исковата сума 230 000 лв. по силата на договор за заем от 25.11.2020 г., като заемът е бил предоставен в качеството й на съдружник в това дружество.

Твърди, че то е поело задължението да й я върне в тригодишен срок от получаването й, до 26.11.2020 г. Твърди, че договорът е сключен в писмена форма, но тя не разполага с подписан такъв, тъй като и двата екземпляра останали в управителя на ответното дружеството и той не й предоставил подписан екземпляр. Твърди, че основанието за предоставянето от нея на сумата на дружеството е посочено в платежното нареждане от 26.11.2020 г., в което е посочено, че по сметката на „Алая груп“ООД се превежда сумата 230 000 лв. с основание за превода договор за заем от 25.11.2020 г. за закупуване на ПИ **********, С., С.. Твърди, че сумата е преведена като целеви заем, като посоченият имот не е закупен от дружеството. Твърди, че след изтичането на срока за връщане на заетата сума на 26.11.2023 г., към който момент тя вече е била заличена като съдружник в дружеството, е имала разговори с управителите и съдружниците в дружеството, но не получила уверение, че сумата ще й бъде върната, като до момента не й е върната дори 3 част от нея. Заявява, че исковата молба следва да се счита и като писмена покана за връщане на сумата по смисъла на чл.240,ал.4 от ЗЗД. Твърди, че ако съдът приеме, че не се установява преведената от нея сума да е по договор за заем, тогава тя ще е преведена без правно основание и се дължи връщането й на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. Претендира за осъждане на ответното дружество на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД да й върне сумата 230 000 лв. като предоставена в заем на 26.11.2020 г., ведно със законната лихва, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице сключен договор за заем, да бъде то осъдено да й върне сумата 230 000 лв. като платена без правно основание, ведно със законната лихва.

С отговора на исковата молба от 27.09.2024 г. ответникът оспорва иска с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД за връщане на исковата сума като предоставена по договор за заем. Заявява, че не оспорва твърдението на ищцата, че тя е направила банковия превод на исковата сума и признава, че дружеството е получило сумата по платежното нареждане и не я върнало на ищцата. Оспорва между страните да е сключен договор за заем. Заявено е, че дружеството не е подписвало договор за заем, не е закупувало имот в с.С., нито са водени преговори за покупка на такъв имот и няма решение на общото събрание за сключването на такъв договор. Заявено е, че не всяко плащане на суми от едно на друго лице става въз основа на сключен договор за заем между тях, а правните субекти си придават парични суми на различни основания и може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и т.н. Заявено е, че е възможно задължението да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Твърди, че само представеното платежно нареждане за предаване на процесната сума не доказва, че това е станало по твърдяния договор за заем, защото такъв няма подписан. Заявява, че представените писмени доказателства от ищцата не доказват сключването на договор за заем. Затова ответникът претендира предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен. В отговора на исковата молба не е взето становище и не са изложени съображения относно предявения евентуален иск за присъждане на сумата като дадена без основание на основание нормата на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД. В единственото проведено по делото открито съдебно заседание от окръжния съд на 4

29.01.2025 г. е взето становище в хода на устните състезания, че се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни, недоказани, като съображения отново са изложени само относно отхвърлянето на главния иск по чл.240 от ЗЗД, но не и относно предявения евентуален иск.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че няма спор между страните относно предоставянето на сумата от ищцата на ответника в посочения размер 230 000 лв. с банковия превод на 26.11.2020 г. и че тя не е върната, но по делото няма представени писмени доказателства за сключването на договор за заем между страните, тъй като представеният от ищцата договор за заем от 25.11.2020 г. не е подписан нито от дружеството за заемател, нито от ищцата за заемодател и липсва волеизявление и на двете страни. Съдът намира, че обстоятелството, че в основанието на превода на сумата е посочен договор за заем е само индиция за сключен такъв, но не представлява и не доказва сключването му, тъй като не обективира две насрещни волеизявления, включително и същественото му съдържание.

Затова съдът преценява, че не се установява в случая валидно възникнало правоотношение между страните, касаещо договор за заем, и затова искът с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск съдът разглежда евентуално предявеният иск с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД. Съдът приема, че ищцата е доказала предоставянето на сумата 230 000 лв. от нея на ответното дружество чрез превода по банковата му сметка, а ответникът нито е оспорил, нито е установил факта на връщане на процесната сума, респективно, основанието за нейното получаване, като тежестта за доказване на тези факти е негова, поради което претендираната сума в размер на 230 000 лв. подлежи на връщане, искът с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

С подадената на 6.03.2025 г. молба по чл.248 от ЗЗД дружествотоответник моли да бъде допълнено решението на съда в частта му за разноските, като му бъде присъдена сумата 4 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение за защитата по отхвърления иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД за присъждане на ищцата на сумата 230 000 лв. като предоставена от нея на дружеството по договор за заем. Заявено е, че съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като 5 искането е направено своевременно и е доказано.

С подадения на 28.03.2025 г. отговор ответницата по молбата В. Н. взима становище за нейна неоснователност, тъй като с исковата молба са предявени искове при условията на евентуалност и на ответната страна биха се дължали разноски само ако и двата иска са отхвърлени. Посочено е, че в случая са предявени два иска при условията на евентуалност за защита на един интерес – връщане на сумата 230 000 лв. и ищцата дължи както ДТ, така и разноски като за един иск, които биха се дължали обаче на ответника само при отхвърлянето на всички искове. Заявено е, че противната логика би създала възможност за недобросъвестно поведение от страна на ответника, който би насочил защитата си към уважаване на втория евентуално съединен иск с цел получаване на разноски за първия който ще бъде отхвърлен. Заявено е, че в случая ответната страна е оспорила наличието на облигационно правоотношение между страните, поради което е уважен втория иск - за връщане на полученото поради неоснователно обогатяване, а ако бе посочен като първи евентуално съединен иск този по чл.55 от ЗЗД, ответната страна е щяла да възрази, че сумата е получена по договор за заем (какъвто има подписан на разположение) и така отново е щяла да претендира разноски за първия отхвърлен иск. Затова се иска молбата да бъде оставена без уважение.